ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Ако активистите искат повече контрол за себе си, ако искат да имат възможността да изразяват интереса си, те трябва да се борят за по-малък контрол на политиката върху гражданите. Трябва да се борят за управление на собствения си живот, а не за централизиран контрол върху обществото.
В контекста на събитията в страната през последната седмица, кулминацията на които е оставката на Кабинета Борисов, интересът на българския народ към политическия процес нарасна значително. Много хора изявяват недоволството си и, въпреки че конкретните причини за участие в едно или друго движение варират между активистите, може да се каже, че има общ мотив зад дейността им. Това е недоволството от начина, по който политиката се отнася към въпросите, които те считат за важни. Хората чувстват, че демократичната система, от която се предполага, че трябва да защитава техните интереси, не работи. Те се чувстват откъснати от процеса на вземане на решения за управление на различни обществени въпроси.
Размишления и дебат по отношение на организацията на обществото са хубаво нещо. Свободата да се оспорва меродавността на доминиращите идеи и свободата да се предлагат нови идеи сами по себе си оказват натиск върху репресивни идеологии, които по правило искат да елиминират или намалят опозицията срещу своя режим. В крайна сметка, състоянието на едно общество винаги отразява преобладаващата към момента идеология и случващото се в него е резултат от нея.
Преобладаваща идея сред протестиращите в България е тази за по-голям граждански контрол. За да постигнат това, те желаят пряко участие в политическия процес. Идеята за по-голям граждански контрол е привлекателна – всеки иска да има повече влияние върху политическите процеси. Но същественият въпрос е контрол върху какво и кого? Ако проблемът на демократичната система е нейната неспособност да отразява интересите на гражданите и поради това тя в действителност винаги е олигархична система, при която едни хора имат контрол върху други хора, по какъв начин предполагаемият граждански контрол в контекста на демократичния политически процес всъщност ще промени нещо?
Ако активистите искат повече контрол за себе си, ако искат да имат възможността да изразяват интереса си, те трябва да се борят за по-малък контрол на политиката върху гражданите. Трябва да се борят за управление на собствения си живот, а не за централизиран контрол върху обществото. Трябва да си върнат индивидуалната свободата, която задължително губят в демократичния процес. Трябва да се откъснат от фалшивата парадигма ляво-дясно. Трябва да подкрепят принципи, а не хора и партии.
Животът според принципите за собствена свобода и уважение към свободата на другите е положителен пример за самоконтрол. Създаването на култура, при която гражданинът принципно се противопоставя на политика, която подкопава свободата, независимо кой провежда политиката и чия свобода е нарушена, е пътят на последователната опозиция срещу тиранията. Културата на използване на политиката за постигане на лични цели и задоволяване на собствени прищявки е пътят към тиранията. Ако натискът за използване на политическия процес за разрешаване на сложни обществени въпроси намалее, то и влиянието на този процес ще намалее. Тогава гражданинът ще постигне своята еманципация.
Много добре синтезирана позиция, наистина. Ще ми е интересно да чуя предложения как би се лансирал, продал на широката публичност и проведен един такъв преход към по-висока гражданска еманципация.
Статията не е лоша наистина, напротив. На улицата се чуват призиви, които минават от комунисти до фашисти, и те най- се забелязват, дори да са от малцинства.
Аз имам само 1 проблем със статията, за който нямам никакво решение, и не знам някой да е намерил. На книга е супер, когато твоята свобода е супер, да започне тази на следващите, но в живота се припокриват. И тогава какво правим?
Някакси твърде „грозен“ е подхода „да се продава“ свободата като идеал на хората. Мисля, че с такива статии и положителен пример от собствения живот на всеки индивид за уважение към съгражданите му и елементарно самоконтролиране на инстинкти за отнемане на свободата на другите е правилната стратегия.
За либерализацията няма да коментирам. Достатъчно се обсъжда и коментира в Европа и света. Още повече, че вече „властва“ от доста време и може да се видят резултати.
Ако се обаждам, то е за едно основно противоречие в статията, което ми прави впечатление:
„Ако активистите искат повече контрол за себе си, ако искат да имат възможността да изразяват интереса си, те трябва да се борят за по-малък контрол на политиката върху гражданите. Трябва да се борят за управление на собствения си живот, а не за централизиран контрол върху обществото.“
И по надолу
„Културата на използване на политиката за постигане на лични цели и задоволяване на собствени прищявки е пътят към тиранията.“
Граф, ако имаш предвид, че има противоречие между култура на използване на държавата за получаване на собствени благинки, което по дефиниция е за сметка на благинките на други хора, и общество, в което хората взаимодействат помежду си доброволно – работят, произвеждат, помагат, даряват и т.н. без принуда – да има противоречие. В статията противопоставям двата вида култура и казвам, че искането от държавата е порочна практика, която води до тиранизъм, а не до свобода и просперитет.