ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Един от факторите, които могат да увеличат предлагането на петрол, е енергийният план на Мит Ромни.
Петролът е от значение за благосъстоянието на хората. Това, което прави тази констатация обективна е фактът, че суровината е обект на търсене от желаещи да я употребят по даден начин индивиди. Търговията на петрол се извършва в световен пазар, който представлява разменното взаимодействие между купувачи и продавачи. Те са двете транзакционни страни – търсене и предлагане – при чието взаимно съгласие единици от суровината сменят своя собственик.
Друг обективен факт е този, че цената на петрола, като цената на всяка друга стока, се определя от търсенето на купувачите – с колко единици от парите, с които разполагат, са готови да се разделят, за да се сдобият с дадено количество от това, което искат. Имайки предвид това, цената се установява на равнище, при което предлаганото количество от двете стоки, обект на размяната, се изравни с количеството, което участниците в сделката страни са склонни да закупят. Това означава, че ако искаме да изследваме развитието на цената на петрола, трябва да обърнем внимание на търсенето и предлагането на суровината, и по-конкретно на факторите, които биха могли да предизвикат промяна в това съотношение и установяването на нова равновесна цена.
Енергийният план на Мит Ромни
Един от факторите, които могат да увеличат предлагането на петрол е енергийният план на Мит Ромни – кандидатът за президент на САЩ от Републиканската партия. В скорошен дебат между него и Барак Обама, той заяви, че през 2011 г. производството на петрол на територии, които са собственост на федералното правителство, е спаднало с 13.77 % спрямо предходната година.[1] Това се дължи по-малкия брой концесии и намаляло отпускане на разрешителни за сондиране на федерални територии[2], което е част от мерките на настоящия президент на САЩ за преминаване към “зелени” източници на енергия.[3]
Какво представлява енергийният план на Мит Ромни?
- Въвеждане на нов петгодишен концесионен план за офшорни правителствени теоритории, който ще позволи изследването и сондирането на места, които биха били забранени според петгодишния план за същите територии на Обама;
- Одобряване на петролопровода Keystone XL;
- Позволяване извършването на сеизмични изследвания и проучванията за петрол на офшорни територии, с цел сдобиването с актуална информация за възможно петролно сондиране;
- Съдействане с отделните щати, като обещава да им предостави права за вземане на решения за разполагане с федерална територия, на която би могла да се произвежда петрол.
Мерките, които предвижда републиканецът – увеличаване на концесиите, разрешителните и проучванията и намаляване на бюрокрацията ще доведат до увеличаване производството на петрол. Дори и това да се случи, възниква въпросът дали увеличеното предлагане ще окаже значимо влияние на цената на петрола, ако въобще някакво? Все пак, суровината се търгува на световния пазара и предлагането, идващо от САЩ, е само част от общото предлагане.
Това зависи от производствените перспективи (допълнително добивно количество и пределни разходи за добив на един барел), които ще възникнат и начинът, по който те ще бъдат оценени от пазара. С оглед на това можем да очакваме, че реализация на енергийния план на Ромни ще окаже натиск надолу на цената на петрола.[4]
Бюрото за проучвания към американския конгрес (CRS) съобщава, че увеличеното производство на петрол през фискалната 2011 г. се дължи на добив от частни и щатски територии, като това производство възлиза на 70 % от общото в САЩ.[5] Също според бюрото, 96 % от увеличеното производство на петрол за периода 2007 – 2012 г. произлиза от частни и щатски земи, като през 2011 г. производството там е нарастнало с 11 % спрямо предходната година. Компаниите предпочитат да изследват и сондират за петрол именно на територии с един от тези два правни статута, защото при тях има по-малко административни пречки и забавяне, което прави производството там по-изгодно в сравнение с това на федерални територии.
Американската Агенция за енергийна информация (EIA) докладва, че през 2011 г. производството на петрол в САЩ е нарастнало с 3.4 % спрямо нивата му през 2010 г. и е на най-високо ниво от 2003 г. насам.[6] Това се дължи на използването на технологиите за хоризонтално сондиране и хидравлично разбиване, които намаляват иначе увеличаващия се темп на пределните разходи за извличане. Това означава, че при дадено равнище на цената, при което преди производството не е било изгодно, сега има възможност да е. Всичко това издава, че може да се очаква увеличаване в предлагането на суровината.
Въпреки че, енергийната политика на Мит Ромни би довела до увеличение в производството на петрол, лансираната от кандидат-президента външна политика би имала обратния ефект. Изказванията на Ромни намекват, че той ще е по-агресивен към Иран в сравнение с Барак Обама, което увеличава шансовете за военна интервенция на САЩ, в случай че Ромни спечели изборите.
Към момента, десет месеца след първите санкции, които САЩ и ЕС наложиха на Иран, държавата произвежда с 220 000 барела на ден по-малко, което сведе иранското производство на петрол до 2.63 млн. барела на ден.[7] Международната енергийна агенция (IEA) също така докладва, че иранският износ на петрол за месец септември е паднал до 860 000 барела на ден спрямо 2.2 милиона барела на ден за същия месец през 2011 г. Това, само по себе си, оказва натиск нагоре на цената на суровината, а евентуален военен конфликт ще има има още по-значимо влияние.
Други източници на геополитическо напрежение, което би могло да доведе до разстройване доставките на петрол и спад в производството му, са: забраната, която ЕС наложи за внос на петрол от Сирия, разрастване на “самолетния” конфликт между Сирия и Турция, и размирици в Йемен и Судан.
Що се отнася до търсенето на петрол, IEA ревизира своите очаквания за равнището на потребление на суровината за периода 2011 – 2016 г. като сега предвижда то да е с 500 00 барела на ден по-малко в сравнение с доклада през декември 2011 г. В същия доклад агенцията предвиждаше 8 % растеж в световното търсене на петрол между 2010 и 2016 г., а сега цифрата е по-малко от 7 % за периода 2012 – 2017, като в абсолютен размер поставя търсенето на петрол на 95,6 милиона барела на ден. Освен това, агенцията намали с 100 000 барела на ден своите очаквания за търсенето на петрол през 2013 г. в глобален мащаб, изтъквайки спада на потреблението в Европа, САЩ и Китай.
Спад в потреблението на петрол не е изненадващо явление за икономика в криза. Такава икономика се характеризира с процес на изменение на капиталовата структура, при който отделни единици капитал спрямо пазарната оценка за най-важната им производствена употреба преминават от един в друг производствен стадий/сектор. Този процес се ръководи от маниера на търсенето на потребителски стоки и отнема време, през което употребата на съпровождащите производството стоки е на по-ниски нива.
Това, което изисква по-голяма част от нашето внимание, е съотношението между петрола и валутата, в която той се търгува. Казано по друг начин, трябва да изследваме номиналната промяна в цената на суровината, т.е. тази промяна, която не е предизвикана от промяна в предлагането на петрол, а от промяна в предлагането на паричните единици.
От няколко години сме свидетели на глобално “количествено улеснение”, чиято цел е да стимулира световната икономиката. Идеята е, че производството на пари води до увеличаване на производството на други стоки, което иначе не би се случило. Производството на пари отвъд търсенето на пари, обаче, променя съотношението между относителните разменни количества на стоките и валутите, в които те са деноминирани.
Покупателната сила на долара – валутата, в която основно се търгува петролът – се асоциира с обезценка, произлизащата от поредицата от манипулации, извършвани от Федералния резерв. Тези манипулации водят до повишено търсене на петрол, както от спекулатори, които припознават вероятност за печалба от настъпилата по-голяма волатилност в пазара за петрол, така и от пазарни агенти, които реално потребяват суровината.
След всичко казано дотук, трябва да е очевидно, че пазарът за петрол е изключително комплексен. В него действат множество фактори, чието развитие и взаимодействие не може да бъде предвидено съвършено точно. Въпреки че, бихме могли напълно вярно да прогнозираме промяна в посоката на цената на суровината в резултат от промяна на един от факторите, който оказва влияние на търсенето или предлагането на суровината (т.е. при ceteris paribus условия), не сме способни да направим същата прогноза, ако трябва да вземем в предвид промяна и в търсенето, и в предлагането (т.е. ако в действие са няколко фактора, които оказват противоположен натиск на цената).
Личното ми мнение е, че в дългосрочен период цената на петрола ще расте, защото ако трябва да назова един фактор, в чиято продължителност и интезитет на действие съм относително сигурен, то е използването на паричната политика от политиците като средство за икономически растеж.
–
*Статията отразява личното мнение на автора и не следва да бъде приемана като инвестиционен съвет.
[1] Вижте Sales of Fossil Fuels Produced from Federal and Indian Lands. През 2010 г. 726 млн. барела петрол са произведени на федерални земи. През 2011 г. са произведени 626 млн. барела.
[2] Броят на новите концесии е намалял с 42 % – от 9 661 за периода 2006 – 2008 г. до 5 568 за периода 2009 – 2011 г. При управлението на кабинета на Барак Обама общият брой акра, отдадени под концесия, са намалели с 18 % – от 47,2 милиона през 2008 г. до 38,5 милиона през 2011 г. Издадените разрешителни са намалели с повече от една трета. В периода 2006 – 2008 г. те са били 20 479, а през 2009 – 2011 г. – 12 821. Двойно се е увеличило времето за получаване на разрешително за сондиране на федерална земя спрямо това, което е било през 2005 г. – от 154 дни до 307 дни през 2011 г.
[3] Основната част (около 80 %) от производството на петрол, което се извършва върху федерална територия, е разположено в офшорни води. През 2011 г. това производство е намаляло със 17 % спрямо 2010 г. Причината за спада е мораториумът върху сондирането, който американското правителство наложи след инцидента с разлива на петрол в Мексиканския залив (спадът на производството в залива е една трета).
[4] Цената на петрола отбеляза спад от цели 9 долара за барел по време на речта на Джорд Буш от лятото на 2008 г., в която той обяви прекратяването на мораториума върху офшорното сондиране.
