ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
След 18 години на тежки преговори, в началото на месец септември Канада и Китай приключиха диалога за общия инвестиционен договор FIPPA (Foreign Investment Protection and Promotion Agreement).
Макар в общественото пространство да се изтъкват главно икономическите ползи от споразумението, към момента в Отава е налице разгорещен дебат за това дали договорът е добра идея. Спорът предвещава подобна дискусия и в Съединените щати, тъй като голям брой бизнес групи и някои политици настояват Вашингтон да вземе пример от северните си съседи.
Договорът между Канада и Китай ще бъде нагледен пример за неизбежния бъдещ дебат, който предстой пред политиците на САЩ. Китайските инвестиции вече се оказаха предмет на множество спорове в Съединените щати, най-вече поради притеснителните сигнали от страна на Щатските управляващи, насочени към китайските дялове в собствеността на немалък брой американски активи. Пекин използва главно суверенни фондове и китайски държавни предприятия, за да откупува икономически активи в цяла Северна Америка. Докато известен брой американски политици определят тези чуждестранни инвестиции като нещо, което е „добро за САЩ“, по-голямата част виждат нещо много по-зловещо – тенденция, която бързо се ускорява и причинява голямо безпокойство сред крайно патриотично настроените американци.
Едно нещо, което липсва и до днес в дебатите, е усилието да се обърне внимание на основния въпрос, спохождащ подобни инвестиционно споразумения – правилната стъпка за улесняване и либерализиране на външните парични потоци ли е това? И по-конкретно, премахват ли се по този начин бариерите пред чуждестранните инвеститори или това е началото на множество бюрократични и икономически неуредици?
Несъмнено, инвестициите са основният двигател на икономическия растеж. Източникът в голяма част от случаите е без значение, но винаги съществуват основателни опасения от „чуждия“ му характер. Загрижеността от евентуалната загуба на работни места вследвие преместването на производството в чужбина (аутсорсинг) са разбираеми за засегнатите, но поставянето на бариери за предотвратяване на такива пазарни действия е изключително неефективно и не може да бъде поддържано в дългосрочен план. Тези, които традиционно са против чуждестранните инвестиции като цяло (поради идеологически и/или ксенофобски причини), със сигурност ще се противопоставят на инвестиционните договори. Основният дебат обаче е насочен в друга посока – тези, които признават, че чуждестранните инвестиции са от полза, вярват ли, че подобни споразумения представляват добър политически инструмент? Научните изследвания по този въпрос имат противоречиви заключения, вариращи от голямо положително влияние върху чуждестранните инвестиции до строго отрицателно въздействие.
Ако целта е да се насърчава чуждестранното инвестиране чрез увеличаване размера му, правителствата биха могли да предоставят субсидии на чуждестранните предприемачи. Това, разбира се, е крайно неефективен модел, който нарушава елементарните принципи за свободна търговия и основните механизми на работещите пазарни икономики.
Основният показател, по който се оценява всяка инвестиция, е нейната нетната настояща стойност (ННС). Прогресивното нарастване на тази стойност повишава атрактивността на проекта. Изчисленията стават посредством два фактора: нетен финансов поток (разликата между очакваните приходи и разходи във всеки бъдещ период) и алтернативната цена на капитала. Предоставянето на стимули и преференции за някои инвеститори означава, че определени проекти ще имат по-висока ННС, ще бъдат по-примамливи и ще могат да доведат до инвестиции.
Фокусът трябва да бъде насочен към подобряване на предлаганите административни услуги, намаляване на регулаторното бреме, повишаване на неприкосновеността на личната собственост, премахване бариерите за навлизане и излизане от даден пазар и намаляване на необосновано високото данъчно бреме. Целта не трябва да е правителствата да насърчават чуждестранното инвестиране чрез международни договори. Вместо това, те трябва да премахват бюрократичните пречки, които да спомогнат инвеститорите при избора им къде да вложат парите си.
Икономическите отношения между САЩ и Китай са особено спорни в последните години. Това със сигурност не е първият път, в който тези ключови въпроси са повдигнати на висок глас в Щатите. Истината е, че евентуалното инвестиционно споразумение между САЩ и Китай в действителност може да подкопае отворената чуждестранна инвестиционна политика както в двете страни, така и в света като цяло. Усилията на хората, подкрепящи либерализираните взаимоотношения, трябва да бъдат фокусирани към сериозната обществена дискусия за това дали международните споразумения са най-доброто решение, пред което световната търговия е изправена.
