Начало / Икономика / Kоординационният процес между образованието и пазара на труд

Kоординационният процес между образованието и пазара на труд

Един от ефектите, който се проявява в резултат от възпрепятстване функционирането на пазарните сигнали от държавата, е този, че хората не могат да калкулират дали си струва да учат А, Б или В, като обучение, което предоставя знания, оценени на такова ниво от пазара, което надвишава това, което биха получавали, ако бяха предпочели да учат друго или въобще да не учат.

Иван Георгиев

Защо въобще един индивид желае да учи? Защо просто не започне да търси заетост веднага, когато прецени, че вече притежава достатъчно умствен и/или физически капацитет да бъде нает да работи поне в едно професионално направление?

Индивидът действа, за да премахне субективно чувстваното си състояние на неудовлетвореност. Тъй като той живее при ограничение на ресурсите и моментално задоволяване на всичките му желания не е възможно, всеки път, когато действа, за да задоволи една нужда (това винаги е тази, която е най-неотложната), то е за сметка на други, останали незадоволени, нужди. Ерго, човек винаги предпочита по-голямо количество стоки пред по-малко, защото по-голям запас от стоки, достъпни за консумация, означава, че повече негови нужди ще бъдат задоволени. Така можем да си обясним защо един индивид предпочита да учи пред това да не учи. Този, който учи, го прави само защото очаква, че като учил ще има на свое разположение в бъдеще по-голям запас от стоки, отколкото като неучил. Това издава, че ceteris paribus по-високо ниво на работната заплата е предпочитано от по-ниско ниво на заплатата. Индивидът, който решава да учи, предпочита това пред алтернативата да не учи, защото спекулира, че ако го направи, услугите, които ще предоставя, ще са относително по-високо оценени в пазара, т.е. ще бъде по-богато възнаграден от пазара.

Информацията, от която се нуждае човек, за да формулира своята преценка, се съдържа в пазарните цени. Те са тези, които му осигуряват необходимите данни за вземане на рационално решение. Те го информират какви са разходите за обучение А, Б или В; те го информират къде може да получи най-качественото образование на най-ниската цена; те го информират за нивото на заплатата, която би получавал, ако работеше Х, У или З, както и за много друга все релевантна за преценката му информация.

От съществено значение за потребителя, когато взема решение дали да учи А, Б или В, е нивото на  разходите, които трябва да направи, за да учи всяко от тях. Тази информация му е необходима, за да изчисли алтернативните разходи на ученето. В пазарът нивото на тези разходи е свързано с възнаграждението, което би получавал индивидът, преминал конкретното обучение. Тъй като хората биват възнаграждавани толкова високо, колкото е нивото на тяхната производителност, те решават да учат, защото очакват да повишат производителността си. Съответно, обучение с по-високо ниво на разходите е такова, което предоставя знания и умения, които са по-високо оценени в пазара и обратното Структурата на относителните цени позволява на индивида да калкулира икономическите последици от всеки свой избор.

 Цените на факторите за производство и цената на стоката, която произвежда и продава в пазара (отразени в счетоводния баланс), сигнализират на предприемача дали да произвежда стока Х, как да я произвежда и в какво количество да я произвежда. Те му позволяват да рационализира какви длъжности да открива и какви да закрива, на кои да увеличава бройката и на кои да намалява; кого да наема и кого не . Цените на обучението и нивото на работните заплати са тези, които ръководят индивида дали да учи или не; какво да учи; къде да учи и други. Когато нивото на разходите за обучение не е определено от пазара, всяко отделно ниво, независимо колко ниско или високо е, изпраща погрешни сигнали. Потенциалният потребител на образование не може да направи калкулация за нивото на предстоящите изгоди (или загуби) от своя избор,  в резултат на което той прави избор, който не би направил при пазарно определено ниво на разходите.

Нито предприемачът, нито потребителят могат да изразят своите предпочитания, съответно работници с какви умения търси работодателят и какво се търси като умения, които да се научат. Държавата се явява като трета – пречеща – страна, която разстройва иначе координацията между хората – тези, които искат да станат по-производителни и да си намерят работа, и тези, които искат да наемат по-производителни работници.

В  свободния пазар структурата на образователни услуги и техните цени ще бъде извлечена от тази на предлаганата заетост в различни професионални браншове и нивото на преобладващата работна заплата в тях. Ще възникне ценова връзка между относителните цени на различните видове заетост и относителните цени на различните видове знания. Тази връзка представлява информацията от работодателите до доставчиците на образование за това какви знания те ценят като производителни и колко индивиди с такива знания са необходими, която ще се предава чрез потребителите, водени от собствения им интерес да станат по-производителни, и техните решения за покупка или въздържане от покупка.

Със своите решения за разпределяне на разходите си за образование измежду алтернативни, конкуриращи се учебни заведения и знания, портребителите

 извършват върховното отсъждане за това как трябва да изглежда структурата на образование. Това означава, че предлагането на знание ще се определя и контролира от изборите на потребителите.

Начинанията на лидерите на монополната централна система да я приспособят към предпочитанията на потребителите са обречени на неуспех. Преди всичко, самата система, ipso-facto, съществува, защото някой е решил да съществува независимо от предпочитанията на хората. Освен това, веднъж възникнала, ако този някой придобие ангелски мотив и реши да профилира системата спрямо предпочитанията на хората, това би било невъзможно, докато тя се финансира чрез данъци. Това, което трябва да направи, за да реализира ангелския си план, е да прекрати недоброволното привличане на капитал и да премахне монополния си контрол върху предлагането на образование. Това по същество ще означава разтурване на централната система и преминаване към системата на свободния пазар.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!
Become a patron at Patreon!

Относно Иван Георгиев

Иван Георгиев е завършил УНСС, но счита за своя алма матер The Ludwig von Mises Institute. Работил е като икономист в Emerging Markets Direct. Има интереси в сферата на макроикономическия анализ, паричната теория и политика, сравнителните икономически системи и историята на икономическата мисъл.

Прочети още

Индекс Богатство 2026 г.

Второто издание на „Индекс Богатство на българите“ беше представено на пресконференция в БТА от Стоян Панчев …

Един коментар

  1. Това е някаква невероятна утопия.

    Образованието има не две, а три страни:
    1 – дава знания и умения на директните ползватели (ученици, студенти)
    2 – подготвя кадри за косвените ползватели – бизнес, администрация
    3 – средство за манипулация и контрол

    Трета точка е всъщност 1. Бизнесът и администрацията нямат нужда от толкова много хора. В съвременния развит свят около 1/3 от хората са излишни. Държавата, чрез образование и изкуствена заетост успява засега да ги контролира, за да не изпаднат от борда и да започнат да създават проблеми. Оттеглянето на държавата от финансирането на образованието ще създаде хаос и повече вреди отколкото ползи. Ето защо дори и най-върлите привърженици на пазара, предлагат образование с ваучери (т.е. пак има данъци), но не и тотално оттегляне.

    Третата страна на медала, винаги ще е привлекателна за всякакви групи и организации. Ако не е държавата , ще е църква, политически партии, групи за влияние и т.н.
    Има ли финансирани отвън (по други различни от чисто бизнес подбуди), пазарът отива на кино.