Какво измерва БВП?

Добър индикатор ли е брутният вътрешен продукт за размера на икономиката? Измерва ли растежа? Какви са недостатъците му?

Брутният вътрешен продукт (БВП) е може би най-използваният макроикономически индикатор в днешно време. Общоприето е, че БВП измерва благосъстоянието на една икономика и колкото по-голяма е неговата стойност е  (в реално изражение), толкова сме по-богати. Така индикаторът попада в полезрението на политиците, много от които се опитват да направят всичко (често без да са наясно за цената на своите действия), за да го повишат и да могат гордо след това да заявят, че благодарение на тяхната политика, икономиката расте. Правилно ли обаче отчита БВП благосъстоянието на една страна?

Как се измерва БВП?

Нека си припомним познатото уравнение на БВП, изучавано в първите часове по макроикономика и познато като БВП по разходен метод:

Y = C + G + I + NX

Където,

Y = БВП

C = Потребление на домакинствата

G = Потребление на правителството

I = Инвестиции

NX = Нетен износ, т.е. износ – внос

Според това уравнение, БВП се повишава, ако се повиши един от тези негови компоненти. Проблемът за точността на БВП като измерител за благосъстояние се крие в буквата “G”. Не съществува пряка връзка между това колко една държава харчи за стоки и услуги и благосъстоянието на хората, които живеят в границите ѝ. Напротив, има много изследвания, които показват, че големият размер на държавата задушава икономиката чрез по-високите данъци, по-тежката администрация по-високата корупция и други. Големите държавни харчове могат да се асоциират единствено със степента на „социалност” на една държава, защото всеки изхарчен лев от правителството е иззет или се очаква да бъде иззет в бъдещето от друга стопанска единица. Т.е. ако приемем за вярно твърдението, че повечето държавни разходи увеличават нашето благосъстояниe, това имплицитно означава, че приемаме, че държавата харчи парите по-ефективно от частния сектор. Връщайки се на нашия пример с измерването на БВП, става ясно къде се намира основният недостатък на този показател. Едно правителство може да увеличи БВП с повече харчове, което в повечето случаи ще доведе до обедняване на хората в дългосрочен план.  Австрийският икономист Франк Шостак прави добро кратко описание на БВП като макроикономически индикатор. Според Шостак, начинът, по който се измерва БВП, не може да ни каже дали за периода, който разглеждаме, произведените стоки и услуги в една икономика са резултат от увеличаване на богатството или са просто консумация на капитал. Например, ако едно правителство реши да вложи всички свои ресурси в изграждането на  пирамида (в преносния и буквалния смисъл на думата), то БВП ще се повиши заради растежа на държавните разходи. В действителност обаче, този масивен  проект ще отклони реалните спестени средства в икономиката от дейности, които генерират богатство, т.е. държавата ще „изтласка” (crowding out) всички частни инициативи и в крайна сметка тази пирамида няма с нищо да подобри начина на живот на жителите на съответната страна.

В отговор на този недостатък, някои икономисти предлагат компонентът държавни разходи да бъде премахнат от изчисляването на БВП, но това решава проблема само отчасти, защото всички държавни трансфери се отчитат като домакинско потребление, т.е. влизат в буквата “C” в уравнението на БВП. Причината за това се крие в разходния метод на отчитане на БВП, който се стреми да отчете разходите, направени от икономически единици за крайно потребление. Т.е., трансфери от рода на социални плащания, държавни пенсии, обезщетения за безработни и др. се отчитат като потребление на частни индивиди в момента, в който биват получени от съответните бенефициенти. Това допълнително изкривява точността на БВП като индикатор за благосъстояние, особено при по-социално насочени икономики.

Съществуват още много недостатъци на БВП като показател за икономическо благоденствие. БВП бива в повечето случаи подценен, защото не включва сивата икономика, непазарни сделки (например индивид чисти апартамента си или отглежда домати за лична консумация), бартерни сделки и др. Оттук може да се заключи, че БВП е относително по-подценен за страни като България, в сравнение със страни от Скандинавия, например. Освен това, БВП не прави разлика между устойчив и неустойчив растеж, като последният може да е резултат на голямо натрупване на дълг, какъвто е случая в много държави от Западния свят в момента.

Това, което със сигурност ни показва показателят БВП, е структурата на една икономика – каква част заема експортният сектор, каква част заема потреблението на домакинствата и т.н. Проблемът не се корени в това, че този индикатор не отразява правилно състоянието на икономиката (всеки има свободата да избира дали да вярва на една статистика или да не вярва), а по-скоро във факта, че се използва от политици за вземане на решения. Съществува стимул за държавните управници да надуят публичните разходи, когато се очаква спад в БВП, а това неизменно ще доведе до повече преразпределение, по-високи данъци, по-малко икономическа свобода и повече власт в ръцете на политиците – все неща, които трябва да избягваме, ако искаме да постигнем просперитет в дългосрочен план.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!