ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Въпреки че кината намаляват, прожекциите се увеличават двойно от 2003г. насам. Приходите от билети също бележат сериозен ръст в последните години.
Кампанията, излъчвана по bTV и озаглавена FairPlay, предизвиква доста противоречиви мнения. Държа да уточня, че долните редове отразяват личното ми мнение на зрител. Няма нищо лошо в това една частна медия да организира свои инициативи, свързани с каузи, които ръководството й счита за важни. В същото време е от съществено значение да се изтъкват противоречията на самата кампания, защото тя се превърна с PR неуспех.
Случаят Асен Блатечки[1]: според данни от Wikipedia[2], актьорът е взел участие в 47 игрални, късометражни или документални филма или телевизионни сериали за периода 1993 – 2012 година. Бърза проверка показва, че едва под 5% от тях могат да се намерят в някой от популярните торент уеб-сайтове у нас. Неоспорим факт е, че популярността на Блатечки нараства в последните години с излъчването на филми като „Мила от Марс”, „Стъпки в пясъка” и, разбира се, телевизионния сериал „Стъклен дом”. Според данните, които бTV сама публикува, над 1 млн. зрители са гледали последния епизод на поредицата. Смея да твърдя, че голяма заслуга за достигането на тези стойности има именно интернет-достъпът на крайния потребител до съдържание с Асен Блатечки и компания. Още повече, не е лишено от логика и твърдението, че изтеглянето на видео с участието на Блатечки повишава значително разпознаваемостта и популярността му извън столицата. Той, вероятно, поне от части осъзнава този факт, за което свидетелстват и предприетите турнета в различни български градове с театралните постановки „Кожа и небе”, „Бардак”, „Вражалец” и др.
Лесният достъп до мултимедийно съдържание помага лично на Блатечки, както и на българското кино и театър като цяло. За справка, ето и какво е състоянието на сектора в последните години (Виж Граф. 1) и как се държат българските филми в кината ни (Виж Граф. 2):
Графика 1: Брой кина и прожекции по години
Случаят Криско[3]: той също призовава за справедливост от екрана. В дискографията на Кристиан Талев-Криско могат да се открият 37 песни[4], най-старите от които датират от 2007г. При този музикален изпълнител също има няколко парадокса. Първият от тях се изразява в това, че най-сваляното съдържание с негово участие в един от водещите торент уеб-сайтове у нас е негов албум от 2007г., озаглавен „Дялкам бяло” (оставям без коментар името и съдържанието на песните там). Вторият и по-голям парадокс, свързан с рапъра, е фактът, че той обясни в националния ефир как не би трябвало да представлява проблем за никого да даде 1 лв. за да си закупи песен[5]. По този начин Криско реферира към услугата на Apple iTunes, с помощта на която песни могат да се закупуват за 0.99$ за парче. Бърза проверка там, обаче, показва, че единственото присъствие след търсене по изпълнител “Криско” е песента „Кой ден станахме” на продуцираните от него изпълнители Ангел и Мойсей.
Картинка 1: Песните на Крисо в iTunes
Ето и какво се получава в крайна сметка:
1. Популярните лица използват личността си, за да достигнат до аудиторията от почитателите си и да им предадат достоверно послание. Стига се до ситуация, при която артистите всъщност обиждат феновете си като ги наричат крадци и демонстрират обида. Както би казал маркетинговия гуру Сет Годин –“ This is broken!”[6].
2. Развлекателният бизнес променя своите източници на приходи под влиянието на технологиите, потребителите и пазарните сили. Преди 20 години достъпът до съдържание беше по-труден и крайният потребител нямаше друг избор да се сдобие с него освен чрез аудио и видео касети, телевизия, CD или DVD. Пазарът, обаче, действа безотказно и формира нови канали на търсене и предлагане – за това свидетелстват услуги като iTunes, Аpp Store, Amazon e-books, Google Play и т.н. Ако някой иска да избяга от този пазар и да бъде защитен със способи, които вече не са част от размяната на блага, в края на краищата, той ще е от губещата страна.
3. Липсва алтернатива, която да предложи кампанията fairplay. Т.е., послaнието би трябвало да бъде: „това, което правиш не е хубаво, по-добре направи ето така”. Поне така би разсъждавал всеки индивид, предлагащ и промотиращ своя продукт. Последно „ето така”, обаче, не води до никъде и свидетелство е гафът с iTunes и Криско. Родните опитите за платформи за достъп до медийно съдържание с уредени авторски права срещу абонамент са зле-конструирани, зле-обяснявани и нефункционални.
4. Стратегията на много от изпълнителите да изтъкват разходите по продукцията си и трудностите, през които са преминали, не е работеща. Дори обратното – във всеки учебник по бизнес-преговори може да се прочете, че подчертаването на собствен разход е признак на липса на силни аргументи. В крайна сметка, всеки индивид, който влага своя трудов ресурс в дадено благо, сам преценява дали инвестицията си струва, какви са рисковете и каква е възвращаемостта.
5. Потребителите далеч не са толкова примитивни, за колкото биват набедени. Ако творчеството на някой артист, до което съм се докоснал, ми допада, с удоволствие ще посетя негов концерт, участие, постановка или прожекция и като цяло ще платя, за да имам оригинален достъп до неговото произведение.
Казано на кратко, потребителите не чистят в рамките на ден боклук, трупан с години, докато в същото време някой яде от шунката в хладилника или краде колата им. Нещата не винаги са абсолютно еднозначни, а хората на изкуството често търсят лесна подкрепа в лицето на държавна субсидия, помощ или PR-инициатива, която просто използва лицето им. В техните очи, вероятно това изглежда правилно и просто. А както е известно, нещата трябва да са толкова прости, колкото е възможно. Но не повече.
Бтв не ги е еня, за това колко е свалян филма от торентите, а за това, че свалянето им бие на гледането на тяхната телевизия, което бие в рейтинга да самото предаване/сериал и тн, който рейтинг е право пропориционален на парите, които ще вземат от рекламодателите. Ако целят разпознаваемост на филмите и актьорите им, трябва освен 40те минути реклами в 2та часа Стъклен дом, допълнени от 5 минути продуктово позиционира, Бтв да добавят към сериалирите си още поне 1 часа продуктово позициониране, за да им излезе сметката.
И в статията говориш за цени на песните в itunes в долара, а на картинката са в ойро.
Добра забележка за графиката 🙂
Иначе имат и друго желание Бтв, да няма конкуренция на Voyo 🙂