ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Представители на съюза „Произведено в България“ обвиняват (част) от търговските вериги в страната в монопол и нечестни практики, които целяли извличане на максимална облага и „изяждане“ печалбата на местните производители.
Иван Георгиев | Стоян Панчев
Но не предоставят никакви конкретни аргументи в защита на тезата си отвъд цитирането на подбрани данни за външната търговия на страната; посочването на различен от български производител на няколко продукта, които се предполага, че в миналото са имали „традиционно български произход“; вътрешна информация за „несправедливо високи отстъпки“, които веригите търсели от БГ производителите и отново мистична информация за дела на българските продукти в местния пазар.
Протекционистичната реторика се засили покрай изборите, като воплите за защита на българското производство, което нечестно бивало смачвано от търговски вериги и какво ли още не в по-скоро демагогско-конспиративен стил са част от кампанийните похвати на някои политически партии.
Производството е важно нещо, без него няма богатство и няма потребление. Но от икономическа гледна точка разделението „българско-небългарско“ няма никакъв смисъл отвъд разликата в производствените разходи и специфичните предпочитания на потребителите. Както Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, подчерта в участието си в сегмент на Тази Сутрин по бТВ във Вторник сутринта – търговските вериги (и техните политики) отразяват предпочитанията на потребителите. Те не съществуват във вакуум, където могат да определят и налагат на производителя на каква цена да продава или на потребителя на каква цена да купува. Той също така допълни, че ако някой производител изпитва трудност в пласирането на стоката си, най-лесно е да обвини този, от който очаква да му я продава. Но всъщност, ако имаме пазарна икономика и искаме нещата да се случват пазарно, трябва да погледнем върху процеса на конкуренция на пазара – това кои стоките на чий производител да стоят на витрината и при каква цена и качество да се продават зависи в крайна сметка от решенията на хората, които ги купуват.
Съществува вероятност тази реторика да се увеличава до изборите, използвана от „националисти“ и други опортюнисти с политически амбции. Отдавна съществува настроението, че потребителят има твърде голям избор и непатриотично избира да купува такива стоки, които му харесват – дали заради цена, качество или нещо трето. По този начин страда „българското” производство, което поради някаква причина трябва да е по-важно от „българското” потребление или от работата, която вършат хората в индустрии, на които популистки и лобистки групи не обръщат сериозно внимание. В крайна сметка, който има желание да стимулира българското производство може да го прави, като сам купува от него или убеждава други хора в неговите качества.
За монопол на няколкото големи вериги не можем да говорим, след като техния пазарен дял е около 1/3 от пазара. Още повече, не съществуват законовите пречки, които биха спомогнали за възникването на такъв монопол. Всъщност, елементарна разходка по пазари и търговски обекти би трябвало да ни убеди, че нещата с твърденията на тази група български производители не е съвсем наред – можем да пазаруваме от най-различни обекти, като по-иновативните производители вече отварят собствени фирмени магазини. В заключение – ако един търговски партньор не предлага подходящи условия, просто не работиш с него, не караш държавата да му извие ръцете.
