Провалът на пенсионната система Pay-as-you-go *

В днешно време, в повечето държави доминира така наречената pay-as-you-go (PAYG) пенсионна система, наричана на български разходно-покривна. Принципът на PAYG е прост: пенсиите на днешните пенсионерите  се заплащат с част от данъците, събирани от работещото население

В днешно време, в повечето държави доминира така наречената pay-as-you-go (PAYG) пенсионна система, наричана на български разходно-покривна. Принципът на PAYG е прост: пенсиите на днешните пенсионерите  се заплащат с част от данъците, събирани от работещото население. Ако парите  от пенсионни осигуровки надвишават общата сума на изплатените пенсии за даден месец, излишъкът се инвестира по определени правила и парите се пазят за черни дни, осигурявайки буфер за системата. Ако обаче системата е в дефицит (какъвто е случаят на повечето места), държавата трябва да покрие разликата чрез преразпределение от други данъци или чрез емитиране на дълг. И в двата случая, това води до по-високи данъци сега или в бъдеще, когато се налага дълговете да бъдат изплатени.

Проблемите при този вид пенсионна система са много, но основните са два: тя е икономически неустойчива и морално грешна. От икономическа гледна точка PAYG системата допуска, че работещото население на една държава трябва във всеки един момент да е достатъчно голямо, за да може текущите разходи за пенсии да бъдат изцяло покрити. Както можете да се досетите обаче, това е много грешно допускане, и това лесно може да се види в демографската криза, пред която е изправен днес западният свят. Уравнението на PAYG пенсионната система изглежда по следния начин:

N^w*w*c = N^p*p,     където

N^w – брой работещи хора, които плащат данъци

w – средната работна заплата за цялото работещо население, плащащо данъци

c – размерът на социалните осигуровки, предназначен за изплащане на пенсии

N^p– брой пенсионери, получаващи пенсии

p – средна пенсия

За да бъде това уравнение в равенство , трябва броят на работещите да расте с еднакъв темп с броя на пенсионерите. Нека дам един пример с пенсионната система в Сърбия. В съседката ни има приблизително 1.69 млн. пенсионери, 1.675 млн. работещи, които плащат социални осигуровки, средната брутна облагаема заплата е 440 евро, социалните осигуровки за пенсии възлизат на 22%, а средната пенсия е в размер на 200 евро. Замествайки тези цифри в уравнението, излиза че пенсионната система в Сърбия е в дефицит от 175.86 млн. евро месечно или малко над 2 млрд. евро на година. Т.е., държавата преразпределя допълнително още 24% от други данъци, за да може да изплаща пенсиите всеки месец. В крайна сметка се получава, че средно от облагаемия доход на всеки работещ сърбин почти половината пари отиват за изплащане на пенсии. Чрез разместване на променливите в уравнението може да се правят различни допускания, за да се стигне до баланс в системата. Например, при сегашния данък от 22%, за да бъде системата в баланс, средната пенсия трябва да е малко под 100 евро на месец. Също така, може да се покаже, че съотношението работещи/пенсионери трябва да бъде 2.07 към 1 (в момента този кефициент е по-малък от 1 : 1), или работещите в Сърбия да бъдат 3.5 млн. Това отговаря на коефициент на заетост от 70% – нещо, което е напълно непостижимо при сегашната пазарна конюнктура, дори в развити и растящи икономики. С две думи, чисто икономически, пенсионната PAYG система прави нереалистични допускания и шансът за  нейното оцеляване в дългосрочен план клони към 0.

От чисто морална гледна точка, пенсионната PAYG система има редица недостатъци. Тя не дава никакъв избор на гражданите на една държава как да се осигурят спокойни старини – всеки, който работи, е длъжен да плаща на властта. Освен това, работещите плащат за пенсията на някой друг, с обещанието от държавата, че когато дойде време за пенсиониране, тя ще се погрижи за оцеляването. В случая липсват права на частна собственост и имаме изкривяване на стимулите, като едно директно следствие от това е, че всеки се стреми да направи възможно най-малък принос към системата. Не съществува и ясно проследима връзка между размера на приноса на всеки отделен индивид и ползите (пенсията), които той/тя ще получат след време. Фактът, че всеки разумен човек спестява допълнително средства за годините, когато няма да има възможност вече да работи, са нагледно доказателство за провала на публичната пенсионна система.

В общи линии, Голямата рецесия и влошаващата се демографкса картина по света ни показаха, че доминиращата PAYG пенсионна система не може да съществува още дълго време и са нужни сериозни реформи в тази сфера. Разбира се, най-добрият заместител е изцяло частна система (съществуваща в немалко на брой държави в днешно време и за първи път въведена в Чили), където всеки работник отделя част от заплатата си всеки месец и тези пари отиват в избран от него фонд. След това тези пари се инвестират според рисковите предпочитания на клиента и по всяко едно време титулярът по сметката може да провери какво се случва с неговите спестявания . В тази система не съществува така нареченият морален риск, тъй като един и същи човек носи ползите и рисковете. Но проблемът не е в идентифицирането на икономически устойчивата и морално честната пенсионна система, а по-скоро в прехода към нея.

*Коментарът е написан по презентацията „Неустойчива пенсия”на Павле Михайлович, представена на регионалната конференция на Students for Liberty в Белград, провела се на 03.11.2012. Раработка по темата можете да свалите от тук. Видео с презентацията може да гледате тук

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!