За самолетите и хората

Напоследък в новините много се говори за самолети. Те станаха особено популярни покрай сирийската гражданска война. Противовъздушната отбрана на Сирия свали турски изтребител в края на юни. Турция свика спешен съвет на НАТО и поиска член 5-ти от устава на организацията да влезе в сила, на практика молейки за разрешение за война.

Три месеца по-късно, отново самолет е в светлината на прожекторите. Този път турски изтребители приземиха принудително сирийски пътнически самолет с руски граждани на борда, летящ за Сирия. Причината е съмнение, че самолетът е използван за пренасяне на руско оръжие за Асад. Оръжие се оказва, че е нямало, но това е без значение. Жестът предизвика гнева на Русия, която продължава да седи твърдо зад сирийското правителство. Но дали точно това не е било целта на турските власти?

Турската стратегия през последното десетилетие бе базирана на разширяване на влиянието на страната върху всички й съседи. Тази политика работеше успешно до началото на 2011 г., когато нещата, като че ли тръгнаха надолу. Иран се отдръпна от Турция след разочароващото й бездействие по време на въвеждането на поредните санкции. После дойде Египет, където Турция не успя да се намеси навреме и да извлече геополитически дивиденти от революцията на Тахрир. Новият умерен ислямистки лидер, Мохамед Морси, реши, че вместо да копира турския модел, може да се опита да издигне Египет като лидер на мюсюлманския свят.

Когато гражданската война в Сирия започна, Турция вече беше притисната в ъгъла. Ще загуби ли още един съюзник? Сложно е да решиш да скръцнеш със зъби на човек, с който до преди две години си договарял зона за свободна търговия и си обявявал за най-верен приятел. Но когато десетки хиляди сирийски бежанци започнаха да се изсипват в пограничните градове, Турция нямаше избор, освен да започне да дрънка с оръжие. Първоначалната идея беше за 30 километрова буферна зона във вътрешността на Сирия, в която бежанците да са защитени. След това, Турция, заедно с Катар и Саудитска Арабия, обединиха сунитски усилия да снабдяват бунтовниците с оръжие. Нищо не помогна. Войната продължава, а краят не изглежда близко. Жертвите на конфликта надминаха 25 хиляди вчера, а бежанците само в Турция са над 100 хиляди.

И така анадолската република спря да се шегува и стана сериозна. Преди седмица започна да обстрелва сирийски позиции след най-вероятно неумишлена провокация от сирийска страна, при която заблуден снаряд улучи жилищен комплекс, убивайки петима. Истината е, обаче, че Турция не възнамерява да започне война. Не може да си го позволи. Горчивото минало на американската намеса в Ирак напомня на Турция, че колкото и да си силен, една гражданска война е такава бъркотия, че най-вероятно при намеса пак ще излезеш губещ от цялата ситуация. А именно от това се страхуват в Анкара – поредното геополитическо поражение.

От тази гледна точка, приземяването на сирийския самолет с руски туристи е по-скоро акт демонстриращ, че Турция е готова да предприеме мерки сама да се справи със ситуацията – нещо, което нито САЩ, нито Русия, ще позволят. В отчаяния си опит, обаче, Турция прави още една голяма грешка, а именно антагонизирането на голямата мечка в малкия черноморски басейн. Досега те бяха първи приятели. Турция купуваше синьото злато на Русия, а тълпи от славянски туристи искаха да си пият руския чай на Босфора. Анадолският тигър, както я наричат инвеститорите, не може да си позволи да загуби нито едното, нито другото. Иначе ще продължи да затъва в икономическата дупка, в която е попаднала. И от регионален гигант, може да се превърне в поредното разочарование. Сега въпросът е дали Турция може да погледне реалистично на себе си и да си отговори на съмнението, може ли тя да бъде лидер и каква ще бъде цената, която трябва да плати. Но както другите хора и държавните ръководители не обичат да си задават неудобни въпроси. А биенето в гърдите успокоява раненото достойнство.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!