Десет мита за Маргарет Тачър*

Левите коментатори използват argumentum ad nauseam срещу управлението на Маргарет Тачър – обвиненията са едни и същи независимо с колко доказателства са оборени или колко пъти са се доказали като грешни. Някои от твърденията им бяха развенчани от Алистър Хийт в City AM, но това не спира анти-Тачър отряда да продължава да ги повтаря. Ето десет примера:

 1.       Тачър унищожи производството на Обединеното кралство

Не. По време на управлението ѝ производството нарастна със 7,5%. Относителният му дял в икономиката намаля, заради по-бързия ръст на услугите и финансите. Това се наблюдава и в други развити икономики и е част от общия тренд. Вярно е, че три от водещите индустрии – корабостроене, обработка на стомана и въгледобив – претърпяха спад, защото бяха неконкурентни на страни с по-развито производство.

 2.       Тя унищожи способността на синдикатите да защитават работниците

Нейните реформи дадоха повече власт на членовете на съюзите на работниците, за сметка на техните лидери. Предишните управления на лейбъристите и консерваторите се провалиха да се наложат над синдикатите. Стачките по време на управлението ѝ, най-тежките в Европа, не помогнаха на работниците. Реформите на Тачър позволиха на синдикалните членове да гласуват за лидерите си и да гласуват преди стачка. Резултатът е по-умерени действия на синдикатите и драстично намаляване на напрежението.

 3.       Тачър намали подоходния данък, така че богатите да плащат по-малко

Тя наистина промени подоходния данък, но не само богатите плащаха повече, а и плащаха по-голям дял. Правителството постепенно намали пределната ставка от 83% (98% при инвестиционните приходи) до 40% и съкрати основната до 25%. Намаляването на данъците увеличи приходите в хазната тъй като бизнесът нарасна и данъчната основа се увеличи. Горните 10%, които преди промените плащаха 35% от подоходните данъци, вече плащаха 48% (нарастване от около 1/3 до ½).

 4.       Превърна жизненоважни държавни сектори в частни монополи

Грешка. Приватизацията превърна затънали държавни монополи в конкурентни компании. При приватизационните си програми правителството всячески се стараеше да подпомага конкуренцията. BT се изправи срещу нов конкурент, Mercury, а периодичните промени позволяваха навлизането на нови конкуренти. Повечето мощности започнаха да се конкурират и на световния пазар, и у дома. Важна промяна беше разделянето на инфраструктурата от производителя, което позволи на множество компании да използват каналите или кабелите за дистрибуция на продукцията си. Където това не беше практично, конкурентите наддаваха за франчайз над ифраструктурата за определен период. Държавни монополисти, работещи на загуба, бяха заменени от конкурентни компании.

 5.       Тачър унищожи британската въгледобивна индустрия

Въгледобивът вървеше надолу от десетилетия. Много повече мини бяха затворени по време на управлението на лейбъриста Харълд Уилсън, отколкто при консерваторката Тачър. Една от причините беше използването на петрол, а после и газ, като по-чисти енергийни алтернативи на въглищата. Друга причина беше спадът на някои тежки индустрии, които използваха въглища. Домакинствата започнаха да се отопляват на газ от Северно море, а не на въглища. В допълнение домашното производство беше по-скъпо от чуждестранното. Всичко това обрече работещите на загуба субсидирани мини и помогна за разпространението на алтернативните енергийни източници.

 6.       Тя не намали данъците

Критиците посочват, че намаляването на данъците по времето на Тачър е илюзорно, заради увеличените приходи в хазната през 11 годишния ѝ мандат. Първоначално имаше ръст на ДДС, но корпоративният и подоходният данък бяха намалени, което доведе до значителен икономически растеж. След като трябваше да оправи финансовата бъркотия и инфлацията, които завари, правителството започна да събира по-малък дял от БВП. Денят на данъчната независимост (датата, до която данъкоплатците работят, за да изплатят данъците си) през следващите 10 години или настъпваше по-рано, или оставаше непроменен.

 7.       Тя освободи регулацията, довела до сегашната криза

Както отблеязва Филиб Буут в IEA:

“… осемдесетте не бяха период на данъчна дерегулация. Insider търговията беше забранена през 1980-та. Животозастраховането, което повече от век преди това беше свободно, попадна под държавна регулация от 1980 до 1982. Застраховане на банковите депозити беше въведено през 1979. Продажбата на инвестиционни продукти и застраховки също беше поставено под регулация през 1986. Освен това първата в историята регулация на банковия капитал беше въведена по силата на Basel I, подписан по времето на управлението на Тачър.”

„Големият взрив” позволи повече фирми да търгуват с финансови инструменти, но, по-важно, замени частната регулация с публична отговорност.

 8.       Тачър извърши военно престъпление, потопявайки Белграно

Обединеното кралство беше във война с Аржентина заради незаконното присвояване на Фолклендските острови от страна на втората. Южният Атлантик беше театър на война. Ограничителната зона от 200 мили не забраняваше битките в самата зона. Кораби, плаващи под флаг на неутрални държави, бяха предупредени да я избягват. Аржентинският крузер Белграно не беше неутрален и, плаващ на зиг-заг, представляваше опасност за британските сили, които го потопиха като военно действие, счетено за легитимно от аржентинското командване.

 9.       Правителството ѝ беше непопулярно и разногласно

Тачър доведе консерваторите до победи в три последователни избори, при това печелейки голямо мнозинство. Не успя да спечели повече от 50% от гласовете, което не беше правено от Втората световна, но на изборите през 1979 спечели повече гласове, отколкото Тони Блеър през 1997. Следващите ѝ две победи също бяха по-силни от неговите. Правителството ѝ се измъкна от следвоенния консенсус, който водеше страната към безнадежден икономически упадък. Освен това управлението на Тачър секна надеждите на социалистите да дойдат на власт в Англия и спомогна за краят му в световен мащаб. Левите не могат да забравят, че тя им отне бъдещата власт.

 10.   Бюджетните ограничения на Тачър съсякоха публичните услуги

Всъщност, бюджетните разходи се увеличиха със 17,6% при управлението на Тачър. Някои разходи бяха свити, но основните се увеличиха. Тъй като икономиката се съживи по време на нейното управление, преразпределителната сила на държавата намаля от 45,1% при всъпването ѝ в длъжност до 39,4%. Тя увеличи разходите за здравеопазване, образование и социалните плащания, но с по-малко от ръста в частния сектор.

*Статията е превод от блога на Adam Smith Institute : http://www.adamsmith.org/blog/politics-government/ten-myths-about-margaret-thatcher-0

**Специални благодарности на Даниел Василев: http://totrants.wordpress.com/