Всичко върви по план за изборите. ГЕРБ и БСП

Наблюдавайки скандала с подслушването, човек се сеща за думите на Николо Макиавели, че „делата, които са нежелани от поданиците, владетелите трябва да възлагат други да ги вършат, а тези, които са желани да ги изпълняват сами.“ Мисълта на ренесансовия философ може да бъде пряко отнесена към изявленията на Цветан Цветанов и Бойко Борисов, че министърът на вътрешните работи не носи пряка отговорност за действията на по-низшите служители в министерството.

Колкото и лицемерно да звучи това твърдение, истината е, че партия ГЕРБ изглежда отново ще се измъкне от ситуацията невредима. Ще последват уволнения на по-долните етажи в МВР, ГЕРБ ясно ще се разграничат от изгонените и до изборите работата ще отшуми. Все пак да не забравяме, че подобният скандал с “Мишо Бирата“ не произведе нищо за прекия отговорник за политическия чадър.

През последните четири години, като премиер, Бойко Борисов назначаваше хора, които лесно може да контролира, за да може, когато стане гаф, да ги използва като автоматични бушони.  Стратегията, вероятно създадена не от него, а от мъдрите му съветници, работеше безотказно. Тя му позволяваше да държи властта без пряко да управлява предпазвайки себе си от грешки. Кулминацията на този план беше подаването на оставка в края на февруари и свикването на предсрочни избори. Когато остана без “калинки“ за уволняване, Бойко Борисов разбра, че сега лично той ще понесе негативите от гражданското недоволство. Като разпусна правителството, той директно се разграничи от отговорността за проблемите на държавата, концентрирайки цялото си внимание върху репутацията си. Резултатът беше, че той не само спря потъването на доверието в ГЕРБ, но и позиционира партията като най-вероятен лидер след предстоящите избори.

Стратегическите грешки на БСП

Опозицията в лицето на БСП направи три последователни, стратегически грешки, с които затвърди статуквото. Първо референдумът за “Белене“ се оказа провал за политическия PR на БСП. Въпреки очевидно ниския интерес на гласоподавателите към проблема, БСП реши да изисква свикването на референдум. Борисов, осъзнавайки обществените настроения, които са основното му политическо оръжие, не се противопостави на исканията на Станишев. Резултатът беше избирателна активност едва надминаваща унизителните 20%. Само няколко седмици след гласуването се разрази скандалът с високите сметки на тока в условия на излишък на електроенергия. Оказа се, че не липсата на нови мощности е проблемът, а неефективното използване на вече съществуващите.

Когато пък започнаха протестите, правителството хитро застана зад хората и обеща показни наказания на „монополите“. Вместо да изчака недоволството да се разрасне, БСП не се стърпяха и поискаха оставката на правителството. Бойко Борисов отново се възползва и не само си подаде оставката, но и отказа да участва в съставянето на ново правителство, като обезоръжи всички, които повтаряха мантрата за липса на демократичен процес в управлението на ГЕРБ. Не, че такъв наистина съществуваше, но пък партията умело създаваше това впечатление както в алегорията на Платон за пещерата. Гръцкият философ описва как група хора, живеели там оковани и обърнати към стената. Те разбирали за света само чрез сенките на нещата, минаващи пред огъня зад тях, но не можели да прозрат истинската форма на реалността.

Успокоението на народното вълнение съвпадна с постепенното подобрение на рейтинга на ГЕРБ. Трябва да се има предвид, че в навечерието на протестите ГЕРБ и БСП се бяха почти изравнили като процентно одобрение след повече от шестмесечен спад при ГЕРБ. В паниката да спре новия възход на Бойко Борисов, Сергей Станишев пусна в действие скрития коз с подслушванията, за които вероятно е знаел много по-рано.  В това бе и неговата трета грешка. Сигналът за нарушенията в МВР дойде твърде рано. Вместо да забави скандала и така да рискува излизането му дни преди изборите, главният прокурор, Сотир Цацаров, чиято независимост от предишното правителство е под въпрос, веднага огласи сигнала и предприе действия срещу заподозрените в незаконно подслушване. И тук за малко ГЕРБ да се препъне, след като Цветан Цветанов обеща оттегляне от политиката, ако сигналът на БСП се окаже верен. Цацаров, обаче, бързо се притече на помощ, обяснявайки, че Цветанов не е знаел за подслушванията. Така ГЕРБ застрелва с един куршум два заека. От една страна Цветанов оцелява, а това е много важно за поддържането на партийните структури из страната по време на изборите.  От друга, служители на МВР, по-ниско стоящи в йерархията, опират пешкира, което впрочем може да е полезно за отделни задкулисни играчи от подземния свят. А едновременно прокуратурата изглежда активна и безпристрастна. До началото на Великденските празници всичко най-вероятно ще отшуми и ГЕРБ ще се появят на изборите доста по-силни отколкото през февруари.

Таблица 1. Електорални нагласи според проучването на агенция „Галъп“

Независимото служебно правителство на ГЕРБ

За вероятната победа на изборите за ГЕРБ играе голяма роля и служебното правителство. Привидно независимо и експертно, екипът на Марин Райков провежда именно политиката обещана от ГЕРБ в периода около оставката им. Бюджетна дисциплина, примесена с популистки харчове и строго, но беззъбо говорене срещу монополите са все познати черти на предишния кабинет. Опитите за отнемането на лиценза на ЧЕЗ и съвсем наскоро на този на „Лукойл“ замаскират всъщност бездействието на кабинета. Не трябва да забравяме, че високият рейтинг на президента Плевнелиев и неговата подкрепа за служебното правителство, само помагат за затвърждаването на народното мнение, че ГЕРБ нямат алтернатива.

Политическа криза след изборите?

Въпреки очакванията ГЕРБ да спечелят изборите, те едва ли ще успеят да съберат достатъчно гласове, за да сформират самостоятелно правителство. Ако погледнем последните резултати от социологическите проучвания в средата на април, в парламента влизат ГЕРБ, БСП, ДПС, „Атака“ и евентуално „България на Гражданите“.  ГЕРБ води на БСП с между 3 и 6%, докато устремът на „Атака“, последвал протестите се забавя. „България на Гражданите“ на Меглена Кунева загуби инерция и не можа да се възползва от протестната вълна. Нейният потенциално нисък резултат на изборите създава много сложна ситуация в следващия парламент. ГЕРБ беше най-вероятно да търсят коалиция именно с „България на Гражданите“, но сега може да имат нужда и от трети партньор за постигане на мнозинство. Съжителството с „Атака“ е непрестижно в международен план и се оказа особено трудно в миналия парламент.

От друга страна, алтернативен съюз между БСП и ДПС също няма да успее да постигне мнозинство, а тройна коалиция с Кунева е почти невъзможна. Широка коалиция между ГЕРБ и БСП ще осигури функционирането на парламента, но поделянето на властта между двама толкова отявлени врагове изглежда невероятно дори и за макиавелисткия подход на Бойко Борисов. Патовата ситуация може да ни изпрати в нови парламентарни избори на есен, което е опасно за международното доверие в страната. Но това може да се окаже нов ход в борбата на ГЕРБ за връщането на власт.

На какво може да се надява БСП?

БСП има шанс да поправи стратегическите си грешки от началото на годината. При сложната политическа ситуация БСП може да се надява и на съюз с Кунева, ако нейната партия успее да влезе в парламента.Социалистите трябва, обаче, да предложат достатъчно за една потенциална тройна коалиция. БСП също се надява, че тези 38% български граждани, които още не са решили за кого да гласуват, няма накрая отново да заложат на ГЕРБ, като по-малкото зло. Именно тези несигурни гласове може да решат изборите. И шансът е по-скоро на страната на ГЕРБ. Те разчитат на някои популярни лица от листата и най-вече на самия Бойко Борисов, в крайна сметка ще натежат в тъмните стаички на избирателното съмнение. За това разбира се ще помогне и новият избирателен кодекс, масовото купуване на гласове или цели избирателни секции, както и активната намеса на местната власт, контролирана от ГЕРБ. Но това се подразбира, особено когато точно следваш съветите на Макиавели.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!