Какво да очакваме от държавата?

ЕКИП 05 август 2012 Икономика 1 коментар

Основното изискване към държавата е да бъде безпристрастна машина, чиято движеща сила е законовата уредба. Възможностите намеса на държавата трябва да са строго дефинирани, а периметърът ѝ на действие – ограничен.

В последните месеци общественото пространството беше разтресено от гражданско неподчинение, започнало спонтанно, но в последствие развило се в истински глобален феномен. Става дума за движението Occupy, което се надигна гласно срещу икономическата и социална реалност, в която живеем днес. Основните искания на протестиращите по различните краища на света бяха насочени към държавата. Желанията им – за директна намеса в частния сектор, която да накара предприемачите да променят текущoтo си поведение.

Преди да говорим за обществените желания и очаквания, важно е да се уточни все пак какво точно представлява понятието „държава“. Немският социолог Макс Вебер, застъпвайки и теорията за насилието, я дефинира като „човешка общност, която на определена територия претендира успешно да притежава монопола върху легитимното физическо насилие“. Фундаменталната разлика между частното действие и това на управляващите се крие в обстоятелството, че правителството е монополизирало легалното използване на физическа сила.

Индивидуалните човешки права могат да бъдат нарушени единствено чрез използването на сила. В същото време държавният апарат е структурата в обществен план, която получава своите приходи не чрез доброволна вноска или заплащане за извършени услуги, а чрез принуда. Налична е пряка намеса в личното пространство на всеки един индивид, който насилствено е заставен да бъде част от т.нар. „обществен договор“.

Справедливите очаквания за ролята на държавния апарат трябва да бъдат насочени към следните три основни направления:

опазване на националните граници – поддържайки малка, но качествена и добре обучена войска, държавата трябва да се грижи за сигурността на своите граждани;

законодателство – единната законова уредба е гарантът за уреждането на имуществените и неимуществените взаимоотношения между физическите и юридическите лица;

съдебна система – макар да съществуват известни дебати нужна ли е държавна намеса в съдебната власт, тя несъмнено трябва да присъства там. Проблем към днешна дата е монополът, който е наложен в тази сфера. Справедливо решение би бил смесен модел, в който държавните и частните съдилища работят равнопоставено, изпълнявайки единната законова уредба. Опирайки се на принципите на конкурентоспособността, качеството на услугата със сигурност ще се повиши.

Разглеждайки трите основни функции, с които държавата по презумция се занимава, налага се да споменем и дейностите, които не трябва да бъдат под пряката диктовка на властта:

социален живот – намеса на държавния апарат в социалния сектор е изключително неразумна. От историческа гледна точка, фактите показват, че срастването на политическия с обществения живот е в основата на зараждането и развитието на всички познати до днес тоталитарни режими.
монетарна политика – прякото и твърдо вмешателство в сферата на паричната политика води след себе си привидно позитивни резултати в краткосрочен план, но крайно отрицателни в по-дългосрочен. Актуален пример за това е глобалната икономическа криза, последиците от която усещаме и до днес. Оповавайки се на теориите на Дж.М. Кейнс, множество държави и наддържавни съюзи навлизат трайно в икономическия живот, опитвайки се да решат текущите си финансови проблеми с вливането на още повече средства в обръщение. Резултатът в дългосрочен план – задействане механизмите на инфлацията, която практически „изяжда“ доходите и спестяванията.

фискална политика и регулации – множеството регулации и неоправдано високите данъчни ставки спъват дейността на предприемачите и засилват тяхното чувство за несигурност. Стабилният частен бизнес пък е в основата на просперитета на всяка икономика

Класически пример за грубо вмешателство от страна на държавния апарат в частния сектор са последните събития, инициирани от Министъра на земеделието Мирослав Найденов. Свиделели сме на мерки, които крайно се противопоставят на основните принципи на пазарната икономика. В резултат на картела, създаден от държавата и няколко хранителни вериги, насила ще бъде „умъртвен“ дребния и средния бизнес, който ще се принуди да работи месеци на загуба и най-вероятно няма да издържи на конкуренцията. Печеливши от ситуацията ще излязат големите компании, които ще увеличат пазарния си дял.

Дали заради некомпетентността си, или поради други обстоятелства, управляващите отново доказват добре познатата максима – държавният апарат е несъстоятелен пред работещите пазарни механизми. Насилствените намеси са абсолютно непрепоръчителни.

Изводите, които трябва да се направят въз основа на очакванията ни към властта, за жалост са в разнобой с днешните реалности. Желанието за по-голяма държавна намеса, което беше заявено гласно от движението Occupy, ще даде своите негативни резултати в дългосрочен план. Ако хората искат да живеят заедно в мирно и продуктивно общество, те трябва да приемат един основен принцип, без който нито една морална и цивилизована общност не е в състояние да функционира – принципът на индивидуалните права и тяхната пълна неприкосновеност. Остава вярата, че общественият разум и икономическата логика ще надделеят над импулсивността, лошата историческа памет и непознаването на другата страна на медала.