ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Три са причините през този месец приоритетно да се следи политиката не другаде, а в медиите – със сигурност основен фокус на политиците е да бъдат нащрек какво говорят, как го казват и има ли около тях микрофон или камера в съответния момент.
1. Намираме се в разгара на политическа кампания и четвъртата власт до голяма степен определя какъв облик ще имат първите две след 12 май.
2. В резултат на (1) медиите първи се оказаха удостоени с честта да бъдат арена на шумните СРС скандали, които в държава с работеща демокрация биха имали сериозен ефект върху избора на електората.
3. Неведнъж през последните четири години експертите забелязаха безпрецедентната зависимост между правителството и медиите или иначе казано – феномена “управление през телевизора”.
Тези причини са повече от достатъчни да се обърне специално внимание на следните три медийни изяви на лицата от бившата управляваща партия:
Хората ги вълнува повишението на доходите и намаляването на безработицата, посочи Горанов.”
Изявлението на Горанов и останалите две разграничават двете различни реакции на лицата на ГЕРБ в отговор на изтеклите СРС-та с участието на Кокинов, Найденов и Борисов. Първото може да бъде характеризирано като паническо търсене на оправдание и популистка легитимация след скандала, а останалите – като абсолютна липса на такова оправдание и гузно мълчание в изчакване шумът около скандала да утихне.
Първичната реакция на Горанов в случая обаче е много показателна за цялостния манталитет на управлението на фаворита според социологическите проучвания ГЕРБ. Откровеното признание, че политиците спокойно могат да се подслушват един друг, без това да касае избирателите, е скандално.
Първо, защото, ако лидерите и представителите на избирателите, друго яче казано – хората, които са най-високо в йерархията на властта, са обект на подобни нелегални, репресивни и абсолютно недемократични практики, как можем да си представим отношението на властта към т.нар. обикновен човек (за да използваме любимото предизборно клише). Моментът е подходящ всеки да си зададе въпроса: Ако премиерът, вицепремиерът и висшите магистрати са обект на незаконно следене (настрана от моралните съображения кой доколко го заслужава) и биват гротесктно унижени, как аз като избирател получавам гарантирана лична сигурност, лична защита?
Не е необходимо изобщо нашироко да се коментира темата за моралния риск и за това как, ако веднъж властта е прескочила бариерата и е видяла възможност да дискредитира неприкосновеността и свободата, тя не би имала основание да се върне обратно в рамките на нормалното функциониране.
Посланието на Горанов, че народът не се интересува от СРС-та и подслушване, а иска висока заплата е на пръв поглед правдоподобно, но може да бъде експлоатирано единствено с популистки цели. Повече от ясна за всеки, дръзнал да се занимава с политика, би трябвало да бъде тясната връзка между добрия живот и законността в една страна. ГЕРБ (като дясна партия) недвусмислено заявява претенциите си да се бори за стимулиране на бизнеса и привличането на инвестиции. Необяснимо е обаче как чужд инвеститор, български предприемач или който и да е би се осмелил да работи в държава без ясни институционални правомощия, без работеща съдебна система и където властта откровено признава склонността си да злоупотребява с нелегални средства и процедури.
Нерегламентираното подслушване е индикатор за именно такава среда – на взаимно подозрение и недоверие в най-високите редици, картели между властите, потенциал за рекет и пълна непредвидимост и зависимост на функционирането на държавата от процеси, които се случват в сянката на беззаконието. Втори, не по-маловажен аргумент, е недвусмислената зависимост между свободата на личността и свободата на икономическата активност (именно нея или както се изразява Горанов “повишението на доходите и намаляването на безработицата”, ГЕРБ експлоатират като основен източник на благосъстояние в програмата си).
Другата алтернатива, при която изказването на Горанов не би било еквивалент на политическо самоубийство, представлява управлението на максималната социална държава и минималната отчетност, прозрачност и свобода. Собствената ни национална история отлично позволява да знаем как работи тази алтернатива, а и по какъв начин катастрофира. Едва ли точно в предизборно време желанието на ГЕРБ е да бъдат асоциирани с тоталитаризъм, позволяващ на службите за сигурност подобно своеволие и безнаказаност. В този смисъл по-умен ход за представляващите ГЕРБ би било да не утвърждават подслушването като норма, а като изключение. Подобно изказване единствени могат да докажат, че в крайна сметка манталитетът на политическия елит не е еволюирал и минимално за последните 20 години.
Поведението на Бойко Борисов и Лиляна Павлова е не по-малко скандално и въпреки упоритото им мълчание, подлежи на коментар. За всички години от управлението на ГЕРБ именно медиите, а не мълчанието, а говоренето, се смяташе за “колоната”, която държи правителството да не се разпадне. Най-важните решения, диалози и въобще целият политически процес, асоцииран с ГЕРБ, бе изнесен в стуидата на телевизиите и върху първите страници на вестниците.
Фактът, че лицата на това управление мълчат е ясен симптом, че аргументите му, за притежаването на морално право да упражнява власт са изчерпани.
Изявления към журналисти от сорта на “Не съм ви викал тук” също отлично описват практиките на един тип управление, което не отчита смисъла на свободата на словото и представата за журналистиката, която съществува в демократичното общество. А именно – журналистите не биват поръчвани, викани и инстурктирани поръчково. А търсенето на сметка за подозрения в тотално опорочавне на свободата и правовостта не е грях, а задължение.
