ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Негативните реакции, които предизвика решението на британското правителство да ограничи пълния достъп на имигранти до социалната система на Острова, са в голяма степен неоправдани.
Дори и да приемем, че изобщо съществуването на „държава на благоденствието” по някакъв начин допринася за добруването на което и да е общество, то тази във Великобритания е буквално на ръба и едва ли може да понесе включването на още хора.
Размерът на преразпределението, извършвано през годините от правителствата в Лондон, е нараснало от 36,6% от БВП през 2000 г. до 51% през 2010 г. – скок, който в голямата си част е причинен от увеличение в социалните плащания. През 2011 г. Обединеното кралство харчи за „социална защита” – 28,1% от бюджета, за „лични социални услуги” – 3,2% , за „здраве” – 17,7% и за „образование” – 12,5%. Особено тревожно за политиците е, че разходи в размер около 10% от БВП годишно не могат да се финансират с данъци, за тях се издава дълг, който вече гони нива от над 70% от БВП.
Британската социална система е известна с това, че лесно бива използвана както от прииждащи чужденци, така и от местни. В последните години се наблюдават все повече случаи на хора, които живеят комфортно в скъпи лондонски квартали, издържайки се само с помощи за бедни и безработни. NHS (великобританската здравната система) е с изключително лесен достъп, което създава стимул да се използват услугите ѝ без ограничения – това води до все по-високи разходи и все повече чакане за най-обикновени прегледи (не е рядкост в Лондон да чакаш седмица за посещение при личен лекар).
При такава обстановка е лесно да се разбере защо новите имигранти няма да получат пълен достъп до социалната система. Няма нищо странно в това, дори показва известна доза здрава мисъл – все пак и за тези хора, някой ще трябва да плаща. Това, за което наистина бихме могли да се „сърдим” на британските политици, е забраната българи да работят свободно в страната. Освен че е едно от многото доказателства за това как четирите свободи в Европейския съюз са само пожелателни (справка за друг пресен пример е ситуацията в Кипър), тези пречки вредят на и британските работодатели, на местните компании и като цяло на пазара на труда, лишавайки го от квалифицирана и евтина работна ръка, която за разлика от много британци не е привикнала на щедрите подаяния на „държавата на благоденствието”.
Проблемът с имигрантите, които просто идват, за да се възползват от голямото държавно преразпределение присъства във всички западни държави. Създават се всякакви бариери, за да се спре или пресее имигрантският поток от тези, които не са дошли да работят, а да живеят на чужд гръб. Всъщност, решението за това да се отървеш, както от подобен вид гости, а и от собствените си паразитиращи е едно – премахване на системата, която създава стимули да не се работи, а именно „социалната държава”.
