ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Каква по-точно е ролята на модерната държава в духовния живот на хората? Не е ли време правото да бъдеш вярващ да спре да бъде облагано с данъци?
Кончината на Патриарх Максим ни дава повод за кратък коментар върху връзката между църква, клир, държава и финансиране. Без да се опитваме да засегнем правото на всеки да вярва в това в което поиска, считаме моментът за подходящ, за да изтъкнем някои от факторите, които изкривяват същността на религиозната вяра.
Както често се случва, в основата на това изкривяване стоят опитите на определени групи от хора да разпределят власт и публични материални средства за свои интереси. Българската православна църква отдавна се превърна в едно от множеството социални образования прикачило се на хранилката, пълнена от данъците на продуктивните индивиди и организации в обществото. За огромна част от хората църквата не носи полза. В много отношения тя е дори по-ненужна публична институция от много други такива, но въпреки това всички сме задължени да плащаме за нейното съществуване. В един малко по-краен контекст, обезпечаването на нейното съществуване чрез данъчната система може да се разгледа като противоречие на една от т.нар. божи заповеди – „не кради”. Причината е че данъкоплатецът не бива питан дали иска да заплаща за държавната услуга „църква“. Данъкът е факт, независимо от религиозните убеждения на плащащия.
Интересна е темата с архонтите и раздаването на тази титла. Въпреки публичното недоволство на какви хора се присъжда, нейното съществуване е може би най-положителното развитие в новата история на църковната институция. За да бъде наистина морална организация, църквата трябва да съществува като истински представител на вярващите като се издържа, поддържа и ръководи от тях.
Основните колони на финансовата стабилност трябва да са точно дарения от заможни християни, може би дори доброволния десятък (както в Мормонската църква) и издръжка чрез множеството имоти и търговски дейности. В този смисъл, една титла (била тя „архонт” или „джедай-учител”) е признание и стимул за религиозните да подпомогнат дейността на вероизповеданието.
Ако Българската православна църква беше истинско общество на вярващите, а не клуб за тези с достъп до иззети от обществото материални средства, процесът на отдаване на титли и назначаване на свещеници щеше да е много по-различен. С други думи: когато съществуването се обезпечава от държавата, винаги ще имаме църквата, която познаваме. Ако последното е обосновано от идеите и волята на вярващите, обаче, ситуацията би била по-различна. Такива религиозни групи има и разликите с родното православие са зашеметяващи.
Каква по-точно е ролята на модерната държава в духовния живот на хората? Не е ли време правото да бъдеш вярващ да спре да бъде облагано с данъци? Не само защото е неморално да взимаш от други и да се представяш като праведен, а може би, защото има вярващи, които биха искали да видят един по-друг вид църква. Църква от хората за хората.
Хубава статия. Наведе ме на въпроса кои религиозни институции се издържат от нашите данъци. Любопитно ми е кои религии са се уредили с този лукс и защо другите не са. Някой има ли информация? 🙂
Г-н Владев, обичайна практика е в повечето католически и протестански държави да се събира данък църква -10%. При това той се превежда директно от работодателя на църковното настоятелство, декларирано от работника. Често декларирането на религиозната енория, в която се черкуваш е част от трудовия договор. За някой провинции в Германия например, работодателя дава само данни, колко църковен данък дължи съответния работник на съотвтния пастор, и ако работника в рамките на месеца не се издължи, името му се появява на врата на храма като длъжник и цялата енория почва да го избягва.
Що се отнася до държавните субсидии в България те се дават не само на БПЦ, но и на Главно мюфтийство, на еврейското и армеското вероизповедание.
г-н Стоян Печев, очевидно сте учили стопанска история, но не сте запомнили много. Както и да е – това не е тема на настоящата статия. Само ще ви попитам знаете ли кога Американския военен флот (имам впредвид този на САЩ) води първата си война в Средиземно море и какъв е повода? И този повод израз на свобона икономика и търговия ли е?
По отношение на статията искрено ме учудва Вашето невежество да характеризирате с философското понятие морал верови категории като Църква и вероизповедание, за които образованите хора говорят с теософски понятия. Що се отнася до това, че не харесвате БПЦ, имате свободата да изберете, която си искате друга православна църква или друго християнско вероизповедание – в България има достатъчно католически, протестански и евенгелистки общности, към които може да се присъедините и да изживеете исканата от Вас реформа по последен писък на съвременната философия и маркетинг. Но моля Ви, не дейте да обвинявате миряните на БПЦ че не са истински вярващи, при положение, че Вие очевидно нито се черкувате редовно, нито имате представа всъщност какво е Православие.
По-късно мога да напиша по-дълъг отговор, но веднага ще отбележа, че само потвърждавате казаното в статията. По никакъв начин не се опитвате да отговорите на връзката между насилственото прибиране на данък, който се дава на църквата, и кражбата. Нещо повече, Вие подкрепяте църковния налог, т.е. подкрепяте отнемането на чуждото чрез сила, за да бъде дадено на църквата. В такъв случай, всякакъв морал изчезва от позицията Ви. Да не говорим, че нямам свободата да не се асоциирам с БПЦ, защото държавата я финансира с моите пари, без моето позволение.
Също така не разбрах как доказвате, че разбирате нещо от стопанска история.
Авторът много бързо стигна до извода, че никой нямал нужда от църква в България. Не съм проверил още що за птица е той, но обикновенно са все бивши доносници на ДС! Като Инджев, Коритаров, арменеца и др. Едно време слугуваха на режима на Тодор Живков и следяха кой ходи на църква. Сега понеже вече няма полза от следенето, почнаха в един глас да тръбят, че видите ли никой нямал нужда от БПЦ!!
Много, много опасен коментар по тази тема чета тук. Тази логика е в основата на всичката философия днес. За да я продължим подобаващо, трябва да опровергаем и семейството като ненужен товар за индивида, моралните ценности като противни на печалбата, духовното като въобще съществуващо. Тя е в основата на това културата ни да е на такова дередже, където професори-просяци да бъкрат по кофите, а разложени тумори като днешния ни ДС „елит“ да благоденства на наш гръб, Венета Марковска е най-пресния пример. Защото никоя от великите сили не е станала велика с пазарна икономика. Виж, в Конго например, страна със всички предпоставки за световна сила, благодарение на свободните пазари на МВФ хората са живи роби.
Във същото време, вярно е че църквата трябва да е близо до хората, но как да стане това когато вярващи няма, когато в момента духовната пустота е въздесъща? Да, всякакви усилия за повече присъствие няма да са лоши от институцията, но нека не забравяме че не църквата има нужда от вярващите, а те имат нужда от нея. Тя е просто необходимото управление, което самото общество от миряни иска да има, с цел да се запази преданието от преди 2000 години. Защото всеки човек сам избира накъде да поеме, и ако църквата се превърне в действена, пълчищата от жертви на new-age душевността (справка – виж синът на Ламбо) ще я обезглави. Това е парадокс, който всеки сам разрешава в душата си, де да беше толкова лесно и външно. Дано авторът на статията да открие, че човек никога не се превръща в експерт, напротив – все по-малко и по-малко знае. Всичко добро от мен!
П.п. Надявам се че това е просто несвойствено забавяне на системата, една цензура би била нелепа, след изразеното становище за свобода на гражданските позиции от автора.
Одобрява се само първият коментар пуснат от даден профил/e-mail, останалите би трябвало да се появяват автоматично.
Само две бележки по казаното от Петър.
1. Великите сили от 17 век насам са ставали такива чрез свободната си икономика. С изключението на СССР, която беше тиранична диктатура с разбита планова икономика.
2. Това за Конго сериозно ли е?
3.Някои вярващи имат нужда от църква, други нямат, трети не са вярващи. Това е въпрос на личен избор. Относно това, че православните миряни искат точно този тип управление, съмнявам се.
🙂 Благодаря за отговора!
Свободна икономика ли? – хм, точно след 17 век европейските сили са известни със такъв силен протекционизъм и военни и икономически санкции към противниците си, че не бих използвал точно думата свободна икономика. С това са известни не само Великобританците, Холандците, Французите (допреди революцията пък съвсем) но и Американците – нали затова избухва революцията там, заради желанието на английската монархия да продава, чрез банк ъв ингланд, пари със дълг на американците,
или с други думи – тежък икономически и търговски натиск.
Е, Линкълн започва сам да печата зеления долар и сам налага ако щем националистически мерки също.
Относно Конго – там има семейства, чиито не деца, ами внуци чак биха могли да си изплатят взетите дългове от бащите си. И въпреки, че не е най-зверската жертва на МВФ в Африка, определено това е подходящ пример, защото макар и етнически нестабилна в момента, тя разполага с ресурси, като силиции, уран, нефт, диаманти, шоколад (миналата година шоколада поскъпна единствено заради разцепването на Конго) , в такива количества, същевременно е една страна с огромна и плодородна територия, която ако не бяха западните колонизатори, (поименно в момента МВФ) трябваше да е поне регионална ако не световна сила. Мога да говоря по тази тема дълго ако има интерес, но не искам да правя излишно дълъг коментара.
Разбира се, никъде не отричам цветовете на дъгата/правото на личен избор, напротив, защитавам го, струва ми се? Всякакъв тип управление е свойствено нежелан, но в случая църквата не е БАН, за да има някакъв ресурс който да трябва да се отчита. Нейсе, примерът с БАН май не е хубав, защото човек май може да отчита само болтчета и гайки, а наука/култура/духовна култура – нещо не е никак лесно. Наистина, не църквата се нуждае от вярващи – тя е една ако щем образователна институция, чиито „услуги“ сами ни трябват, комуто живота е довел до вярата в Бог, комуто не – товаие красотата на свободата! Защото войнстващият атеизъм е същият сорт фанатизъм като религиозния когато е насилствено наложен, справка -историята ни. А ако ние започнем да я управляваме – все едно баба Цецка от Мирково да пише образователната програма по ядрена физика. В което няма нищо лошо! Горко на кадърните физици обаче.
С това са известни на хората, които не са се занимавали със стопанска история. Британската империя, както и самите Американски щати представляват едни огромни зони на свободна търговия. Подобно на първоначалния замисъл за Европейския съюз. Самата Британска империя е водила войни, за да разшири сферата си на търговия. Да не говорим за липсата на интервенции в икономиката и малката тежест на държавата. Ако търсим по-нови примери за богата държава създадена от свободния пазар – Хонг Конг, както и другите Източноазиатски чудеса.
Значи връзката между залежи на полезни изкопаеми и силна икономика не е особено силна. Най-богатите и sustainable световни икономики не са базирани на природни богатства. Да не говорим, че основният проблем на всички африкански държави с намеса на МВФ е пълната невъзможност политически да изпълнят предписанията. Мога подробно да обясня за Замбия (която е много богата на мед) защо и как не успява през 80-те да премине към пазарно стопанство, срива се и след това се възстановява. Липсата на институции проваля Африка, не свободния пазар.
Изпускам логическата Ви нишка, но със сигурност църквата има нужда от миряни да съществува, защото те са градивния и елемент. В статията се говори за няколко неща. Първо, че е неморално църквата да се финансира чрез данъци, второ, че в архонството няма нищо лошо и трето, че сегашния облик (който чисто субективно на автора) е неприятен произхожда от държавните корени на пост-социалистическата църква.
Благодаря Ви за дискусията, това са много и дълги теми и предлагам да спрем тук. В заключение бих припомнил причината да коментирам – негодуванието си към студенината на неолибералната философия, търсеща пазарен принцип в Църквата; Подчертаваща конфликта между морал и печалба; косвено оспорваща Християнството въобще като Европейска ценност, като градивен елемент на идентичността ни ( данък плащаме като Българи, живеещи в православна страна ако не друго, а това че не може да въздействаме върху отдавна опороченото й ръководство, е съвсем отделна тема ).
В същото време, след като прочетох статията Ви още веднъж, определено съм съгласен с позицията, че това е възможност за промяна там. Но тази промяна трябва да бъде извършена със съзнанието за опазване на ядрото на православието – Христовата любов, което лесно може да бъде подменено с лесните, животинските, езическите „нови“ ценности. И по този начин цялата функция на Църквата като наш Пазител да се обез(с)мисли.
Може да Ви е противно да Ви пиша това, но значението му си остава – „…по плодовете ще ги познаете“ . И тук се сещам за един плод – небеизвестното интервю на банкера от лондонското Сити, който накара ченето на интервюиращата го от БиБиСи да падне, казвайки си frankly че въобще не му пука за хората, страдащи от кризата, той гледа единствено себе си и възможностите за печалба които са му се открили от глобалната финансова „възможност“. По нещастен човек от него не съм срещал, въпреки че сигурно има.
И все пак, колко нашето християнство е безкрайно модерно във философията си, колко и будизма, и атеизма, и дори научният метод не могат и на малкият му пръст да стъпят (повярвайте, познавам ги) … и … колко е обречено!