Начало / Икономика / Избор задимен: Да протестираме ли за цигарите?

Избор задимен: Да протестираме ли за цигарите?

Накратко казано, на 27.01.2012 ще отговорим с „Да“ или „Не“ на въпрос, на който нито аз, нито голяма част от българите, могат да дадат достатъчно обоснован отговор, но пък никой няма да ни пита за далеч по-прозаичния и „маловажен“ въпрос за цигарите.

Днес ще се проведе протест против тоталната забрана за тютюнопушене. Това, изглежда, предизвиква по-голям интерес от очаквания в общественото пространство. По темата всеки има собствено мнение и това е нормално. В същото време се появяват доста остри коментари, като започнем от телевизиите и стигнем до социалните мрежи.

Да вземем за пример популярно лице като Димитър Павлов, който изказа своето мнение:

То бива харесвано и споделяно от доста хора, както в преносния Facebook-смисъл, така и в буквалния. Отговорът на тези и подобни въпроси, всъщност, е доста прост и ясен.

  1. Казусът за тютюнопушенето засяга всички – или си за тоталната забрана или си против. В същото време, не всички карат автомобили, а още по-малко имат спестявания в банки. Обективна преценка там е много по-трудно да се направи;
  2. Данъкът върху влоговете, цената на горивата, цената на тока, а още повече развитието на ядрена енергетика чрез нови мощности се свързват с пряк държавен контрол върху области в икономиката ни, в които като граждани сме: А) недостатъчно компетентни, Б) не ни засягат пряко или В) очевидно е, че политическият натиск и изкривяване са твърде силни;
  3. Пълната забраната за тютюнопушене навлиза в личното пространство на всеки индивид, като му отнема правото на избор по един или друг начин. Собствениците на заведения нямат право на избора да решат дали в техния обект да се пуши или не. На пушачите е забранено да употребяват една иначе съвсем законна стока, а непушачите нямат възможността сами да преценят къде и с кои хора да прекарат времето си;
  4. Ако законовата рамка позволява съществуването на заведения само за пушачи, с отделни помещения за непушачи и пушачи, както и само за непушачи, биха се създали свободни пазарни ниши, които ще намерят своите потребители. Т.к. потенциални потребители, следователно и печалба, има във всеки от тези сегменти, не бива да се съмняваме в способността на пазара да монетизира подобна възможност, като създаде повече конкуренция и избор за различни опции потребител;

Накратко казано, на 27.01.2012 ще отговорим с „Да“ или „Не“ на въпрос, на който нито аз, нито голяма част от българите, могат да дадат достатъчно обоснован отговор, но пък никой няма да ни пита за далеч по-прозаичния и „маловажен“ въпрос за цигарите. За сметка на това, ще се оставим за пореден път на политиците, които да ни убеждават как е добре да развиваме ядрена енергетика.

П.п.: Аз не пуша и харесвам работата на Митко Павлов.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!
Become a patron at Patreon!

Относно ЕКИП

Прочети още

Индекс Богатство 2026 г.

Второто издание на „Индекс Богатство на българите“ беше представено на пресконференция в БТА от Стоян Панчев …

3 коментара

  1. Весела Ангелова

    Акцизът върху горивата много пряко влияе върху живота на всеки гражданин все едно дали кара автомобил. По-високи цени на горива = по-високи цени на стоки. 30%-ното вдигане на цената на тока засяга много пряко _всички_ граждани и няма нищо общо с компетентността относно сеизмичността в района на Белене и ядрената енергетика като цяло. Десятъка върху влоговете касае всички граждани, които пък имат влогове.

    Изключително неприятно ми е, че един протест, генериран от изцяло егоистични подбуди, получи такова медийно внимание. Интернет се задръсти със статии за затворената кръчма на буля Доре, по телевизията се оказа, че милиони българи възнамеряват да си карат празниците в Сърбия, щото там се пушело. Нагли и егоистични са призивите „ми кат не щеш да се одимяваш по заведенията, не ходи, ма!“. Участвала съм в немалко дискусии по темата и колкото и да се старая да говоря културно и възпитано, неизменно получавам такива, че дори още по-груби отговори. Очевидно обратният аргумент „ами като не ти дават да пушиш в заведенията, не ходи“ не се приема.

    Постоянно се изтъква, че то по заведенията преди имало места за непушачи. Голяма работа, че местата неизменно бяха в мазето до тоалетната. Както вече казахме, ако не ми харесва, пък да не ходя. Аз досега не знаех, че по заведения ходели само пушачите, но вече го разбрах. Разбрах, че нежеланието ми дрехите ми да вонят на пепелник и след две пранета след само едно посещение на бар или ресторант накърнявало човешките права на този, който въобще не го интересува, че на мен цигареният дим ми пречи и че не искам дрехите ми и косата ми да вонят на пепелник. По някаква причина, неясно каква, трябва аз да се съобразявам с него и моите права не са толкова големи, като неговите.

    Като цяло винаги съм била срещу прекаленостите. Намирам за прекален кръстоносния поход срещу цигарите. И преди съм го казвала, и сега го твърдя. Не намирам, че цигарите са най-големият обществен враг, не смятам, че светът като цяло е цъфнал и вързал до степен, до която са му останали единствено цигарите. Но този безобразен протест е също толкова прекален и в порядъци по-нелеп. Трийсетпроцентното увеличение на тока не касае хора, които масово трябва да изкарват месеца с 300-400 лв.?! Сериозно? Монополът върху горивата, който води до неоправдано високи цени на същите, което пък води до неоправдано високи и напълно съизмерими с европейските цени на елементарни стоки и услуги не е важен? И това ли е сериозно? За това не можем да излезем на протест, но ако се наложи да защитим правото си на проява на лошо възпитание, одимявайки хора, които не желаят да бъдат одимявани, щото ЩЕ СЕ РАЗБОЛЕЕМ, АКО ИЗЛЕЗЕМ ДА СИ ИЗПУШИМ ЦИГАРАТА НАВЪН, КОПЕЛЕ!!!, тогава вече сме на линия. А ако на мен или на друг непушач не му харесва да гълта дим, вместо биричка, да не влиза в бара.

  2. Момчил Еленков

    Здравей, Весела,

    Аз също смятам, че протестът е крайна форма и не бива да се спекулира с подобни прояви, защото наистина често звучат нелепо.

    Акцентът по-скоро е върху правото на избор.

    Що се касае до горивата и влоговете, ясно е, че те влияят върху цената на живота. Твърдението ми е, че за хората е по-трудно да осъзнаят подобна намеса, отколкото тази при силно нееластична стока като цигарите. Освен всичко друго, тези теми са силно политизирани – политиците използват популистки както ценообразуването на тока, така и на горивата. Това демотивира гражданите поне малко и ги кара да мислят, че нямат реален глас.

    Относно публичните заведения, не мислиш ли, че ще е по-добре да има места за всички – както за пушачи, така и за непушачи. Така всеки би могъл да избере къде да отиде и сам да прецени дали да се „одими“?

  3. Местата за пушачи по правило бяха набутани в мазето, край клозета, непосредствено до кухнята или по места, където по всяка логика въобще не би трябвало да има клиентски маси. Има и друго нещо, което винаги ме е изумявало – един пушач да има в компания, той по правило започва да се тръшка и да прави сцени, защото не му било приятно само да пийва, хапва и да приказва, трябвало и да пуши. Задължително. Все едно какво искат другите. Затова – хайде всички в частта за пушачи. Може ли някой да отрече това?

    Трийсетпроцентното увеличение на тока не е силно политизирана тема, то бърка директно в джоба на абсолютно всеки българин, който не живее в гората на дърва и свещи. Абсолютно ненормално е една трета от заплатата ти да отива за ток. Ако нещо си заслужава мятането на домати, ето това е. Все ми се струва, че човек криво-ляво може да я отика и без цигари, но без ток, храна и лекарства ще му бъде доста трудничко. Разбира се, може и да живея в заблуда.

    Ако има нещо, което наистина намирам за несправедливо, това е половинчатото решение, с което задължиха собствениците на заведения да предвидят места за пушачи и непушачи, така че бяха хвърлени едни пари, които в крайна сметка се оказаха излишни. Забраната трябваше да се приеме още тогава, по времето на Ана-Мария Борисова, но Ленторезът клекна. После, естествено, Европа му каза, че тая няма да я бъде, и белята стана. И като си говорим за крайности и затворени поради непушене заведения – за първи път в света и само в България, насам, народе! – не мога да не се възхитя на креативността на някои заплашени от фалит собственици, които обявиха, че в знак на протест по два часа на ден нямало да работят с клиенти…

    Впрочем, има заведения, които наистина проявиха креативност, но с обратен знак. Осигуряват пелеринки за пушачите, одеяла, електронни цигари… И колкото и да е странно, по такива места оборотът не пада, че дори напротив.