ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Намесата на централната банка във финансовите пазари води до изкривяване на търсенето и предлагането на различните класове активи, което има своето отражение върху производствената структура на икономиката и поведението на потребление и спестяване на индивидите. Елиминирането на рисковата премия е само част от портфолиото с пороци на централната банка.
Иван Георгиев
В статията за ЕКИП Скритата цена на приноса на ЕЦБ към дълговата криза Стоян Христов прави брилятно изложение на последиците, до които води оперирането на институция със статут на кредитор от последна инстанция. Стоян разглежда дейността на централната банка в контекста на дълговата криза, характеризираща се с увеличаването на държавния дълг, правенето на относително по-рискови инвестиции и влошаване качеството на паричната единица. Това, което заслужава допълнително внимание, е връзката между моралната опасност (moral hazard) и нивото на лихвения процент.
Както е известно, първичният лихвен процент представлява разменното съотношение между настоящи и бъдещи стоки. Тъй като живеем в свят на несигурност и транзакционни разходи, при отдаването на заемни средства към първичната лихва се добавят още няколко компонента. Един от тях е рисковата премия, която представлява застраховка срещу възможността от неизпълнение на задължението по кредита (финансовия инструмент). Въпреки подобряването на моделите за прогнозиране и методите за контрол на риска, кредитната несъстоятелност, и съответно „лошият“ кредит, не могат да бъдат предсказани с перфектна точност. Рискът е неизменно явление, съпровождащо кредитирането, и има важна роля при разпределянето на средства във времето. Той оказва натиск върху кредиторите да подбират кредитополучателите си и възпира употребата на ресурси от неподходящи заематели. С други думи, равнището на рисковата премия има икономическа роля при употребата на ограничени средства във времето и между конкуриращи се индивиди с различни цели.
Но докато рискът е задължителен елемент в човешката дейност, същото не се отнася за рисковата премия. В свят, където централната банка е демонстрирала готовност да помага на институции с ликвидни промени, рисковата премия е (почти) елеминирана и лихвеният процент изкуствено занижен. Когато централната банка индикира, че ще влезе в ролята на купувач от последна инстанция на дадени дългови активи, вероятността за неизпълнение на задължение по тях е премахната. Това води до спад в доходността на тези активи, но не и в спад на търсенето за тях. „Любимите“ на централната банка активи имат предимство спрямо дискриминираните активи, защото са превърнати във вечно ликвидни (т.е. винаги ще има купувач за тях).
Намесата на централната банка във финансовите пазари води до изкривяване на търсенето и предлагането на различните класове активи, което има своето отражение върху производствената структура на икономиката и поведението на потребление и спестяване на индивидите. Елиминирането на рисковата премия е само част от портфолиото с пороци на централната банка. Други са – инициирането на кредитна експанзия, бейл-аутването (спасяването) на финансови институции и монетизирането на държавен дълг. Всичко това води до влошаването на сигналната функция на лихвения процент и баланса между спестяванията и инвестициите, нарастване на държавната задлъжнялост и продължително растяща безработица.
