ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Забравихме ли повода за началото на протестите, довели до политическа криза и падане на правителството. Изобщо помни ли се, че цената на тока беше в основаната на исканията на първите хора по улиците. Къде е проблемът всъщност.
„Като български граждани: настояваме за незабавни мерки, облекчаващи финансовото бреме, наложено от монополите, върху гражданите на Република България“. Това е извадка от исканията на протестиращите публикувани на сайта на президентствотото. Други пък бяха по директни: „Искаме намаление на сметките за ток с 50%“ или „Делата срещу нередовни платци на ЧЕЗ да бъдат незабавно прекратени“. Докато протестиращите трупаха обвинения и повдигаха искания, кое от кое по-екстремно, малко от тях реално се замислиха каква е обективно ситуацията в енергийния сектор в България, а още по-малко как може да подобрим нещата.
Протестите постигнаха своето, свалиха правителството на 20-ти февруари. „Лошият“ ДКЕВР на Ангел Семерджиев беше разпуснат, а ново-избраният съвет на регулатора свали цените с 7% от 5-ти март. Започна и процедура по отнемането на лиценза на ЧЕЗ, а политиците се изреждаха да обясняват какви измамници са монополите и как държавата трябва да се намеси. Нека да видим, обаче, фактите.
Първо, българската държава вече сериозно се меси на пазара на електричество в страната. ДКЕВР регулира цените на тока до най-ниските равнища за целия Европейски съюз или вече просволутите 8.5 евро-цента за кВч. За в сравнение, цената в Чехия е 15 евро-цента, 15.8 в Унгария, а в Румъния 10.5.[1] Регулаторът все пак постанови увеличение от 14% през юли 2012, когато странно, обаче, протести пред парламента нямаше. Освен това държавата чрез вертикално интегрираната компания БЕХ произвежда повече от 50% от произведенеата енергия. Държавната НЕК пък препродава генерираната електроенергия на ЕРП-тата при огромни загуби свързани с инвестиционни разходи по поддържане на системата и строене на нови мощности, по-високи изкупни цени от предприятията и неадекватна възвращаемост при изкуствено ниските крайни цени.
Държавата активно се меси на пазара на електроенергия и като осигурява щедри, фиксирани цени за изкупуване на електроенергия от възобнояеми източници, както и от високоефективните когенерационни топлоцентрали, които произвеждат едновременно топло-и електроенергия. В енергийния микс се включват и някои от най-скъпите ТЕЦ-ове включително американските „Марица Изток-3“ и „AES Гълъбово“, които имат дългосрочни договори за фиксирани количества енергия. Държавата добавя и специална такса за „невъзобновяеми разходи“, която всъщност се използва за обезпечение на фиксираните разходи на американските централи. Бегъл поглед върху сметката ви за ток ще покаже, че цената за достъп и пренос през разпределителната мрежа за ниско напрежение, която начисляват ЕРП-тата съставя около 27% от дължимата сума. Междувременно, обаче, само ЧЕЗ например е вложила около 430 млн. евро в инфраструктурни инвестиции, с което е намалила загубите на електроенергия по мрежата до под 10%.
Вторият аргумент, който протестиращите използват, за да защитят исканията си е, че въпреки ниската цена на тока, тя е все пак несъразмерно висока на фона на доходите на българите. Статистика на Евростат, обаче, показва, че всъщност сметките за ток, вода, парно и горива като процент от доходите на гражданите е един от най-ниските в ЕС. Средно българинът харчи 16.9% от доходите си за сметки, докато в Чехия и Германия са съответно 27.4% и 24.9%. Статистика от НСИ дори показва, че през четвъртото тримесечие делът намалява до 13.9%.[2] Разбира се, средноаритметичните стойности прикриват по-голямата тежест за пенсионерите и хората с финансови затруднения в страната, но делът пак не надвишава 30%. Истината е, че в последните няколко години хората масово преминаха към отопление чрез електричество, което е много неефективно. След шоковото увеличение през юли хората усетиха увеличението на сметките си чак през зимата, когато започнаха да се отопляват на ток. Съчетано с празниците, студеното време и по-дългият отчетен период през декември/януари, сметките набъбнаха.
Въпреки, че българите консумират на глава на населението почти същото количество електроенергия колкото и другите членове на ЕС, енергийната ефективност е най-лошата в целия съюз. Българинът използва средно 220-230 кВч/м2, докато в студена Норвегия 160 кВч/м2, а в Германия около 50 кВч/м2.[3] Главната причина за ниската енергийна ефективност са изкуствено ниските цени на тока, които карат предприятията и домакинствата да разхищават енергия. Проблем е и лошата инфраструктура и разпадащите се жилищни блокове. Кражбата на енергия, което е често срещано явление особено в по-малките градове на страна също допринася за загубите.
Какво може да се направи?
Намалението на сметките от 5-ти март само ще задълбочи проблемите. Намаляването на признатите технологични загуби ще ограничи директно печалбата на ЕРП-тата, които от своя страна ще инвестират по-малко в разпределителната мрежа, което като омагьосан кръг пак ще доведе до по-големи загуби при доставката на ток. Не е ясно и дали цените няма отново да се дигнат от юли, за да могат някакси да се запълнят дълговите дупки на БЕХ, който все назаем миналата седмица половин милиард лева, за да покрие задълженията си по „Белене“. Все пак какви директни стъпки може да се предприемат, за да се подобри положението в енергийния ни сектор?
- ДКЕВР трябва да стане прозрачен и напълно независим регулатор, така че да не се влияе от популистка риторика, от което и да е правителство.
- Цената за битовите и индустриални потребители трябва да се либерализира, за да отговоря на реалните производствени разходи. Това ще осигури и нужните пазарни стимули за насърчаване на инвестициите в разпределителната мрежа.
- Да се премахнат дългосрочните фиксирани договори, което ще подобри ликвидността на пазара и ще създаде условие за създаване на спотово формиране на цената на електроенергията в България.
- Субсидиите за възобновяемите източници, високоефективните ТЕЦ-ове и американските централи чрез налагането на фиксирани цени над пазарните да бъдат постепенно премахнати, като не се застрашава енергийната сигурност на страната.
- Енергийната ефективност трябва да стане приоритет в енергийната ни стратегия, като за целта се използват по-целенасочено европейските средства за проекти по подобряване на инфраструктурата в жилищните сгради (въвеждане на международни стандарти за енергийна ефективност, подпомагане на въвеждането на топлоизолиращи плоскости и насърчаването на използването на осветление с ниско-емитиращи диоди (LED))[4].
Енергийната ефективност е може би най-дълготрайното решение на проблемите с високите сметки за ток. Тя може да се насърчи или както посочихме горе с директно подобряване на инфраструктурата, или чрез пазарни механизми. Либерализиране на цените ще намали излишната консумация на електроенергия и ще накара предприятията да модернизират производството, за да спестяват от енергийни разходи. Последното ще има и ефект и върху общото повишение на икономическата продуктивност.
Разбира се, повишението на цените трябва да започне постепенно, като се съобразява с общите инфлационни тенденции в икономиката. Освен това тежките ефекти върху покупателната способност на българина могат да бъдат туширани с временни надбавки за електроенергия за пенсионерите и за най-бедните в страната. Тези трансфери са далеч по-ефективни от изкуственото задържане на цените, което води до пазарни деформации, като понижение на инвестициите, намаляване на ликвидността и загуба на стимули за подобряване на качеството.
Но никоя от предложените по-горе мерки не е по-важна от спазването на едно просто правило – икономическите проблеми не се решават с магическата пръчка на популизма. Няма начин да се избегнат законите на пазара. Регулирането на пазарите винаги променя стимулите на производители и потребители премахвайки рационалното желание на всички участници да максимизират личните си ползи. Така и енергийните компании нямат стимул да осигуряват добро качество на услугите си, а обикновените граждани и индустриалните предприятия нямат сметка да пестят. Резултатът рано или късно е добре познат – режим на тока и покриване на загубите с по-високи данъци.
Много добра статия, аз бих коментирал точка 3 – най-вероятно дългосрочни договори са скрепени с големи неустойки и при положение, че държавата ще неизправният длъжник, който ще развали договора, тя ще трябва да плати изключително висока неустойка. Трябва да отбележим и разнопосочната практика на съда по отношение на търговските дела относно прекомерно висока неустойка, тъй като в много случаи не се приема, че между търговци може да съществува понятието „прекомерна висока неустойка“
Добра статия, но има няколко неточности в статията.
Първо. Без енергийна борса всичките по-нататъчни разсъждения увисват във въздуха.
Второ. Преференциите, които използваме за да стимулираме ВЕИ, не са субсидии, а договори за изкупуване на тока на фиксирани цени.
Трето. Какъв сигнал изпраща държавата като прекратява „дългосрочните фиксирани договори“ едностранно. Колко икономисческа несигурност добавя това? Как ще повлияе това на инвеститорите, които ще очакват във всеки момент на държавата да й хрумне да развали произволен договор?
Четвърто. Как определяме, че даден „дългосрочен фиксиран договор“ е подписан на цени, които са над пазарните? 20 годишен договор за изкупуване на ток от ФЕЦ на 10 ст/квтч над пазарен ли е за тези 20 години или не? Уточнявам, че това значи, че тези 10 ст/квтч не се осъвременяват с инфлацията, т.е. след 5 години може да се окажат под пазарни.
Пето. Преференциите за ВЕИ, които не са субсидии, предлагат ясен регламент за изкупуването на ток от малки, големи и още по-големи играчи в енергетиката. За всички. Премахването им трябва да върви ръка за ръка с предлагането на заместващ регламент, по който – например – собствениците на малки покривни ФЕЦ да могат да продават излишния си ток към мрежата. В момента преференциите вършат тази работа. Ако дадем преференция за покривни ФЕЦ 15 ст/квтч на собствениците ще име по-изгодно първо да използват тока от ФЕЦ и чак след това да го продават по преференцията. Дори и сегашните префернции за ФЕЦ на земя под 30 kWp са 19 ст/квтч, т.е. след 4-5 години това ще е под цената на тока за домакинствата: http://bit.ly/WcsaXl
Борса трябва да има. Аз загатвам за това с идеята за ликвидност. Без ликвидност няма да има и борса. Става дума наистина за договори за изкупуване на тока на фиксирани цени. Теоретично това не е субсидия, но дефакто е. Целта е да се направи текста по-четим. Не трябва да се сключват нови фиксирани договори, а тези да се уважат или да се опитат да се преразгледат при взаимно съгласие между инвеститор и държава. Не разбирам ясно четвъртия аргумент. Под фиксиран договор над пазарните цени е, че се гарантира неясно висока печалба на ЕРП-тата или на някои ТЕЦ-ове. 12% възвращаемост на капитала е малко много. За петото съм абсолютно съгласен, съжалявам, че не съм включил аргумента в текста си. Благодаря за таблицата.
Борса трябва да има. Аз загатвам за това с идеята за ликвидност. Без ликвидност няма да има и борса. Става дума наистина за договори за изкупуване на тока на фиксирани цени. Теоретично това не е субсидия, но дефакто е. Целта е да се направи текста по-четим. Не трябва да се сключват нови фиксирани договори, а тези да се уважат или да се опитат да се преразгледат при взаимно съгласие между инвеститор и държава. Не разбирам ясно четвъртия аргумент. Под фиксиран договор над пазарните цени е, че се гарантира неясно висока печалба на ЕРП-тата или на някои ТЕЦ-ове. 12% възвращаемост на капитала е малко много. За петото съм абсолютно съгласен, съжалявам, че не съм включил аргумента в текста си. Благодаря за таблицата!
Да речем, че сме сключили 20 годишен договор за фискирано изкупуване на тока от даден ФЕЦ за примерно 10-15 ст/квтч (5 евроцента, колкото е и горе долу EEX, и колкото е горе долу и от новия ТЕЦ). Понеже е фиксирана изкупната цена тя не се променя нито с инфлация, нито с клаузи, нито с нищо, защото за ФЕЦ капиталовите разходи са около 95% от всички разходи през целия му живот.
В момента може и да е над пазарните цени, но след няколко години да се окаже, че това ни е най-евтиния източник на ток, защото инфлацията, СО2 разрешителните и/или недостигът на въглища и природен газ може да преоскъпят другите енергоизточници.
т.е. при този вид фиксирани доходи имаме една компонента – предвидимост на цената или как се казва – намалява се рискът от volatility. Извинете, че не знам точната терминология, но предполагам ме разбирате.
В смисъл, че този тип договори си имат и добри страни, както и, ако говорим за ВЕИ, намалява се вноса/добива на изкопаеми горива, няма замърсяване, енергийна (политическа) независимост и т.н.
Естествено всичко трябва да е в контекста на някаква много дългосрочна стратегия в Енергетиката, която да е и съобразена с енергийната стратегия на околните държави. Например – най-вероятно до 2020-2025та ще обединим балканските енергийни борс в една, като на нея ще търгува и Турция, а може би и Австрия/Германия и т.н. В този случай, ако Гърция и Турция, както са тръгнали и с тяхния необятен слънчев ресурс, сложат съответно 10 гигавата и 100 гигавата ФЕЦ по обяд при слънчевите дни значително ще подбиват цените на тока на борсата, защото ще имат огромни излишъци, началото на тази тенденция я наблюдаваме в Германия и Австралия. Тогава ще ни е по-лесно да внасяме ток на безценица от Гърция и Турция от колкото да си хабим въглищата или природния газ. Ще бъде изключително погрешно да игнорираме какво се случва в енергетиката на съседите.
Затова според мен е добре да останат дългосрочните договори, но само за малките и най-малките покривни ФЕЦ, които в общия случай са собственост на крайните потребители. Така хем демократизираме енергетиката, хем поощтярваме вътрешната консумация, хем увличаваме енергийната независимост, но естествено при определени предпоставки:
месечен отчет на добавените мощности – колко са добавени последния месец, какви размери и т.н.,
значително опростена процедура за присъединяване,
месечно намаляване на новата преференция (както е в момента в Германия),
автоматично намаляване на новите преференциите при достигнати дадени мощности и
допълнително на всеки три месеца да се преценява с колко още да намалеят преференциите.
Ако ги имахме тези неща нямаше да стане този бум през първата половина на 2012 и нямаше да има грамадни ФЕЦове собственост на офшорки.
Таблицата съм я сложил и на Уикипедията в статията Възобновяема енергия – Преференции в България 🙂 Многото мощности фотоволтаици през първата половина на 2012 се добавиха на 485,60 лева/МВтч. Ако се интересувате от ВЕИ сме напрвили една хоби-ВЕИ група във Фейсбук, заповядайте:)
Статията е интересна, но цитираните данни са пълна боза (без извинение). Ако си направи човек усилието да погледне в цитираните източници – посочените числа са данни за теоретична средна енергийна консумация на жилищата в съответната страна строени през 1980-1990 година. Подробности за методологията – никакви.
Ако се погледне тотал резиденшъл консумацията тук:
http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/refreshTableAction.do?tab=table&plugin=1&pcode=tsdpc320&language=en
простата сметка показва, че българите изразходват в пъти ПО-МАЛКО енергия на човек от населението за жилищата си в сравнение с германци и австрийци примерно.
Информация може да се намери и за консумацията на горива за транспорт която отново е в пъти ПО-НИСКА от средната в развитите страни на Европа.
Ниския процент разходи показва просто ниска консумация. А консумацията е ниска защото голяма част от населението не може да си позволи по-висока.
Това не значи че ефективността на жилищата в Бг е добра. Тя не е. Но повишаването и изисква значителни средства, с които населението не разполага.
Но по-сериозния проблем всъщност е ниската енергийна ефективност на икономиката като цяло. Благодарение на малоумното управление през последните 25 години индустрията е почти унищожена, иновации няма, старите предприятия са неефективни, нови почти няма. Европа изнася при нас енергийно неефективните си производства. Харчи енергия но резултат измерен в БВП няма.
Та проблема е БВП на единица изразходвана енергия по които въпрос политиците не правят нищо. Ефективността на жилищата е вторичен въпрос които ще се реши от само себе си ако доходите на населението се вдигнат. Всеки би инвестирал в подобрение на жилищните си условия ако разполага със свободни средства.
Бурната кампания „дайте да санираме“ включително от най-високо политическо ниво очевидно (за всеки с интелигентност около средната) всъщност има предвид „дайте едни наши хора да приберат едни ваши пари“…