ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Последните десетилетия очертаха ясна тенденция на едновременно покачване на подоходното неравенство и силен икономически растеж в развиващия се свят. Това явление е донякъде неизбежно от гледна точка на икономическите процеси протичащи там. Точно както Кузнец предполага, с индустриализацията и урбанизацията се образуват големи разлики в доходите сред населението. Замяната на земеделската работа с по-продуктивна дейност в градовете е сред основните причини за увеличаващия се дисбаланс в разпределението на доходите в развиващите се страни.
Tова обаче не може да бъде изцяло обяснението. През 60-те и 70-те години в някои от развиващите се пазари в Азия – Япония, Хонг Конг, Южна Корея и Тайван – се наблюдават непознати дотогава процеси. Икономиките на тези страни бележат изключителен растеж, като едновременно с това подоходното неравенство намалява. Коефициентът на Джини се понижава с над 24% в Япония, а в Тайван с над 40%[1].
В днешно време този модел все по-рядко се среща в развиващия се свят. Причините са различни. Една от тях се обяснява с бързото технологично развитие и глобализацията като основните двигатели на модерните икономики. От този процес се облагодетелства основно висококвалифицираният и образован служител, като това е в сила и за развиващия се свят, и за развитите страни. Докато това е следствие основно от икономически процеси, то опитът на Китай показва, че правителствените действия могат да доведат до съществено увеличение на неравенството. В доклада на The Economist се посочва, че именно кронизмът е основният начин за осъществяване на политки сред държавите от Азия. Капитализмът в съвременните развиващи се икономики очертава силна връзка между политици и плутократи. Обемът на прехвърлените активи от правителството към подбрани частни лица е внушителен.
Историята показва, че растежът в повечето развиващи се икономики довежда до увеличаване на неравенството. Това обаче е резултат, както на икономическите процеси, които протичат в тези страни, така и на провежданите политки от страна на властта. Добрите примери показват, че е възможно да се постигне едновременно икономически просперитет и увеличение на доходното равенството между хората. С други думи – изключително важно е да се изолира увеличението на разликата в доходите единствено до нормални за обществото разлики между индивидите (различни умения, производителност и дори късмет). В противен случай резултатът е нервенство при възможностите за реализация на определени групи от населението и увеличаване на риска от социалното им изключване.
Данните сочат, че за момента българската икономиката се отдалечава от добрите примери в Азия. Икономиката на България бележи силен растеж от над 45% за периода 2001-2008г. Едновременно с това обаче за същия период коефициентът на Джини[2] отбелязва сходен растеж – 38%. Проблемът излгежда още по-сериозен, когато разгледаме oтношението между доходите на най-богатите 20% и най-бедните 20% от населението – коефициент S80/S20 – той нараства с над 84%. Данните показват, че силният растеж на икономиката довежда до непропорционално увеличение на доходите сред населението, като очевидно богатите се облагодетелстват в най-голяма степен от този растеж.
Графика 1. Изменение на коефициента S80/S20 и реалния БВП в България
България е сред страните, в които проблемът е най-сериозен. След 2005г. подоходното неравенство в страната, измерено с коефициента S80/S20, се задържа над средните нива в ЕС. Всъщност през 2011г. то е по-високо единствено в Испания и Латвия. Макар и последните години да се характеризират със силно покачване на доходите в страната (средният доход се увеличава с над 115% за периода 2006-2011г.[3]), данните за подоходното неравенство показват, че богатите са тези, които главно допринасят за това увеличение.
Показателно за това е фактът, че страната е с най-висок дял на хората в риск от бедност или социално изключване в ЕС – около 47,1%. Тази категория включва хората, живеещи под прага на бедността след социални трансфери, тези със сериозно влошени условия на живот или живеещи в семейства с много нисък интензитет на работа. Всъщност единствено Румъния и Латвия се доближават до високите нива на този показател в България. Нещо повече, процентът на хората попадащи в тази категория в България е почти 2 пъти по-висок спрямо средните нива за ЕС (24,1%) и почти 3,5 пъти по-висок спрямо първенеца в Европа по този показател – Ирландия (13,7%).
Графика 8. Население в риск от бедност или социално изключване (2011)
Източник: Евростат
С цел максимална обективност на анализа е необходимо да проверим тежестта на проблема на регионално ниво. Причина е, че има региони в България, където доходите и възможностите за реализация са по-големи, отколкото в други. Очертава се група от цели 4 региона – тези от Северна България и югоизточната част на страната – в които подоходното неравенство през 2010г. е над средното за страната[4]. С други думи, около 39% от населението в България през 2010г. живее в региони с подоходно неравенство над среднопретеглените стойности за цялата страна. Ситуацията е сходна при населението в риск от бедност или социално изключване. Отново едва 2 от регионите са под средните нива, което в случая означава, че близо 56% от населението се намира в региони с над средния за страната дял.
Данните ясно очертават, че не просто съществува проблем с неравенството в България – той е един от най-сериозните в ЕС. За неговото разрешаване са необходими целенасочени действия, различни от т.нар. „активни мерки“ на пазара на труда, които по-скоро оказват натиск върху младите и нискоквалифицирани служители, отколкото довеждат до някакъв положителен ефект върху икономиката. Добрите примери в Европа показват, че високото преразпределение на доходи не е задължително, за да се понижи неравенството. Например в страни като Словакия и Чехия, където данъчната ставка е съответно 19% и 15%, неравенството е сред най-ниските в Европа – на нива около това в Швеция, където данъкът върху доходите стига до 59,3%[5].
Политика на понижаване на неравенството е в синхрон с с идеята за подобряване на социалното и икономическото благосъстояние на икономиката. Аргументите тук са както социални, така и чисто икономически. Високите нива на неравенство повишават риска от социално изключване на част от населението и намаляват възможностите за реализация пред тези хора. С други думи част от тях ще срещат все по-сериозни затруднения да постигнат необходимия стандарт на живот поради причини, независещи от тях (например образование и доходи на родители). Негативните последствия са много, но всички те имат общ краен ефект – намаляване на производителността на труда, което разбира се ограничава потенциала за растеж на икономиката в дългосрочен план.
Причините за неравенството в България могат да се търсят в няколко направления. От една страна високото регулиране на редица индустрии, наличието на поддържани от държавата монополи и преференцирани възможности пред дейността на близки до властта фирми ограничават свободата на пазара и възможностите за реализация на хората. Липсата на връзка между пазара на труда и неефективната образователна система е друга причина за високите нива на неравенство в страната. Учениците и студентите придобиват знания и умения, които очевидно не се търсят от пазара, а това от своя страна ограничава възможността за високи доходи и добър стандарт на живот. Като друга причина за неравенството между определени групи в страната може да се посочи и разпадането на социалистическото стопанство – за голяма част от хората уменията, които са развивали до момента, са се оказали ненужни, което автоматично понижава техния потенциал.
Основните усилия трябва да се насочат към ефективни програми за покачване качеството на образованието, подобряване условията на пазара на труда и намаляване на риска от социално изключване. Увеличението на неравенството в развиващите се икономики е донякъде оправдано с оглед на нарастването на търсенето на квалифициран труд, което от своя страна увеличава разликата в доходите. Въпреки това аргументите в полза на неравенството и неговото наличие не бива да служат като оправдание за възникване на кронизъм и провеждане на политики, облагодетелстващи малка и избрана част от населението.
