ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Когато говорим за отношенията ЕС-Кипър винаги трябва да имаме едно на ум – на заден план може би стоят и външнополитическите интереси на Съюза. Планът за спасението на кипърските банки не прави изключение.
Наложеният еднократен данък от 9,9% върху депозити над 100,000 евро и 6,75% за тези под посочената сума удря не само обикновените кипърци, но засяга най-вече финансовото състояние на руски инвеститори. Депозитите с руски произход се оценяват на повече от 19 млрд. долара. Много от тях са собственост на компании, регистрирани като офшорни. Статутът „офшор“ привлече през последните години много руски фирми, които се опитват да избегнат данъчни разходи или препират мръсни пари. Не е случайно, че именно Кипър е вторият по големина инвеститор в Руската федерация с близо 50 млрд. долара или 2.5% от руското БВП. Просто парите следват стопанина си. Наскоро Русия премахна Кипър от списъка с офшорни зони с цел да принуди крупните бизнесмени да си влагат парите в Русия, но капиталите все още си стоят на средиземноморския остров.
ЕС настоява, че решението за данъка е справедливо, защото разделя тежестта по покриване на банковите задължения между страните кредитори (Германия и северните й приятели) и гражданите на Кипър. Така ЕС отпуска 10 млрд. евро, а данъците предвиждат да донесат още около 6 млрд., с които да се запълнят банковите пробойни. Руският министър-председател Дмитрий Медведев нарече европейските действия „конфискация на чужди пари“, а Путин ги определи като „опасни“. Именно опасно фриволно си играе ЕС с руската мечка. Опитвайки се с един куршум да убие два заека, ЕС влиза в спор с Русия в момент, когато има нужда от нейната подкрепа. Руски банки са отпуснали заеми на компании, базирани в Кипър, в размер от 40 млрд. долара. Рязкото изтегляне на тези капитали от страната може да предизвика рухването на цялата икономика. Евентуален отлив на руски туристи пък може да коства на кипърската икономика между 2 и 3% от БВП. Не на последно място, Русия има възможност да помогне финансово на Кипър с цел не само да защити интересите на своите вложители, но и да добие още по-голямо влияние на острова. Миналата седмица страната предложи спасителен заем от 5 млрд. евро. Кипър отказа под европейски натиск.
Защо ЕС иска Русия вън от Кипър? Една от причините, които се спрягат напоследък, е енергийната политика на Съюза. Наскоро Кипър откри залежи от близо 200 млрд. кубични метра газ в източното Средиземноморие. Разработването им ще направи страната не само енергийно независима, но евентуално износител на газ за Европа в момент, когато континентът отчаяно търси диверсификация. Находището се оспорва от Турция, която има претенции към Северен Кипър. Руският Газпром пък се опитва незабелязано да се включи в играта, като вземе дял от новия газ. Неслучайно газовият гигант обеща чрез финансовото си рамо, Газпромбанк, да отпусне заем на кипърското правителство срещу разрешение да проучва газовите находища. ЕС е ужасен от перспективата Русия да притежава едни от най-големите залежи на газ в рамките на Съюза.
Кипър едва ли ще предостави дял от ресурсите си на Русия, но в момент, в който страната е поставена в немилост от ЕС, всички варианти са на масата. В опита си да направи хитър геополитически ход, Брюксел рискува не само доверието на страните от периферията в демократичността и прозрачността на мерките на еврозоната, но и възможността за сближаване с Русия. Последните действия ще предизвикат още по-голяма бездна между богатия Север и задлъжнелия Юг. Това може да ги тласне в друга геополитическа траектория, подривайки основите на политически съюз. Освен това, ЕС застрашава и финансовата сигурност на други европейски страни с руски авоари като например Балтийските страни.
Европейският ход може също да накара Русия да бъде по-дръзка и в Украйна, където се сблъскват орбитите на влияние на двата гиганта. Продажбата на украинската газопреносна мрежа на руско-украинкси консорциум вместо на европейски компании от миналата седмица може да бъде последният пирон в ковчега на украинската европейска мечта. Загубата на Украйна ще постави не само енергийната сигурност на Европа под въпрос, но и ще покаже ясно липсата на ориентация във външната политика на ЕС.
Според мен най-накрая еврократите допуснаха грешка в борбата за оцеляване, която е и ясно продиктувана от разрива на интересите на страните „спасителки“ и „спасяваните“ в Еврозоната. Както има едни 130 млн. души в Южна Европа, които сочат пръст на Север, откъдето според тях идват проблемите, така и от Севера има още толкова, които нямат намерение да плащат за всички проблеми на Юга. Разводът вече се очертава, въпросът е какво още ще налее масло в огъня за да се случи.
Според мен в случая Русия играе минимална роля. Нито на руските милиардери, милионери и т.н. ще им секнат доходите, нито пък ще им изчезнат местата, където могат да си паркират парите. Ако 19 млрд. са депозитите, то данъкът над тях ще е под 2 млрд със сигурност, което е прилична сума, но не е и въобще голяма. Нищо чудно да им вдигнат на немците малко цената на газта в следващия договор за да компенсират.
Много по-страшно е за самите кипърци, за Еврото като цяло и за взаимното доверие и доверието в системата на всички държави от Еврозоната. Не мисля, че вървят на добре нещата тази година, ако не тръгне някакъв растеж в поне някоя част от паричния съюз, мотивацията за запазване на статуквото допълнително ще се намали за всички страни. Какво точно може да предизвика едно евентуално разпадане на Еврозоната е според мен много трудно да се предвиди, нищо чудно да се окаже и от събитията тип „черен лебед“, но според мен условията за поне частичен разпад с отцепване на Юга вече съществуват.