ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В предаването си по БНР „Деконструкция” г-н Петър Волгин се впуска в пространствен коментар на нещо, което очевидно не е проучил или разбрал – а именно философията на либертарианството или класическия либерализъм. Взема повод от назначението на новия финансов министър, който се самоопределя като почитател на гореспоменатото течение и успява да демонстрира защо националното радио не трябва да получи и стотинка от парите ми.
Като начало г-н Волгин разпознава приватизацията като нещо подкрепяно от почитателите на свободния пазар и е напълно прав. Либертарианската философия стои зад идеите на частната собственост и всички нейни добродетели – от стимулите, които създава за инициативност и съзидание до възможността всеки да ползва плодовете на своя труд.
В същото време, радио-водещият добавя към приватизацията и „уволнения и замразяване на доходи”. Тук разбира се не е прав. Свободната размяна и предприемачеството създават точно обратното – просперитет и богатство, а проблемите, които Волгин асоциира с приватизацията са следствие от това, че производствата са били десетилетия държавни и от там неефективни и фалиращи.
Волгин разяснява (правилно) основната идея зад известия труд на Фридрих Хайек „Пътят към робството” – всяка намеса на държавата постепенно води до увеличаване на нейната власт и налагане на тирания. Странното идва от оценката, че това не е се е случило – нещо, за което един кратък поглед към реалността, в която живеем, ни е достатъчен да оценим като невярно. От времето на Хайек държавното преразпределение (т.е. отнеманен на доход) е нарастнало неимоверно стигайки до повече от 50% от произведеното, в страни като САЩ и Дания политици се опитват да контролират с какво се храним чрез забрани за мазни и сладки храни, а в Кипър държавата буквално отказва достъп на спестители до парите им.
Радио-разказът продължава с това,че благодарение на про-активната роля на държавата Западът е изпреварил Изтокът. Точно обратното, заради по-малката роля на държавата все още икономиките (изградени във време с минимални държавни интервенции) на капиталистическия свят „победиха” тези на социалистическия. Изглежда г-н Волгин забравя, че основата характеристика на социализма е управление на средствата за производство от любимите му политици и чиновници.
За радио-водещия, идеите на Джон Мейнард Кейнс са допринесли за развитието на западните икономики. Сигурно смята, че кейнсианската икономика няма нищо общо с огромните икономически балони, с гигантския дълг във всички западни държави или с непрекъснато печатане на пари от централните банки.
Последните коментари прекрачват всякакви граници на сериозния анализ. Като „последователи на австрийската школа” са определени всички български правителства от началото на прехода – да, включително тези на социалистическата партия. Глупостите на Волгин стигат своя връх когато като „либертарианци” са определени Нов български университет, президентът Никсън и Консервативната партия във Великобритания. Очевидната му неинформираност проличава от това, че изключва възможността еколози да са почитатели на свободните човешки взаимоотношения – ТУК можете да се убедите, че това не е така.
Цялата ситуация е наистина смешна, ако човек се замисли, че заплатата на този отлично информиран журналист се плаща от „злите частници”, част от които сме и либертарианци. Такъв фарс е възможен, само благодарение на държавата и нейните данъци.
Ами какво искате от един от пасмината леви Ентелектуалци, последователи и прославители на Наоми Клайн и цялата останала пасмина леви задокеански феминистични и политкоректни боклуци?
Либертарианството е не по-малко опасно от комунизма и от всяка друга крайна идеология. То е утопия. Приложено в чист вид,, като всяка друга идеология ще доведе до катастрофални последици. Хората не са свободни и не са в състояние да понесат свободата, защото тя не е в тяхната природа. Те се раждат и умират в несвобода защото не са избрали нито живота, нито смъртта. Това поражда насилието и властта на идеологии и религии и желанието за свобода, за бягство ,за спасение. Някои търсят убежище във вярата, други в любовта, трети в парите, четвърти във властта на парите и т.н. и т.н. Основните три власти и свободи са Икономическа, Духовна и Политическа. Важното е да са разделени и в зависимост от степента, в която са разделени обществата са различно „свободни“. Всяка свобода има и своята власт и отговорност.Опита за свобода без отговорност не води до никъде. Всяко удоволствие се заплаща.
Либертарианството наистина е утопия, при това по-неопределена и по-неясна от комунизма. Най-напред либертарианците ясно трябва да определят разирането си за свобода, защото може да се окаже, че в тази концепция те виждат единствено собствената си свобода и напълно отричат тази на другите. Оръзна ми от повърхностни и претенциозни разсъждения. Държавата не е непремено лоша или добра. Тя е такава, в каквити ръце се намир. Ако държавата изчезне или се ограничи до санитарния минимум – тогава могат да се покажат непокрити много съществени за цялото общество функции – образование, здравеопазване, култура и т.н. Всякаква словесна еквилибристика и позоваване на удобни „авторитети“ няма да оже да поправи щетите от практикуването на „либертарианскте“ идеи. Те просто ще доведат до бързо разделение в обществото, концентриране на ресурси и власт на единия полюс и робство и мизерия (които нямат нищо общо с разбиранията за индивидуална свобода). Всяка една утопия може би съдържа примамливи идеи и надежди, но опитите и за приложение водят само до нещастия и страдания. Свободата все пак е нещо относително и има разумни граници – тя е онова, което запазва човеката личност и достойнство в „стадната“ общност но е и нещо, което извън тази „стадна“ общност няма никакъв смисъл. Хайде по-полека с утопиите. Когато нещо не е добро е най-добре да си признаем, че е такова и да не напъваме излишно гласни струни.
Има огромна разлика между това какво е неолиберализма на хартия и на практика.