Израелският кошмар

Какво трябва да направиш, ако си заобиколен от врагове готови да те разкъсат? От теорията на възпирането, пък и от логиката на уличните боеве, следва, че трябва да предприемеш действие, което ясно показва, че си готов на всичко, за да се защитиш. По-просто казано, трябва да дадеш да се разбере, че ти стиска. Израел прави именно това в последните 72 часа.

Какво трябва да направиш, ако си заобиколен от врагове готови да те разкъсат? От теорията на възпирането, пък и от логиката на уличните боеве, следва, че трябва да предприемеш действие, което ясно показва, че си готов на всичко, за да се защитиш. По-просто казано, трябва да дадеш да се разбере, че ти стиска. Израел прави именно това в последните 72 часа. Танкове и военна техника бяха струпани в близост до границата с ивицата Газа, в отговор на дъжда от ракети, който се излива над израелските градове в последната седмица. За да стане ясно, че това не е просто превантивна мярка, израелският премиер, Бенямин (Биби) Нетаняху, заяви, че Израел е готова на всичко, за да спре атаките над израелски граждани. Изявлението идва ден, след като ракета изстреляна от Газа удари жилищен квартал, убивайки трима, в отговор на израелски военен удар, при който военният лидер на Хамас, Ахмад Джабари беше убит.

Действията на Израел, обаче, могат лесно да излязат  извън контрол, ако към картината прибавим египетската подкрепа за Хамас, нестабилността по сирийската граница и намерението на лидера на Палестинската автономна област, Махмуд Абас, да пледира Палестина да получи статут на наблюдател в ООН. Да започнем с връзката Хамас-Египет. С идването на власт на умерено-ислямисткото правителство на Мохамед Морси в Египет, страната промени своя външно-политически курс. Отношенията с Иран рязко се подобриха, границата с Газа беше отворена, а мирното споразумение между Израел и Египет от Кемп Дейвид беше поставено за преразглеждане. Отварянето на границата с Газа предизвика подновяване на трафика на оръжие и преминаването на терористи през Синайската пустиня. Израел се опита да спре опасния поток от хора и оръжие, като започна изолирани военни операции на територията на Египет, навличайки си донякъде справедливия гняв на Морси. Египет не само, че не затвори отново границите си за Газа, ами даже усили военното си присъствие на Синайския полуостров.

Нервите са опънати и по северната граница на Израел, където заблудени снаряди от гражданската война в Сирия предизвикаха паника в израелски градове в Голанските възвишения, завоювани от Израел през 1967 и 1973 г. Израел отвърна на „огъня”, като усили напрежението, че сирийският конфликт може да придобие регионални пропорции. Въпреки че Израел няма намерение да се меси в северната си съседка, ястребовото правителство на Нетаняху, Барак и Либерман се ужасява от възможността екстремисти да завземат властта в Дамаск. Подобно на бисмарковия кошмар, че Германия е заобиколена от врагове по всички граници, така и Израел се чувства все по-клаустрофобично в  региона.

Не на последно място, Западния бряг, както е известна палестинската автономна територия, е изпаднала в икономически и политически хаос. Умереният Абас, който настоява за постепенно и най-вече мирно получаване на независимост от Израел, губи популярност от по-нетърпеливите политически групи в областта. Хамас, който беше насилствено изгонен от Западния бряг след гражданската война през 2006 г., отново набира поддръжници там. Не помага и фактът, че страните от новия сунитски блок на  Катар,Турция, Египет и Саудитска Арабия, виждат управниците на Газа като истинските лидери на една бъдеща палестинска държава. От друга страна и обикновените палестинци, заобиколени от бедност и мизерия, не виждат особено бъдеще за страната си. Повече от 50% от приходите в хазната идват от израелски трансфери или от чуждестранна помощ (1 млрд. евро само от ЕС). Какво ще стане, ако изведнъж Палестина получи независимост и парите от Израел секнат? Ще може ли новата държава да контролира местните сили за сигурност, ако те няма какво да ядат? За Израел, разбира се, това е параграф 22. Нито страната може да остави Палестина на произвола на съдбата, нито може да продължава да толерира призивите за независимост на Абас. В крайна сметка, 300 000 израелски заселници наричат Западния бряг свой дом.

Демографията също не е на страната на Нетаняху. Очаква се до 2030 г. арабското население на Израел да достигне почти една четвърт, като това изключва хората, живеещи на Западния бряг или в Газа. Ако прибавим и тях, евреите ще бъдат малцинство в собствената си държава, ситуация напомняща демографското разпределение в Южна Африка по време на Апартейда. Така, че не е ясно до кога израелските власти ще могат да изолират арабите от своята политическа система. Не е ясно и какво ще стане с еврейските заселници, ако се стигне до решение за две независими държави.

На фона на всички тези противоречия, израелското правителство е принудено да се противопостави на ракетния обстрел. Все пак идват и парламентарни избори през януари. Бързите военни победи винаги се отплащат в такива случаи. Проблемът е, че за разлика от „нормалните” войни, където се биеш срещу ясно определена армия с ясно определени цели, Израел се изправя срещу самата себе си. Истината е, че историята на Израел е неразривно свързана с тази на палестинците, а пък тяхната, от своя страна, с политиката на Сирия, Йордания и Египет. Затова евентуални военни действия срещу Газа ще имат друга цел. Те трябва да покажат на регионалните противници на Израел, включително и на Иран, че на Израел й стиска. Това, изглежда, е единственият начин за ефективно възпиране в региона.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!