ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Забравихте ли оскарите? Как един пропаганден филм разказва как чрез студио на ЦРУ са спасени американски дипломати в Иран. Каква е историята зад събитията в „Арго“ и дали е случайно, че спечели наградата на Американската филмова академия.
Екзалтирани тълпи, забрадки, размахани юмруци, потни длани, стиснали плакати с антиамерикански лозунги – това не е холивудската продукция на Бен Афлек „Арго” и този път под прицел не е посолството на САЩ в Техеран – такова не съществува от три десетилетия.
На 11 февруари улиците на големите градове в Иран гъмжаха от демонстранти, издигащи победоносно портретите на аятолах Хомейни и неговия наследник аятолах Али Хаменей. Техеран чества 34-та годишнина от Иранската революция, която през 1979 г. отхвърля монархията и довежда до установяването на консервативния ислямистки режим на аятолах Хомейни. На централния площад Азади (Свобода) в столицата президентът Махмуд Ахмединеджад отправи пламенно обръщение към събралите се хора: „Иран няма да отстъпи и крачка назад в защитата на основните си права”, намеквайки за санкциите на западните държави, чиято цел е да принудят Техеран да прекрати ядрената си програма.
Къде започва разривът със САЩ, превърнал персийската държава от основен съюзник на Запада в Близкия изток, в заплаха за международната сигурност? Отговорът се крие назад в историята, преди повече от половин век.
Иранската заложническа криза 1979 -1981 г.
Мохамед Реза Пахлави, последният шах на Иран, идва на власт през 1941 г. Неговият баща Реза Шах Пахлави е принуден от окупиралите Иран англо-съветски войски да абдикира, заради близките му връзки с нацистка Германия. По този начин САЩ и Великобритания си осигуряват прозападен лидер на престола на персийската държава. През 1951 г. настъпва политическа криза. Националистическото движение на Мохамед Мосадех, което има мнозинство в Парламента, взима решение за национализация на добива и преработката на петрол. Мосадех, получил подкрепата на иранската армия, е избран за министър-председател на Иран, а шахът е принуден да напусне държавата и да се установи временно в Италия.
През 1953 г. ЦРУ и МИ6 организират успешен преврат за връщането на иранския шах на трона. Президентът на САЩ Дуайт Айзенхауер смята, че Иран е от първостепенна важност за САЩ като партньор в антисъветската политика, твърд доставчик на петрол за американската държава и основен купувач на американска военна техника. Антиамериканските настроения в Иран в този период ескалират – иранците обвиняват САЩ за високото ниво на бедност и социална несигурност на фона на корупцията и разточителството във властта. През 1978 г. на сцената се появява водачът на иранската опизиция – възрастният аятолах Хомейни, който живее в изгнание в Париж и оттам призовава и направлява поддръжниците си в Иран. Те организират стачки и безредици по улиците на Техеран. Притиснат от народното недоволство шахът бяга от Иран заедно със семейството си и с голяма част от държавната хазна. Повлияна от логиката на блоково противопоставяне през Студената война, администрацията на Джими Картър се опасява Хомейни да не стане проводник на съветската политика в Близкия изток. От погледа ѝ убягва идеологията на неговото фундаменталистко движение, което заклеймява с еднаква ненавист сила и американския, и съветския социално-политически модел.
Междувременно под натиска на Дейвид Рокфелер и Хенри Кисинджър, шахът – неизлечимо болен от рак на лимфните възли, е приет да бъде лекуван в САЩ. Чашата на търпението на хилядите протестиращи пред американското посолство в Техеран прелива и на 4 ноември 1979 г., те нахлуват в дипломатическото представителство, като задържат близо 100 служители. Аятолах Хомейни заплашва, че дипломатите няма да бъдат освободени, докато САЩ не екстрадира Мохамед Реза Пахлави в Иран, където той да бъде обесен.
Неуспехът на Джими Картър в преговорите за освобождаване на американските заложници вероятно са основната причина той да не спечели втори мандат в Белия дом. В книгата си „Стремеж към глобализъм” историкът Стивън Амброуз твърди, че спечелилият изборите през 1980 г. Роналд Рейгън сключва тайна сделка с Хомейни да задържи дипломатите до встъпването му в длъжност, след което да плати откуп за тях и да си присвои заслугата за спасяването им. Заложническата криза приключва именно на 20 януари 1981г., денят на встъпване в длъжност на новия американски президент. Иран се съгласява да получи откуп от $8 млрд., от които 5 млрд. са приспаднати за покриване на иранските дългове към американски и европейски банки.
Кризата с американските заложници от 1979-1981 г. е крайъгълен камък в американско-иранските отношения. Въпреки че двете държави не поддържат дипломатически отношения, в посолството на Пакистан във Вашингтон има назначени ирански дипломатически представители, референти за САЩ, а в посолството на Швейцария в Техеран – американски. Иранската революция е едно от епохалните събития на XX в., дало началото на възраждане на ислямските ценности в редица държави в Близкия изток и отхвърляне на модернизацията в западен стил. Ислямският фундаментализъм, политиката на шах Мохамед Реза, довела до поляризация и социално неравенство и репресивните методи, използвани от тайната полиция САВАК за неутрализиране на вътрешните заплахи за властта, изиграват ключова роля в този процес.
„Арго”- „Ако ще правя фалшив филм, то поне нека бъде фалшив хит”
(Внимание, следващите редове съдържат спойлър!)
Антонио Мендес е агент на ЦРУ, натоварен със задачата да отведе от Иран шестима от американските дипломати, укриващи се в канадското посолство в Техеран. От доклада му до разузнавателната агенция[1] става ясно че той се противопоставя на идеята мисията да бъде изпълнена от командоси на Делта форс. След провала на операция „Орлов нокът” година по-късно, решението на Мендес изглежда напълно оправдано.[2]
Вдъхновен от съдбата на шестимата служители на Държавния департамент, Бен Афлек става режисьор на нашумелия политически трилър „Арго”. Филмът обаче стана причина за недоволство от страна на Форийн офис във Великобритания, заради историческото несъответствние между холивудската версия и събитията по време на Иранската революция. Сър Джон Грахам – посланик на Обединеното кралство в Иран по това време се възмущава: „Не е вярно, че сме ги отпратили. Оказвахме им помощ през цялото време […] Когато чух за това, бях силно обиден. Сега гневът ми е поутихнал, но все още съм огорчен, че създателите на филма са го интерпретирали толкова погрешно”, коментира 86-годишният Грахам. Марк Лиджек, един от шестимата спасени американци, разказа преди два месеца в Slate.fr историята от първо лице.[3] През първата седмица след нападението бегълците сменят общо пет скривалища, между които шведското посолство, резиденцията към британското посолство, частни домове на познати и в крайна сметка получават убежище в дипломатическото представителство на Канада.
Дейвид Хогланд, редактор на страниците за култура в Slate[4] смята, че всички опасности и перипетии, през които преминават героят на Бен Афлек и шестимата американци във филма, са силно преувеличени. В действителност канадският посланик Кен Тейлър и друг служител на посолството, Джон Шердън, са били доста по-съпричастни в спасителната операция, отколкото внушава филмът. Двамата отиват на предварителен оглед на летището, преди пристигането на Тони Мендес докарват и изпращат хора в Техеран, за да проучат как функционира контролно-пропусквателният режим, купуват билетите на шестимата американци и дори ги обучават на канадски акцент.
Сценарият, който се изготвя за фалшивия филм, е по книгата на Роджър Зелазни “Lord of Light”. След като Мендес вижда сценария на филма, му дава ново име, „Арго”, защото това е любимата му игра на думи: “Knock-knock” “Who’s there?” “Argo.” “Argo who?” “Argo fuck yourself.” Интересен е фактът, че до закриването си филмово „Студио Сикс”, създадено специално за целите на мисията на ЦРУ, получава 26 сценария за филми, един от които от Стивън Спилбърг.
За никого не беше изненада, че „Арго” получи Оскар за най-добър филм на тазгодишното раздаване на наградите на американската филмова академия. Дори за иранските медии, които не пропуснаха да коментират безпрецедентния случай, в който първата дама в САЩ обявява победителя. „Арго“ съвсем случайно се оказва анти-ирански пропаганден филм, който представя иранците като фанатизирани, налудничави и нетрезво мислещи, на фона на героичните дела на един агент на ЦРУ. Въпреки че официално е забранен за излъчване по кината в персийската държава, „Арго” представлява голям интерес за младите иранци и се продава контрабантно по улиците на Техеран за около 30 хиляди реала ($2.45 ). Няма да закъснее и отговорът на иранската филмова индустрия. Филмовият продуцент Атаоллах Салманян планира да заснеме високобюджетен филм, който да представи истинската, според него, история на събитията около заложническата криза. Лентата е озаглавена „Генерален щаб” и ще разказва историята на 20 американски заложници, върнати в САЩ от иранските революционери.
