Доверието към Атака. Няма нужда да „яхваш протест“ , ако можеш да яздиш популизма

Закономерно за кампания, настъпила в неловък момент и заварила играчите неподготвени,  партиите се разделиха на два лагера – едните се страхуват да обещават каквото и да е (наслушахме се на словоблудството: „Ние не обещаваме, ние предлагаме“), а другите обещават всичко и то по много.

Предизборната борба се изразява не в конкуренция между стратегии, а се изчерпва с взаимни обвинения, според които съответно единият лагер е този на страхливците, а другият – този на безразсъдните. Очаквано, първият лагер принадлежи на имащите и ималите шансове за участие в изпълнителната власт, а вторият – на тези, които нямат какво да губят.

Ако има нещо, за което социолозите са единодушни, това е предположението, че след протестите триумфираха единствено популистките партии. При водещите партии, за които социологическите агенции гарантират парламентарно представителство, рейтингът варира ежедневно в резултат на обичайните предизборни компроматни вълни и скандални изказвания. Тази динамика не постига резулат по-сигурен от краткосрочна инерция, в която победителят днес може да е един, а утре – друг.

Различна е ситуацията обаче при Атака. Ето данните, които недвусмислено показват придобитата ѝ преднина:

Януари 2013	Март 2013
1.9%	5.5 %

Според проучването обаче други националистически партии не отбелязват ръст или отбелязват спад в допитванията (1.3% за НФСБ, 1% – ВМРО-БНД, ГОРДа България – 0.7%. ) Това означава, че избирателите припознават единствено Атака като националистическа алтернатива. Причината е, че партията на Сидеров разполага с две предимства – 1) достатъчно сериозно доверие (сравнително позната е на електората ,), за да бъде парламентарно представена и все още да бъде атрактивна за крайно десния избирател като участник в Парламента  и 2) има своето оправдание за това, че не изпълнява обещанията си – редовният аргумент на Сидеров е: „Ние никога не сме били участници в изпълнителната власт, не ни е дадена възможност“, а когато той бъде попитан каква е причината за преминаването към отбора на ГЕРБ, той отговаря с: „В един момент имахме общи искания, но после те нарушиха обещанията си и ни предадоха, сега трябва да ги накажем.“ И двете оправдания „разпалват страстта“ едва ли не на състраданието и реваншизма на симпатизантите на Атака и съхраняват твърдия ѝ електорат.

Атака спечели и от протестните призиви за смяна на политическата система, защото тя се оказва единствената автентична антисистемна партия с перспективи за парламентарно участие. Това е и причината според Алфа рисърч заплаха за рейтинга на Атака да бъдат не останалите националистически партии, а именно евентуалното консолидирано сдружение на улицата. Отново обстоятелствата облагодетелстват партията на Сидеров – обединение на протестните формации така и не се състоя. Грубо казано, случайността и социалното напрежение поставиха ненадейно всички козове в ръцете на Атака и позволиха на Сидеров „да отвърже предизборно коня на популизма“.

Ето как дефинира популистката реторика политологът Кас Муде: „Популизмът се използва за описване на опортюнистични политики, целящи (бързо) да се харесат на народа/гласоподавателите – и по този начин купуващи подкрепата им , вместо (рационално) да се търси “най-доброто решение”. Примери са намаляване на данъците непосредствено преди избори, или обещаване на финансови привилегии на всички, без допълнителни щети.“

Ето какво обещава Сидеров:

Минимална заплата от 1000 лв.

Минимална пенсия от 500 лв.

Ето втората част от дефиницията на Муде:

„Дефинирам популизма като идеология, която смята, че обществото в крайна сметка е разделено на две хомогенни и антагонистични групи, “чистия народ” срещу “корумпирания елит”.

Ето цитат от прословутата програма от 20 точки на партия Атака:

 „18. Провеждане на операция „Чисти ръце”. Разследване на криминално забогателите и всички сделки с участие на политици.“

Важна характеристика на популизма, която още по-добре улеснява разбирането на предизборната обстановка у нас е фактът, че той паразитира върху изпразнена от конкретно съдържание идеология. Той е мотивиран чисто емоционално, във формата на протест. Съответно съвсем лесно популистът може да дава обещания, присъщи за партии от целия политически спектър, без да бъде уличаван в безпрограмност. А „супата“ от протестни искания, от които не изкристализира нищо смислено, улесни този процес. Именно по този начин Атака има възможност да улови електорат от всички партии, които прогресивно губят доверие.

Избирателите на всяка цена трябва да бъдат нащрек за едно – най-вредното оръжие на популизма е омразата. В Европейски мащаб Атака отдавна се очертава като „партия близнак“ на най-вредните демагогски формации, снижаващи нивото на политическия диалог в Съюза до особено ниско и опасно. Ето примери за езика на омразата , който претендира да идентифицира проблемите, но никога решенията:

„Европейският съюс е икономически провал на масова безработица и нисък растеж.“ – Найджъл Фаридж, евродепутатът, обявил се срещу българските и румънските емигранти във Великобритания

„Коранът е фашистка книга, която окуражава насилието. Тази книга трябва да бъде забранена“ – Герт Вилдерс, основател на нидерландската Партия на Свободата, популярна у нас заради антибългарската си полемика.

 „(…) всевъзможни изявления на всякакви гей организации, педерастко-лесбийски сборища и прочие се отразяват широко и мощно. (…)  – Волен Сидеров

Ако разгледаме популистката полемика от Източна Европа, ще открием още „дубльори“ на Сидеров. Обстоятелствата при нас обаче заместват в икономически план антиевропейската тема с тази за необходимостта да се настигне Европа и да се защитава и насърчава местното производство. Неслучайно фразите с най-висока честота на използване от речника на Сидеров и Виктор Орбан (премиерът на Унгария спечелил внимание чрез авторитарните си националистически действия) са „средноевропейски“ и „колониализъм“.

Ето явните съответствия в реториката на явните популисти Виктор Орбан и Волен Сидеров:

„Кабинетът ще продължи свалянето на цените на обществените услуги насила, така че те да се понижат до средноевропейското равнище“- Орбан

„Всеки български инвеститор, предприемач и производител е с предимство пред всеки чуждестранен до изравняването на стандарта ни на живот със средноевропейския.” – Волен

„Най-малко 50% от банковия сектор в Унгария трябва да принадлежи на унгарци.  Страната има твърде много банки, които са чуждестранна собственост.  Трябва да се освободят местните компании от кредитите в чуждестранна валута. „– Орбан

„Аз предлагам 51% държавно участие и 49%, които ще контролира народът.“ – Волен  за енергийния сектор

Изключително важно е да се повиши чувствителността на избирателя към подобни вредни залитания към ксенофобия, протекционизъм, национализация и масово търсене на криминална отговорност. Неизпълнимите обещания в предизборна кампания са неминуемо безброй, но те се превръщат в опасност от радикализъм във време на ценностен вакуум, липса на стратегии и бутафорни приоритети, променящи се всеки ден. Протестите и вулгарният тон на кампанията доказват, че ситуацията у нас е именно такава.