ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Дарик радио публикува Харта за добро управление на България 2013-2018г. Документът, с автори от над 20 експерти и анализатори, има за цел да обърне общественото внимание към приоритетни за българската икономика и общество области. В него се разглеждат проблемите на тези области и се предлагат реформи, които да тласнат България към просперитет.
В частта с икономическите проблеми на страната се споменават проблемите в образованието, пазара на труда, правенето на бизнес, публичната администрация и други. Освен това се правят и редица предложения. Може би единственото от тях, с което един либерален икономист би се съгласил веднага, е запазването на валутния борд. Ролята на борда в привличането на чуждестранни инвестиции и поддържането на макро стабилност не може да бъде подценена. Предвид това, че икономиката ни не изпъква с кой знае какви конкурентни предимства, а икономистите и политиците ни имат злощастен опит при воденето на монетарна политика, бордът намалява както паричния, така и фискалния и политическия риск в страната.
Но останалите предложения на икономическите експерти са малко по-трудни за одобрение. Има множество факти, потвърждаващи твърденията за наличие на проблеми в образованието и пазара на труда, но предложените промени няма да доведат до (значително) подобрение.
Въпреки че дисбаланс между търсене и предлагане в пазара на труда безспорно съществува и ценови подове съществуват, решението не се крие в козметични реформи като: „финансиране на образованието според резултатите“, пожелания от рода на „връзка между образованието“ и държавна намеса с „фокус върху трудоемки производства и инвестиции, за да се осигури заетост на хората със средно или по-ниско образование“.
Разминаването между търсене и предлагане в пазара на труда е ценови проблем породен от държавна намеса в образованието и ценообразуването в разходите за труд. В резултат от свеждането цената на образованието под пазарното й ниво и централното контролиране на сектора се получават дефицити и излишъци от различни видове специалисти. Тези, които са в недостиг, получават относително по-висока заплата и работодателят им има по-големи разходи за труд. В допълнение, в секторът, където използват знанията си, постоянно има много вакантни позиции и изискванията към пределния работник постоянно намаляват.
От друга страна, специалистите в излишък намират заетост относително по-трудно, а в сектора, в който започнат работа, заплащането е относително по-ниско заради натиска на прекомерното предлагане.
Минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове също имат своя негативен ефект. Те са форма на ценови контрол, който изключва от пазара хората с по-ниска производителност и увеличава размера на сивата икономика.
Баланс между образованието и пазара на труда може да се постигне при пълната либерализация и на двата сектора. Премахване на държавния монопол върху получаването на знания и договорните отношения между работодател и работник ще направи всеки от двата пазара по-гъвкав и ще изчисти излишъците и дефицитите.
Други неща, на които обръщат внимание икономическите експерти, са конкуренцията, фискалните правила и публичната администрация. Те са свързани помежду си. Влошени държавни финанси, ограничена конкуренция и неефективна публична администрация са симптом на едно и също нещо – прекомерно държавно вмешателство. По-малката държавна намеса се финансира с по-малко разходи и съответно не пречи чак толкова на бизнеса.
В заключение, инициативите за дебат, излизащ от границите на това дали минималната работна заплата трябва да е 400 или 1000 лева, са хубаво нещо. Нужно е да се обсъжда ролята на държавата в икономиката и дали тя допринася за просперитета на обществото или само за този на подбрани групи хора (за сметка на други).
Ха, че те икономическите експерти на хартата са точно либерални икономисти.
Списък на експертите:
Икономика
Георги Ганев – Център за либерални стратегии
Георги Ангелов – Институт „Отворено общество“
Лъчезар Богданов- Индъстри уоч
Петър Ганев – Институт за пазарна икономика
Това е в някакъв смисъл критиката на статията – че либералните икономисти са се отклонили от либералните предложения
Не виждам критика. Виждат се само размишления върху икономически и философски проблеми, при това без връзка с реалностите в България.
Пример:
“фокус върху трудоемки производства и инвестиции, за да се осигури заетост на хората със средно или по-ниско образование”.
Една от мерките, чрез които може да се постигне тази цел е отказ от земеделските субсидии за единица площ и преминаване към субсидии върху реализирана продукция. Така отраслите със значителна трудоемкост (зеленчукопроизводство, овощарство, пчеларство, бубарство, животновъдство и др.), които в момента не са рентабилни, ще станат отново привлекателни.
Авторите на хартата предлагат конкретни мерки, които според мен са разумни. Вие ги критикувате, но алтернативата няма – само някакви общи пожелания за ненамеса на държавата в бизнеса и т.н. Това, че субсидиите са вредни и изкривяват пазара го знаем всички, но те са факт в ЕС и изобщо не зависят от нашето мнение по въпроса. Ако предлагате да напуснем ЕС си го напишете в прав текст – само така можем да избягаме от регулациите и субсидиите? Ако не, предложете нещо друго, но съобразено с реалностите, а не учебникарски фрази писани за други икономики и за други условия.
Не знам точните виждания на горецитираните либерални икономисти и не е моя работа да ги критикувам. Просто ми се струва нужно да обясня, че тези икономисти са в изключително трудната ситуация да изказват и да агиритат за идеи, които най-общо казано са обществено неприемливи. Ако тези икономисти искат да бъдат чути, те трябва да имат някакво обществено признание (хората да искат да ги слушат), но за да имат обществено признание те не трябва да противоречат (много) на обществено-приетите виждания. Т.е., ако кажеш направо, че царят е гол, то хората ще те обявят за луд и повече няма да те слушат. След като са те обявили за луд можеш вече да обясняваш дори простия факт, че небето е синьо, но никой няма да ти повярва, и то просто защото за теб се знае, че си луд.
Още един пример: излиза един либерален икономист и обяснява публично, че социалната държава е лошо нещо. Ще последва публичен „линч“ и този икономист ще види място във вестниците „когато цъфнат налъмите“ както се казва. Да не говорим, че ще му е и почти невъзможно да си намери работа по нататък.
Накратко: да противоречиш на обществени вярвания е като опит да разбиваш стена с глава. Единственият, който ще пострада си ти. Аз лично правя подобни неща (за кеф; обичам логически свързаните и последователни съждения на икономически и философски теми), но аз нямам (засега) какво да губя. При гореспоменатите икономисти положението не е такова.
„…… Тези, които са в недостиг, получават относително по-висока заплата и работодателят им има по-големи разходи за труд. В допълнение, в секторът, където използват знанията си, постоянно има много вакантни позиции и изискванията към пределния работник постоянно намаляват.
…. От друга страна, специалистите в излишък намират заетост относително по-трудно, а в сектора, в който започнат работа, заплащането е относително по-ниско заради натиска на прекомерното предлагане.“
Това просто не е вярно. Има ли някакво изследване което да доказва горното твърдение или е плод на общи разсъждения.
Да вземем за пример средния осигурителен доход на завършилите според системата за рейтинг на висшите училища
Икономика – УНСС – 1102 лв.
Администрация и управление – УНСС – 1116 лв.
Медицина . МУ София – 1004 лв.
Машинно инженерство – ТУ София – 848 лв.
Електротехника електроника и автоматика – ТУ София – 1047 лв.
В медиите се твърди, че има недостиг на инженери и медици и излишък от икономисти и специалисти в администрацията и управлението. Като гледам горното аз подобно нещо не виждам.
Горната теза на автора е според мен абсолютно вярна, но и както правилно си се досетил, почти сигурно е дошла от общи разсъждения.
Ето примерни усложнения, които обясняват поне част от горните, цитирани от теб цифри:
1. Медицината например е одържавена (разбирай социализъм). Там заплатите (в държавните болници/поликлиники) не се определят от пазара, а от здравното министерство. Т.е. който има работа получава примерно 1004 лева. При пазарно ценообразуване на заплатите, те биха били по-големи.
2. Заплатите в един сектор не се определят само от търсенето и предлагането на работна ръка в него, но и от тези в съседните сектори. Накратко: аз може да съм завършил машинно инженерство, но се оказва, че в ИТ сектора заплатите са по-високи. Мога да се преквалифицирам сравнително лесно (при това голямо търсене) и да стана ИТ специалист. Т.е. заплатите на машинните инженери зависят и от тези на близките до тях специалности. Зависи кой и доколко е склонен и може да се преквалифицира.
3. Горните цифри са предоставени от фирмите за целите на статистика. Вероятно те не отчитат всичките доходи на дадените работници. Една част може да са безотчетни (на черно). Т.е. поставям въпроса до каква степен може да се вярва на горните цифри.
Същинският въпрос е: Ако това, което твърди автора и с което ти не си съгласен не е така, то как според теб седи въпроса наистина и защо?
@Totu5, когато пиша за относителното заплащане, не правя сравнение между нивото на заплатата на икономисти и лекари (примерно), а между нивото на заплатата само на икономисти когато има свръхпредлагане на такива и когато има що-годе равновесие между търсенето и предлагането на такива.
Иване, какво означава „свръппредлагане“ на икономисти?
Университетското образование не създава икономисти, счетоводители и финансисти. То дава някакви знания в определена научна област/области, които след това ще ти помогнат в намирането на работа. Икономист, счетоводител, финансист и т.н. е характеристика описваща професията, а не образованието на един човек.
Само в България ЗАВЪРШВАМЕ „специалности“. Хората по света учат нещо и добиват образователна СТЕПЕН в някаква област на науката – нищо повече. Т.е. образованието е само един етап от „специализацията“. Нивото на заплащане, работните места и т.н. изобщо не зависят от това, колко човека са учили (учат) определена наука. Бакалавърската степен, заедно с ред други фактори има значение само за първата работа, отваря ти вратите за определени професии и толкова.
Например на Уол Стрийт, във финансовите компании, се наемат новобранци със степен по чист икономикс (без финанси и счетоводство и други науки свързани с бизнеса), математика, физика, психология и др. подобни. Причината не е, че в щатите няма хора завършили финанси, а че се предпочитат възпитаници на Харвард, Йейл и т.н. По-голямата част от топ-университетите в САЩ изобщо не предлагат бакалавърски програми по финанси и счетоводство, но работодателите предпочитат именно степен от тях, пред „завършена специалност“ от някъде другаде.
Всяка икономическа теория се опира на няколко аксиоматични твърдения върху които гради останалите си тези и модели. В случая авторът прави две грешки:
1. Приема България като затворен пазар на труд и образователните услуги.
2. Приема, че производството (обучението, създаването) на специалисти е рационално и се определя само от търсене и предлагане
По т.1 – Пазарът на труда е един от най-мобилните и за редица професии трябва да се разглежда като общо-европейски, а не като локален. Тук влизат както професии на хора с висше образование – медици, компютърни специалисти, икономисти с математически фон, инженери и т.н., така и професии на високо специализирани работници – заварчици, шлосери, международни шофьори, оператори на машини и т.н. Т.е. няма как, високо конвертируеми професии, за които има дефицит в целия ЕС, да са подвластни на някакъв локален пазар.
По.т.2 – Изборът на специалност не зависи само от заплащането (пазарът). Има емоции, предпочитания, възможности и т.н. Например колкото и да е високо заплащането на компютърните специалисти, студентите няма как да станат драстично повече, по простата причина, че един не разбира нищо от математика, друг не иска да работи по 8 часа пред компютър, трети не иска работа в офис, четвъртият няма проблеми със всичко това, но просто не става за тази работа и т.н.
Истина е, че липсват инженери, медици, компютърни специалисти и т.н., но основната причина за това не е държавната намеса или ненамеса, а съвсем проста и подчинена на пазарната логика – подобни специалисти са дефицит в целия ЕС. Липсите ще продължат, независимо от реформите. Положението в България ще се балансира и то частично, едва когато цената на този труд стане пазарна и се доближи (70-80%) до средната за ЕС.
Не виждам къде автора изобщо е споменал, че приема пазара на труда за затворен в рамките на България. Горното му твърдение е общо такова и е вярно за всяка затворена икономическа система. По интересно е следствието: когато обучаваме хора за специалности, от които Българската икономика няма никаква полза (културология, философия, физика на елементарните частици и т.н.), а евентуално има полза Европейския Съюз, то какъв му е смисъла? Аз не протестирам, че се изучават тези специалности, а че се заплащат с държавни пари. И че тези пари допринасят не за БВП на България, а за този на други държави (или пък са чиста загуба в случай на човек, който никога не ще работи като философ например). Ето една голяма част от новите медици се изнасят в чужбина веднага след завършването си. Перспективите тук са никакви.
Относно това, че изборът на специалисти не зависи само от заплащането: абсолютно съм съгласен с това което си споменал по-горе. Проблемът обаче е следния. Има хора, които имат умствените, психични, физически възможности, а също и желание да изучават/да се преквалифицират като програмисти например, подтикнати от по-голямата заплата в областта. Обаче няма къде да учат. И причината е, че държавните пари за университетите са ограничени и голяма част се дават примерно за културология и други подобни.
Накратко казано: човешките особености не определят изцяло избора на професия. Има много хора, които стават за повече от една професия. Обаче поради държавната намеса на пазара те нямат възможност да изберат по-добре платена и перспективна такава. .
Аз само искам да отбележа няколко неща.
1. Пазарът не е чак толкова отворен, колкото си мислим. Пример за това е Великобритания, страна с дефицити на специалисти в определени области (медици например), която има административни ограничения за български и румънски работници.
2. Образованието е контролирано и повлияно (в различна степен) от държавата в Западна Европа и САЩ. В този смисъл, и там нямаме пазарно определяне на бройките специалности – т.е. дисбалансите са налице и в по-голям мащаб.
3. Важно на нашия ( и в много европейски) образователни пазари е, че държавните стимули изместват на много задно място въпроса с конвертируемостта на специалностите на пазара на труд