Ще постигне ли целите си данъкът върху лихвите?

Предложението за облагане на доходите на физически лица от лихви с данък бе посрещнато с неодобрение от мнозинството граждани. 

Борислав Щерев

Предложението за облагане на доходите на физически лица от лихви с данък бе посрещнато с неодобрение от мнозинството граждани. По въпроса се чуха много мнения, но по всичко изглежда, че в този случай правителството няма намерение да се вслуша в общественото мнение. Въвеждането на данъка изглежда сигурно, но ползите от него остават под въпрос.

За лихвите

Преди да разгледаме ефектите от данъка е хубаво да вникнем в същността на самата лихва. По същество това е особен вид доход, който се изплаща на вложителите като компенсация за отказа от текущо потребление. Един от основните икономически постулати е, че хората предпочитат да похарчат определена сума днес, отколкото в даден момент в бъдещето. Лихвата стимулира спестовността и обещава на онези, които се откажат да харчат на момента, да увеличат средствата си в бъдеще. Тя има два елемента:

• Компенсация за претърпените негативни ефекти от инфлацията в периода на отсроченото потребление;
• Компенсация за отказ от текущо потребление, която е в достатъчен размер, за да накара стопанските субекти да държат парите си на влог.

За банките

Банките са основните финансови институции, които приемат депозити срещу периодично изплащане на лихва. В икономиката банките действат като финансов посредник между вложители и инвеститори като събират депозити в замяна на лихва и въз основа на този привлечен капитал предоставят кредити срещу по-висока лихва.  Печалбата им е разликата между лихвите, които изплащат по депозити и лихвите, които получават по кредити. Стопанските субекти извличат полза от намаляването на времето и транзакционните разходи по договаряне между кредитополучатели и депозанти.

Търсеният ефект

Сред основните аргументи на правителството да въведе данък върху лихвите по депозити е стимулирането на потреблението. Ясно е, че с намаляването на дохода от лихви става все по-неизгодно за спестителите да се въздържат от потребление. Спорно е, обаче, каква сума точно ще се влее в икономиката и за колко дълъг период, след като според статистиката по-малко от 10% от населението държи депозити над 20 000 лева. Друг възможен аргумент е, че данъкът върху доходите от лихви на практика не е нов – той съществува и в момента, но се начислява само върху спестяванията на юридическите лица. С предложението на кабинета се изравнява статута им и се пресича популярната досега практика физически лица да внасят суми от името на юридически, за да не плащат данък върху получените лихви.

В същото време правителството изложи съвсем различни аргументи за въвеждането на данъка. Според Симеон Дянков новата мярка ще доведе до приходи в размер на 120 милиона лева, които, както самият той призна по-късно, не са съществени за изпълнението на Бюджет 2013.

Вероятният ефект

Твърде вероятно е големите вложители да се положат усилия да си спестят новия данък, включително като преместят парите си някъде, където данъчната тежест няма да ги застигне. Това ще намали не само приходите в бюджета (което правителството счита за приоритет), но потенциално може да засегне и депозитите в банковата система. Банките разчитат на депозитите, тъй като те са най-достъпния източник на привлечен капитал, при това на най-ниска цена. Парите, държани на депозит, участват в икономиката под формата на инвестиции. Намаляването на депозитната база ще принуди банките да вземат средства от чужбина, по които се плаща по-висока лихва, а това ще се отрази на лихвата по отпусканите кредити и постепенно ще намали инвестициите като цяло. Необходимо е да се спомене, че инвестициите спомагат за възстановяване на икономиката, в същата степен, в която и потреблението.

Митът за „Бурканбанк”

Противниците на новия данък твърдят, че малките спестители масово ще изтеглят парите си от банките и ще ги държат у дома – „в буркани” или „под дюшека”. Това е малко вероятно. В действителност малките вложители имат ограничени възможности да избегнат новия данък, до които едва ли ще прибегнат. Съхраняването на пари извън банката е икономически необосновано, тъй като инфлацията изяжда спестяванията. Така единствен вариант остава потреблението или изнасянето на парите в държава, която не удържа и възстановява данък върху лихвите по депозитите на чуждестранни физически лица. Когато става дума за малките вложители, всички тези опции са малко вероятни ходове, когато става дума.

Политически провал

С оглед предстоящите през 2013 г. парламентарни избори следва да отчетем и политическите аспекти от новия данък. Населението реагира на настоящата икономическа несигурност като увеличава спестяванията, което е видно от месечната статистика на БНБ. Нормално е ходът на правителството, с който се атакуват именно тези запаси, да бъде приет „на нож”. Моментът за въвеждането на новия налог се оказа изключително неподходящ, тъй като всички политически партии вече са навлезли в предизборна кампания и за опозицията стана много лесно да оглави общественото недоволство.

Равносметката

Към момента е трудно да се даде цялостна оценка на последствията от данъка върху доходите на физически лица от лихви, но преобладава мнението, че ефектът върху бюджета ще бъде минимален. Негативните последствия, макар и преувеличени от опозицията, обаче, не са подценяване и за момента далеч надхвърлят търсените ползи.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!