ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Крайно време е да се разбере, че държавата няма как да даде на някого нещо, което не е взела от друг. И тъй като не е възможно всички да се ползват с привилегии, а все някой трябва да плати за тях, интервенциите винаги предизвикват конфликти.
Въпреки силно левия (т.е. антипазарен уклон) на исканията и слоганите, чути по време на протестите по българските улици, за средно интелигентния (и честен) страничен наблюдател трябва да е ясно, че настоящата криза е директен резултат от действията на държавата.
Винаги удобните за популистки нападки чужди инвеститори, чиято единствена цел в живота е, ако се вярва на кресливите партийни лидери, яхнали протестите, да ограбят честния и беден български гражданин, са единствено бушонът, който вероятно ще изгори под формата на отнемане на лиценз. Енергетиката е може би, най-изявено централно планираният сектор на българската икономика, с административно определяне на цени за крайния потребител, държавни прогнози за потреблението, „признаване“ на загуби по мрежата, дългосрочно гарантирани количества и цени на изкупувана енергия от частни, публични и смесени енергопроизводители и строг лицензионен режим[i].
Последното е твърде интересно от гледна точка на факта, че енергоразпределението е сектор, набеден за чиста форма „естествен“ монопол, в който така или иначе няма как да се зароди конкуренция поради непосилната начална инвестиция. Стандартната дефиниция за естествен монопол отделя централно значение на огромните фиксирани разходи, необходими за изграждането на инфраструктура, както и на технологично произлизащите от това икономии на мащаба, които позволяват на един доставчик да задоволи най-ефективно търсенето, т.е. на най-ниската цена. Тъй като същият непременно ще отстрани и няма да допусне в бъдещ момент ново навлизане на конкуренцията, възниква монопол, който трябва да бъде регулиран от държавата, за да не злоупотребява с това си положение.
Дори да приемем тази статична теза за замразяване на технологичните предимства на един продавач и отхвърлим идеята за конкуренцията като динамичен процес на съревнование, остава въпросът – защо този естествено непристъпен пазар се пази и административно от нови участници чрез лицензионен режим. Всъщност тези правомощия на ДКЕВР, които спират конкуренцията в енергоразпределението, са имплицитно признание за несъстоятелността на митологията на „естествения“ монопол[ii].
Поредицата от събития от последните месеци са чудесна илюстрация на ефектите от интервенционизма, описани от Лудвиг фон Мизес още през 20те години на миналия век[iii]. Въпреки декларираните най-почтени намерения[iv], намесата на държавата в един пазар (в случая енергетиката) води до криза, а общественият рефлекс настоява за още интервенции, за да се поправи създалата се ситуация. Новите интервенции – „озаптяването“ на административно създадените монополи, обещанието за намаляване на централно планираните цени на тока чрез промени в енергийния микс водят до нови протести, в случая на миньори, които се чувстват застрашени от редуцирането на процента ток, генериран от ТЕЦ. Гарантирането на техните работни места, при поне половинчато спазване на обещанието относно цената, няма как да не засегне друг групов интерес, на инвеститорите в „зелена“ енергия примерно. И ако те едва ли ще излязат по улиците, то съществуват далеч по-неочевидни, но по-ефективни методи за влияние върху политическите решения и запазване/разширяване на привилегии като гарантираните високи изкупни цени.
Крайно време е да се разбере, че държавата няма как да даде на някого нещо, което не е взела от друг. И тъй като не е възможно всички да се ползват с привилегии, а все някой трябва да плати за тях, интервенциите винаги предизвикват конфликти. Освен директни вреди за определени групи, които плащат за привилегиите на другите, държавната намеса представлява индиректна тежест за всички, поради създаването на финансови стимули в политическия процес, който може единствено да преразпредели, но не и да създаде допълни блага. Натискът от страна на леви по убежденията си сдружения за все повече интервенции трябва да се покаже в неговата същност, а именно стъпка по стръмния склон на интервенционизма към връщане на тоталния контрол на репресивния държавен апарат над икономиката, т.е. над живота на всички ни.
[iv] Из закона за енергетиката:
Чл. 2. (1) Основните цели на този закон са създаване на предпоставки за:
1. качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа и топлинна енергия и природен газ;
2. енергийно развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията и енергийните ресурси;
3. създаване и развитие на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар;
4. енергийни доставки при минимални разходи;
6. насърчаване на комбинираното производство на електрическа и топлинна енергия;
7. развитие на инфраструктури за пренос и разпределение на електрическа енергия и природен газ и за пренос на нефт или нефтопродукти на територията на страната и през нея.
(2) Производството, вносът, износът, преносът, разпределението и търговията с електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт и нефтопродукти се извършват при гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси.
Гарантираните високи изкупни цени за зелена енергия са с цел да се насърчи развитие на този бранш. Това е нормална практика навсякъде по света. Това, което се обърка в България е, че нашите регулаторни органи позволиха на инвеститори от ОГРОМЕН мащаб да правят централи за зелена енергия с огромен капацитет. И в един момент естествено се оказва че не е изгодно, защото прекалено рязко се появи голямо количество зелена енергия, която е скъпа.
ДА, държавата трябваше да се намеси, за да ограничи създаването на такива големи проекти!
Те са вредни, защото предоставят прекалено голям капацитет от скъпа енергия за кратко време и разстройват цялата система.
Те са вредни още защото са направени от чужди фирми с чуждо оборудване и не допринасят за българската икономика. Който твърди, че това е полезна чужда инвестиция, да се замисли колко пари от това всъщност остават в България?
Това, че е практика да се субсидира един сектор напълно ненужно, предоставяйки на определена група пари, събрани от останалите. Няма нищо нормално или правилно в това.
Внасянето на капитал и създаването на производство от чужденци за теб е нещо лошо?
Благодаря за отговора.
По първия ти въпрос – не съм компетентен, за да кажа дали е правилно или не, но това е инициатива, която идва от Европейския Съюз, и предполагам, че има силни доводи в нейна подкрепа. Все пак това е една от целите на съюза, нали – да допринасяме всички своята част към общия бюджет и след това компетентните ни представители в Брюксел да разпределят парите към сектори, които те сметнат за удачно.
По принцип, внасянето на капитал е най-доброто, което може да се случи за една държава, но нека бъдем малко по критични и разгледаме какво става в конкретния случай.
Давам пример със соларните електроцентрали, защото там имам познания.
Идват Германците/Американците/Индийците/Китайците(или някой друг) да строят слънчева електроцентрала. Панелите и другото обурудване те ги снабдяват от другаде, работната ръка идва от другаде (дори да наемат работници от България, което е малко вероятно, то капитала който остава е минимален, защото тези неща се строят много бързо и на фона на цялата инвестиция труда е пренебрежим разход). След като го построят остава този обект, който не изисква почти никаква подръжка, т.е. почти никакъв разход те не генерират в България. Генерират само печалбата от скъпия ток който продават на гражданина и тази печалба се връща обратно в съответната държава от която идва инвеститора. Значи вместо 100 малки бълргарски фирмички да си построят централки и да изкарват пари, които те пак ще похарчат в България, идват няколко големи чужди и ни изнасят парите. По първия пример с българските фирмички тези централи ще се построят постепенно и така няма да има такъв рязък обем от скъпа енергия.
За разлика си представи примерно Била, който идват да построят магазин. Те строят с материали от България, наемат български персонал, продават български стоки и така парите се въртят в България. – Това е внасяне на капитал, другото е САМО изнасяне!
Не крия, че аз лично участвам в проект за соларна електроцентрала. Много малка. И знаеш ли колко е страхотно когато държавата ти обяви едни условия и ти обещае че ще ти купува енергията и т.н. Ти влагаш пари и усилие да построиш нещо и няколко месеца по-късно те орязват, свалят ти цената, въвежда купища спънки само и само да ти счупят бизнеса. Поинтересувай се малко как зверски беше урязан в последствие този сектор. Повечето българи които инвестираха там са пред фалит. Това е дискриминация.
Насърчаването на „зелена“ енергия с високи изкупни цени от една страна и ограничаването на „големи“ (по какъвто и начин да се определя кой е голям, кой малък) проекти от друга всъщност е твърде типично поведение на държавата, опитваща се да жонглира с няколко противоречащи си групови интереси.
Това е все едно да се субсидира производството на тютюн и същевременно да се забранява пушенето. А да, това също е любим постановка на администрацията.
Много точно го каза, България се опитва да жонглира с няколко противоречащи си интереси. И най-лошото е че интересите на гражданите въобще не ги слага в сметката.