Проблемите на задължителното образование

Проблемите на задължителното образование. Прегледани в телеграфен вид от нашия редактор. Поводът е опитите на законодателите да направят държавното образование задължително и за децата на четири години, като по този начин ги вкарва по-рано в една порочна система

Стоян Панчев

–          Съществуващото държавно задължително образование изхожда от изключително погрешната презумпция, че всички индивиди имат еднакви интереси и възможности. Тръгвайки от това, системата налага унифицирани програми и методи на обучение, които са подходящи за една малка група от всички учещи се, и по този начин възпрепятства останалите да се развиват в сферите, в които имат интерес и предимство.

–          Последствията от изкуствения калъп, спуснат за всички деца, се проявяват в масовата липса на интерес, бягане от училище, огромен стрес, насилие и др. Очевидно е нежеланието на значителна част от учениците да участват в този процес на „просвещение”. Видно е и, че все по-малко преподаваното в училище има особена релевантност към щастието и бъдещия успех на учениците.

–          Често се подминава и фактът, че задължителното образование е натоварено с определен набор от „ценности”. Въпреки желанията на образователните администратори, valuе-free преподаване не съществува. Важно е да се замислим в такъв случай, дали ценностите, които се налагат от политическия и чиновнически апарат, са подходящи за всяко дете. Множество родители, а и ученици, биха казали, че не са и не биха подложили себе си или близките си на подобен вид насилствено предаване на ценности.

–          В случая с образованието, което се предлага в България, а и на много места по света. Основното, което се предава на децата, е послушание и подчинение на наложената отвън власт. Внушава се идеята, че работата в екип е нещо порочно, че за всяко начинание трябва да се иска разрешение, че грешките са нещо страшно и трябва да се избягват. Това възпитава едни послушни индивиди, с потъпкано любопитство и желание да експериментират или пък създава гневни млади хора, пълни с агресия и неудовлетворение.

–          От системна гледна точка, централизирането налагане на какъвто и да е модел обрича образованието на липса на иновации. Противно на възприетото мнение, образованието не е „консервативно”, защото оценката за произведения продукт може да се даде след години, а защото се контролира от един централизиран орган, който спира конкуренцията и предприемачеството и по този начин води до запазване на ретроградната система.

–          Централизираните системи имат лошото качество да разпространяват грешките, т.е. едно лошо решение на върха задължително стига и до всички участници. При една свободна от централизиран контрол образователна система, допуснатите грешки не стигат до всички участници и по-важно, биват бързо отстранени. Пословично е колко бавно и трудно администрацията се задейства да направи и най-малката промяна.

–          За да се избегнат всички негативи на сегашния модел, характерът на училищата трябва да е толкова разнолик, колкото е и обществото. Учебният план, методите за преподаване и времето за учене са малка част от нещата, които трябва да бъдат разнообразени. Мъри Ротбард споменава, че един от основните плюсовете на премахването на държавния контрол и установяването на свободен пазар ще бъде тенденцията за възникването и развитието на такъв набор от училища, чрез който да се отговори на всички видове търсене.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!