Особености на българския референдум

Още преди референдумът за съдбата на ядрената енергетика  да е проведен се усеща, че той ще бъде запомнен не то толкова с резултата си, а със суетенето около провеждането му. Фокусът е изместен към неговата технология и непрекъснато изникващите процедурни и правни неуредици.

Интересът не е към темата, а към същността му като чисто нов хирургически инструмент, който за първи път ще бъде употребен върху пациент – тялото на т.нар. българско гражданско общество.

В това няма нищо необичайно и причините са две: 1) това е първият ни референдум след 1989 г.; 2) около същността му има толкова много недоказани хипотези и неизвестни величини, че отговорите в уравнението му варират от 7 млрд. до 20 млрд. – възможност за грешка, която би била непростима дори за първокласник. С други думи, не знаем толкова много от същественото, че единственото нещо по силите ни е да се суетим около детайлите , като „суетим“ е грубо казано, защото коментираме процес, симптоматичен за ефективността на цялата политическа система и способността ни да вземаме решения изобщо.

Да вземеш решение обаче също е не съвсем подходящ израз. За гласуващите в референдума масовото усещане е, че те не решават, а гадаят. И по-лошо – играят хазарт, в случай че финалният изход на касуза Белене изобщо зависи от изхода на референдума. Причината е съществуващото единодушие, че  ,  проектът Белене всъщност има само едно правилно развитие, което не е толкова зависимо от съвкупното обществено мнение. Въпросът не е идеологически или принципен, а експертен. Заплетеното уравнение за цената на АЕЦ подлежи на решаване, но чрез сложни икономически сметки и експертни оценки. Именно тук е проблемът – безпристрастността. Цифрата от бъдещата сметка за ток варира в зависимост от това кой поръчва прогнозата – вече споменахме, че несъответствията никак не са минимални. От най-скептичната гледна точка в това отношение, референдумът е своеобразно бягство от отговорност – ако нечия прогноза се окаже болезнено неточна, то чий е проблемът, ако не на немарливия избирател, доверил се на грешен източник, прочел некадърно поредния доклад, преценил грешно платежосбособността си и въобще саботирал  енергийната политика на държавата си заради прибързност, невежество и злонамереност.

Разбира се, данъкоплатецът напълно би заслужавал тази съдба, ако информационните комитети не бяха политизирани, а аргументите За и Против не бяха предизборно партийно заформени. Това е поредният проблем, който прави първия български референдум не съвсем ненормален. Кой трябва да се обяви в подкрепа и кой против, защо именно те и какъв интерес ги провокира да имат такава позиция? Ако има нужда от допитване до безпристрастното обществено мнение, трябва ли то да бъде поощрявано и моделирано от информационни комитети, начело на които стоят партийни лидери?

На референдум не бива да се гласува политически, а в система като българската, при която референдумите очевидно са рядкост, това се гарантира трудно. Друг допълнително усложняващ  фактор е, че референдумът се застъпва с кампаниите за парламентарни избори, като и че двете се състоят в една и съща година, докато казусът Белене е битувал в политическия дневен ред достатъчно дълго, че да се знае кой на чия страна е.

Важен въпрос е доколко избирателите на референдума ще гласуват според политически пристрастия. Възможно е резулатът от референдума да се превърне в своебразна и точна социологическа прогноза за избора на парламент. Понеже някои от нас не са енергийни експерти, става необходимо да се доверим на този, който е наясно. Когато обаче не разполагаш с достатъчно факти,  интуитивно се доверяваш на нечия преценка, която в случая най-вероятно е резултат не на обективна, а на партийна гледна точка. Начало на тази вредна тенденция бе поставено още с провеждането на подписката, когато БСП гледаха гордо на включилите се в нея като на евентуални свои избиратели на парламентарните избори.

Когато за първи път се използва един политически инструмент, съвсем нормално е да се наложи решенията  относно провеждането му да се вземат в движение и процедурата да се усъвършенства в течение на нейните подготовка и осъществяване. Не бихме могли да обявиняваме Конституцията или законодателството, че има нужда от повече внимание за непредвидени обстоятелства. Процесът на усъвършенстването обаче може да бъде ефективен и ползотворен само тогава, когато няма съмнение, че предприетите мерки и направените промени са  в полза на едната или другата страна. Много от законодателните текстове относно провеждането на референдума обаче препращат към изборния кодекс, а тревожното е, че доверието в него не е високо,  съмненията за злоупотреби  и подозрително му „нагаждане“ към нечии интереси са многобройни.. Съответно, омагьосаният кръг отново се завърта и тази година ще трябва два пъти да изслушаме обвиненията за непрозрачно и нерегламентирано финансиране на кампании, изгубени следи на парламентарни субсидии и отворени вратички за използването им за произволни харчове. Първият тревожен случай бе отказът на Сметнала палата да следи финансирането на информационните комитети. Спорът между Палатата и Централната изборна комисия (ЦИК), както се очаква, на теория е следствие от различни тълкувания на закона.

Посочените проблеми за съжаление са само щрихи на основния, който многократно бе посочен от анализатори и журналисти, а именно – самият въпрос. Волно или не, бе пропуснато да се вземе предвид най-важното разграничение – между „Гласувам за развитието на ядрената енергетика“ и „Гласувам за построяването на нова атомна електроцентрала“ и съответно „Гласувам против развитието на ядрената енергетика“ и „Гласувам против построяването на нова атомна електроцентрала“.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!