ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В разгара на Втората световна война сър Уинстън Чърчил определя Русия като „загадъчна и обвита във вътрешна мистерия“ – цитат, който успешно може да бъде използван и за модерна Колумбия.
Големи периоди от съвременната история на южноамериканската държава са белязани от насилие, наркотрафиканти и тероризъм, които несъмнено са оставили дълбока следа в бита и културата ѝ. Множеството инвеститори все още я възприемат като високо рисков пазар, представляващ възможност с много неизвестни. Днешна Колумбия, обаче, е далеч от образа, насаден ѝ с годините от медиите и киноиндустрията.
На първо място, страната притежава изключително красива природа – множество планински върхове, блестящи пясъчни плажове, пищни тропически джунгли, неизчерпаемо биоразнообразие и най-важното за бъдещите инвеститори – либерална бизнес среда и бурно развиваща се икономика. В резултат на целенасочената политика на правителството за фискална стабилна и сигурност, икономиката на Колумбия бележи безпрецедентен ръст през последното десетилетие със среден годишен темп от 4,5% за периода. За сравнение, Бразилия, един от фаворитите на пазарните предприемачи в Латинска Америка, постигна чувствително по-нисък растеж от 3,8% за същия период.
Растежът на колумбийската икономика продължава и през текущата година. За първото тримесечие на 2012 е регистрирано покачване на БВП от 5,1% – повече дори и от планувания от Министерството на финансите и публичните разходи (Ministerio de Hacienda y Crédito Público) скок от 4,5%.
Дългосрочните стремежи на Колумбия са насочени към отхвърляне на лошото историческото наследство с цел развиване на големия икономически потенциал на страната. Общата посока, към която се стреми както правителственият, така и частният сектор, спомага за преодоляване на икономическата стагнация от миналото. Единната цел, върху която се акцентира, е изграждането на благоприятна за чуждестранни инвестиции и развиване на успешен бизнес икономическа среда,.
Преките чуждестранни инвестиции и либералната колумбийска икономика
Растящите преки чуждестранни инвестиции в Колумбия са директен резултат от икономическата либерализация, предприета от настоящия президент Хуан Мануел Сантос. В периода 2000 – 2002 г. той заема поста на министър на финансите. Водените от него политики благоприятстват възможността, както на държавната петролна компания Ecopetrol, така и на много външни инвеститори да започнат проучване и добив в страната. Политиката на икономическо дерегулиране, която е в рязък контраст с по-голямата част от латиноамериканските страни (в това число Аржентина и Бразилия), дава допълнителен тласък на силния растеж. Американската компания Chevron инвестира значителни средства в разработването и добива на природен газ в Колумбия. През 2006 г. е подписан и договор за офшорни сондажи, породен от разширяване на споразумението за износ на природен газ към Венецуела. Страната регистрира значителен ръст на инвестиции в енергийния сектор от малки и средни компании, в това число канадските Pacific Rubiales, Gran Tierra Energy и Petrominerales.
За периода 2010-2011 г. преките чуждестранни инвестиции в Колумбия почти се удвояват, достигайки до $13,2 млрд. През първите 3 месеца на 2012 г. притокът е $5,9 млрд., което е с 28% ръст спрямо същия период на 2011. Прогнозите на Министерството на финансите и Централната колумбийска банка са, че до края на текущата година ще бъде постигнато увеличение с 21% спрямо предходната година, като по този начин инвестициите ще достигнат $16 млрд. По-голямата част от инвестициите са насочени към петролния и газовия сектор, следван от минната промишленост, финансовите и производствените услуги. Бързото инвестиционно разширяване е важен катализатор в бурно разрастващата се колумбийска икономика и е основната причина за поскъпването на колумбийското песо спрямо американския долар.
Положителната бизнес среда и вътрешното търсене
Още един знак за нарастващата икономическа мощ на Колумбия е разширяването на урбанизацията на населението в страната и постоянното повишаване на броя успешно завършващи средно и висше образование жители. Това неминуемо води до увеличаване на търсенето за потребителски кредити, продукти и услуги. Показателен е фактът, че продажбите на дребно през първата половин година на 2012 г. нараснат с 6% в сравнение със същия период за 2011 г.
Засилването на вътрешнопазарното търсене е подкрепено и от ръста с 1,9% на промишлено производство през първото полугодие на 2012 г. Ескалация на търсенето се наблюдава най-вече сред захарните изделия, месото, напитките и транспортните услуги, следвани от стоманата и желязото и неметалните полезни изкопаеми.
Друг положителен показател за разрастването на колумбийската икономика е намаляването на безработицата, която спада с 31 процентни пункта през последното десетилетие до 10.4% през юни 2012 г. Прогресивното понижение продължава и през текущата година, като през юни намалението е с 1.5 процентни пункта спрямо май 2012 г. и с 0,5 процентни пункта по-малко в сравнение с равнището през април 2012 г.
Световната икономическа криза и нарастването на колумбийския износ
От 2008 г. насам Колумбия прогресивно регистрира търговски излишък. Причината се корени в разширяването на износа на петрол, природен газ, въглища и суровини към стратегическите търговски партньори. За първото тримесечие на 2012 г. общият износ е нараснал с 22% в сравнение със същия период на предходната година, което спомага за отчитането на излишък от $1 млрд. Към края на първото тримесечие ключови търговски партньори на Колумбия са САЩ (38% от целия износ), следвани от Китай (6,6%), Испания (5,8%), Холандия (4,5%), Чили (3,8%) и Венецуела (3.5 %).
Въпреки чувствителното забавяне на китайския икономически растеж, както и задълбочаването на европейската финансова криза, Колумбия постига сериозно повишение на общия износ. Само за Китай нарастването е с впечатляващите 227,9%, което се дължи главно на по-високите продажби на горива и продукти от миннодобивната индустрия. Укрепването на отношенията с втората по сила икономика в света вещае добри перспективи за по-нататъшния растеж на износа и през 2012 г.
Друг фактор, който повишава възможността за разрастване на икономическия растеж през 2012 г., е подписването на Споразумение за насърчаване на търговията, което влезе в сила на 15 май 2012 г. То допълва вече съществуващото споразумение за свободна търговия, което Колумбия има с МЕРКОСУР и Канада.
Според президента Хуан Мануел Сантос, Колумбия трябва да се възползва максимално от Споразумението, което може да добави ново повишение на износа от 10% само до края на годината. Резултатът ще е почти 1% увеличение на икономическия растеж и създаването на около 300 000 нови работни места.
Възможни рискове пред колумбийската икономика
Поради експортния характер на колумбийската икономика, растежът ѝ е силно зависим от търсенето на стоки в световен мащаб.
Проблем за страната остава продължаващата липса на сигурност. Икономическата либерализация и увеличаването на чуждестранното влияние подтикват партизанската организация ФАРК (Революционните въоръжени сили на Колумбия) за атаки срещу петролодобивната и тръбопроводната инфраструктура. Макар тези инциденти да не могат да бъдат разглеждани като основна пречка пред икономическото развитие, правителството е наясно, че всяка значителна ескалация в дейността на въоръжените групи може сериозно да повлияе на икономиката. Това важи особено за петролната и туристическата индустрии, които могат да окажат много отрицателен ефект върху преките чуждестранни инвестиции.
Колумбийската икономика със сигурност е готова да отчете за поредна година силен икономически растеж. Управляващите продължават стремежите си да осигурят благоприятна бизнес среда за инвеститорите, дори и в световен мащаб търсенето на петрол и други стоки да продължи да спада. Икономическият растеж ще бъде подкрепен и от нарастващото вътрешно търсене, както и от все по-сериозните отношения с двете най-големи световни икономики – Съединените щати и Китай. Колумбия също така представлява отлична възможност за развиване на бизнес от онези инвеститори, които се стремят към разширяване на пазарния си дял в Латинска Америка, но не са склонни да рискуват с повишаващата се рецесия в Бразилия, или пък с ескалиращата политическа криза в Аржентина.
