ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Одържавяването на ЕРП-ата няма да промени статуквото на пазара. Частният монопол ще бъде заменен от държавен, но потребителите все така ще бъдат лишени от свободен избор на доставчик. Държавното ЕРП, дори в по-голяма степен от частния монополист, няма да има стимули да се развива.
Протестите срещу енергийните монополи в България в крайна сметка доведоха до оставката на правителството. Исканията за съществена промяна в цените на електроенергията у нас са водещото и основно искане на протестиращите във всички краища на страната. Следващият кабинет ще има трудната задача да нормализира обстановката и свали напрежението, а за целта ще е необходимо да удолетвори поне част от поставените искания.
Основателно е да предположим, че в структурата на ЕРП ще настъпят промени. От това зависи мандатът на следващото правителство, независимо от неговия състав. Населението настоява за по-високо качество на услугата при по-ниски цени и по-прозрачно ценообразуване. Вече се чуха гласове в подкрепа на одържавяването (а според някои политици – национализацията) на електроразпределителните дружества. Аргументите в подкрепа на това искане са плод най-вече на утвърдената в резултат на десетилетия култура на българина, но по същество не успяват да убедят че мярката ще бъде успешна.
Монополите бяха посочени като основния виновник за високата цена на тока. Към момента, на пазара на електроенергия монополистите са два – държавата, като собственик на АЕЦ, електропреносната мрежа и представлявана от ДЕКВР, и т. нар. чуждестранни монополи, като собственици на ЕРП и на част от електроцентралите. Въпреки че три компании държат ЕРП у нас, те не се конкурират помежду си, тъй като дейността им е разпределена по региони, които не се препокриват помежду си. Крайният потребител е лишен от избор – дори при ниско качество на услугата, той не може да смени доставчика. ЕРП-ата от своя страна имат малък стимул да подобряват качеството на услугата си или да оптимизират дейността си, тъй като пазарът им е гарантиран.
Одържавяването на ЕРП-ата няма да промени статуквото на пазара. Частният монопол ще бъде заменен от държавен, но потребителите все така ще бъдат лишени от свободен избор на доставчик. Държавното ЕРП, дори в по-голяма степен от частния монополист, няма да има стимули да се развива. Причината за това е, че частният бизнес винаги се води от простата икономическа логика да максимизира печалбата си. Предприятията, които не постигнат печалба в продължителен период от време изпадат в несъстоятелност и прекратяват съществуването си. Държавните предприятия обаче не спазват тази логика, тъй като могат да разчитат на допълнителни източници на средства, генерирани от бюджета. Техните цели се основават на политическа, а не на пазарна логика и включват изграждането на доверие в управлението и стабилност. За постигането на политическите си цели държавното ЕРП може да си позволи да смъкне цените на електроенергията за крайния потребител до степен, при която компанията работи на загуба, а в последствие да покрие тази загуба чрез средства от държавния бюджет. Подобно финансиране остава скрито за крайния потребител, който рядко се интересува как държавата разпределя приноса му към националния бюджет.Ценообразуването е резултат от разбирането на чиновниците за цената, която ще удовлетвори определени части от населението, а не на търсенето и предлагането, което произлиза от решенията и предпочитанията на всички участници на пазара.
В този ред на мисли е редно да добавя, че за публичния монопол не е присъщо да оптимизира дейността си, тъй като, както видяхме, той не се води от икономическа, а от политическа логика. Инвестициите изискват стабилна печалба, гарантирането на която не е от първостепенно значение за публичните предприятия. Допълнителна пречка за преструктурирането на публичните предприятия са профсъюзите, които твърдо и решително се противопоставят на всички планове за реформи, включващи оптимизация на персонала – проблем, който на практика рядко засяга частния бизнес.
Не на последно място, ЕРП влияят само на част от цената на електроенергията за крайния потребител. Както стана известно, за дружествата остават по-малко от 10% от крайната цена, докато публичните АЕЦ „Козлодуй” и ДЕКВР имат далеч по-силно влияние върху нея.
