ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Качеството на образованието в България е общопризнат проблем. Коментатори, които по други теми рядко постигат съгласие, кимат утвърдително, когато се заговори за просветна реформа. За съжаление, предложенията за промяна на ситуацията в държавното образование, циркулиращи в общественото пространство, са меко казано неоригинални, ако не и потенциално зловредни. Това пролича и от предизобрните програми на партиите.
Те включват повече пари, по-високи заплати за персонал, повече уважение(?), по-добри учебни програми, по-добра материална база, по-добра връзка с бизнеса и др.
Ниските заплати, липсата на престиж за учителската професия и останалите изброени проблеми са просто симптоми, които предложените решения по-скоро ще замажат и дори влошат в дългосрочен план. Причината за това е видна – наливането на пари в проблематични системи стимулира възпроизвеждането на вече съществуващите лоши модели, подтиква продължаването им във времето. Повече пари за учители и училища, които работят по същия начин, ще доведат ли до по-знаещи и по-будни ученици? Когато стимулите ти казват – пари можеш да получиш не като положиш усилия, за да предоставиш добър продукт (качествено образование), а чрез извиване на ръце (на данъкоплатците) – изборът е лесен.
Всъщност чуждият опит може да е чудесен пример за това какви са последствията от установяването на една или друга институционална рамка. Какво се случа с козметично реформираната в определена посока система, когато запазим същия, стар и неработещ фундамент? Урокът за стимулите и същността на институциите е стар, за него говори още Адам Смит в „Богатството на народите”, но той не е научен нито у нас, нито, както се разбра преди три години, в Съединените щати.
Това си пролича от разкрития през 2009 г. скандал в американската образователна система. В основата му стои управата на така наречения училищен район в Атланта, щата Джорджия – замесени са 178 учители и училищни администратори, които седят в основата на схема за подправяне на ученически тестови. Водач на конспирацията е служителка, натоварена с управлението на държавните училища в Атланта, която през 1999 г. дава тригодишен срок на школата да достигнат наложения от щата минимален резултат на ученическите тестове. Директорите не се справят и тя уволнява 90% от тях.
Дотук добре, може би ще се окаже, че държавните училища има как да бъдат контролирани, насочени в правилната посока, лошите администратори да бъдат наказани – просто трябва по-твърда ръка. И наистина, това, което последва назначаването на д-р Бевърли Хол за ръководител и уволнението на директорите , са години на възход в тестовите резултати – училищата в Атланта са давани за пример, а управляващите ги служители – представяни като герои. Валят награди, признание и покани от Белия дом. Всичко е чудесно, докато журналисти от местен вестник не се усъмняват в статистически невъзможните резултати.
Схемата, разкрита от The Atlanta Journal –Constitution, е прозаична – най-овластените чиновници успяват да принудят или убедят повечето от подчинените си да поправят сгрешени въпроси в ученическите тестове. Това се случва години наред и като резултат учащите не получават повече знания, но пък според стандартите показват все по-добри резултати. И, може би, ако не бяха станали твърде арогантни в лъжите си, Хол и съзаклятниците ѝ, щяха все още да се справят „чудесно” и да получават поздравления от медии, синдикати и политици.
Както много подобни, това е история за стимулите – хора, оказали се в определена ситуация, действат според това накъде ги насочват обстоятелствата. При държавните училища (български или американски) този, който трябва да бъде задоволен, е политикът или висшият чиновник. Заради това, независимо по колко начина моделът се проваля, истински промени не настъпват – спускат се само нови наредби и правила, които да бъдат заобикаляни.
Няма го основният мотив за промяната – държавното образование не се финансира от потребители, които свободно правят своя избор за това кое е качествено и си струва да съществува и кое не е и съответно е пилеене на ресурси. Решенията са в ръцете на бюрократи, които имат свои интереси, които често се разминават с търсенето на най-доброто качество на най-добрата цена. И още повече, имат финансиране, което получават по съвсем друга линия, абсолютно независима от представянето им – става дума за данъците.
Независимо колко хубави сгради се построят или колко добре са възнаградени учителите, когато от училището се иска не качествен продукт, а процент завършили или няколко отличника, то няма как да се очаква образователната система на иновации и високи резултати. Нито една революция не е направена от чиновници с чужди пари; за промяна трябват предприемачи и свободен пазар.
Съгласен съм абсолютно с тезата на автора и бих искал да добавя някои други виждания.
Този въпрос с „качеството“ на образованието е малко неясен. Какво значи едно образование да е „качествено“? За мен това значи не да научиш повече по някакви абсолютни критерии, а да научиш това което би ти помогнало да отговориш на нуждите на пазара или пък да задоволиш своя вътрешна потребност. Споделям мнението на автори като Насим Талеб, че от доброто образование на населението на една държава не следва директно добро развитие на същата тази държава. Ето примерно държави като Швейцария имат малко вишисти на ръководни длъжности, а по-скоро полуобучени за целта среднисти, но въпреки това държавата им се движи добре. Има връзка между образованието и растежа на една икономика, но тя не е директна. По-скоро една добре развита икономика има нужда от добре образовани хора и давайки пари за образование си ги създава. Ако някой си мисли, че като създадем примерно повече ядрени физици или пък философи то България ще тръгне нагоре, то той според мен греши. За съжаление и двата вида нямат (почти) какво да правят в България. Също така едва ли българската икономика има нужда от свръхквалифицирани инженери. Дори и не-много квалифицирани такива биха свършили работа в повечето случаи.
Накратко, според мен ако образованието беше пазарно, то то би било по-скоро ефективно (т.е. с най-малко вложени средства да се получи най-голяма икономическа полза за индивида, а от там и за обществото като цяло), а не „качествено“ в смисъл : „знае повече“, „учил е много години“, „има широка обща култура“ и т.н.
Ще има сигурно и хора, които ще учат просто поради желание за придобиване на знание, т.е. при липса на каквито и да е икономически съображения, но те ще получават образование просто като всяка друга услуга, например като ходенето на козметик, и ще си заплащат сами за удоволствието да научават нещо .
Като стана въпрос за „добро“ образование, сега се сещам, че съм забравил да спомена следното: През време на социализма всички бяха много добре образовани. Обазованието беще в накакъв смисъл приоритет на партията. Чувал съм, че на МЕНСА тестовете сме били на едно от първите места (има връзка между образованието и интелигентността). Предполагам всеки знае обаче колко „развита“ е била България тогава.
Извинявам се за многото постове, но сега мернах следното:
„Нито една революция не е направена от чиновници с чужди пари; за промяна трябват предприемачи и свободен пазар.“
Само да спомена, че интернет не е измислен от „предприемачи и свободен пазар“, а е дошъл като част от държавна поръчка към държавни компании. Виж налагането му по света вече се е движело от предприемачи.
С горното не искам в никакъв случай да поддържам държавната намеса, а да подчертая, че голямата част от откритията са по-скоро случайни. И че те могат да се случат както при свободен така и при регулиран пазар. Но да, по-вероятно е те да се случат при свободен пазар, а пък за развитието им по-добра среда от свободния пазар няма.
Добре де, стига общи приказки, дайте да видим на практика, как пазарът може да реши проблемите с качеството на българското образование?
Да вземем например програмата по която е учил авторът на статията – Стопанско управление в СУ. Лично за мен, тази програма заедно с икономика в същия университет и двете подобни програми от АУБ са най-доброто което се предлага в БГ (в областта на бизнес образованието и икономиката). Те са прилични, на задоволително средно-европейско ниво и с добри възможности за реализация. Рейтинговата система показва същото – най-доброто в БГ.
Каква е оценката на пазара:
За 2012 г., незаетите места в Стопанско управление в СУ са 25%, а в Икономика – над 50%.
Т.е. пазарната оценка на специалност Ст.У е съмнителна, а специалност икономика е оценена като ненужна от кандидат-студентите. Това е при положение, че има държавна субсидия. Ако субсидията се премахне факултетът ще бъде закрит или ако успее да оцелее ще се превърне в износител на специалисти подобно на АУБ.
„дайте да видим на практика, как пазарът може да реши проблемите с качеството на българското образование?“
Ами никак! Пазарът се интересува от печалбата си, а не от образование, здравеопазване, култура и други такива глупости. Има си държава, тя да му бере гайлето!
Световната практика отдавна е показала, че има добро образование там, където държавата се грижи за него.
А либерализмът е съсипал не една държава. Жив пример е България, която от 1990 година се управлява от либерално идеи. Крайно време е да се ориентираме към кейнсианството.
“ Пазарът се интересува от печалбата си, а не от образование“
Именно! Резултатът е следния: За каквото си платил, това получаваш. Искаш диплома – ето ти диплома (по 5 за грош). Въпросът е какво искаш и дали можеш да го платиш. Ако поискаш образование (а не просто диплома) и можеш да платиш колкото е необходимо ще го получиш. Ама има ли такива, които да искат и да могат да платят?
„А либерализмът е съсипал не една държава. Жив пример е България, която от 1990 година се управлява от либерално идеи.“
Да споменавам ли на къде вървяхме до 1997 година? Хиперинфлацията? Нищо общо с либералните идеи.
@ΕΕ
„Именно! Резултатът е следния: За каквото си платил, това получаваш. Искаш диплома – ето ти диплома (по 5 за грош). Въпросът е какво искаш и дали можеш да го платиш. Ако поискаш образование (а не просто диплома) и можеш да платиш колкото е необходимо ще го получиш. Ама има ли такива, които да искат и да могат да платят?“
За първи път да се съглася с ЕЕ. За образованието обаче реве бизнесът, а не студентите.
Студентите криво-ляво се оправят. Затова малко ще редактирам думите ти:
„За каквото си платил, това получаваш. Искаш ХОРА с диплома – ето ти ХОРА с диплома (по 5 за грош). Въпросът е какво искаш и дали можеш да го платиш. Ако поискаш образовани работници / специалисти (а не просто ХОРА с диплома) и можеш да платиш колкото е необходимо ще го получиш. Ама има ли такива, които да искат и да могат да платят?“
Бизнесът и политиците ревът, че липсват инженери, лекари, технически специалисти и т.н.. Хайде пак да пусна данните за заплатите на завършилите съответните университети:
Икономика – УНСС – 1102 лв.
Администрация и управление – УНСС – 1116 лв.
Медицина . МУ София – 1004 лв.
Машинно инженерство – ТУ София – 848 лв.
Електротехника електроника и автоматика – ТУ София – 1047 лв.
Някой да вижда индикации за подобна липса?
Самите работодатели НЕ искат качествена работна сила. Знаят, че хората с качествено образование са инвестирали много и очакват по-високи заплати (за да може инвестицията да се изплати), а бизнесът не иска да плаща или не може. Там където иска да плаща и може да го прави, проблем с кадрите и качеството на образованието им няма (за сега).
За какво ми е на мен или на повечето БГ работодатели например възпитаник на АУБ? Какво да го правя? Там където наистина има нужда от тях ги наемат и им плащат, а останалите се реализират в чужбина.
@Toto5
Самите работодатели искат работна сила, която има необходимата квалификация да им върши работа. И да, най-вероятно не им трябват недообразовани или свръхобразовани хора. Забележи, че от никъде не следва моралното задължение работодателя да търси и осигурява работа на много образовани или много необразовани хора. Ако иска – може, ако не иска – не.
Проблемът с образованието (освен, че е държавно) е същият като с хранителните стоки. Оплаквават се хората, че каймата била некачествена (не съдържа само месо примерно). Обаче няма как да купуваш кайма на 5 лева килото при условие, че месото струва 10 лева. Плащаш по-малко и лъжеш себе си, че става или пък псуваш производителите, че не са ти дали качествено нещо. А производителите гледат, че каймата им се купува (въпреки ниското качество) и вероятно се досещат, че потребителите лъжат себе си и си мислят, че са излъгани от бизнесмените. И бизнесмените много добре знаят, че ако пуснат качествена кайма ще им отидат продажбите. Това иска пазара и производителите му го дават. Това е положението за съжаление.
Не съм експерт,но съм чувал,че в Англия(а сигупно и на др. места) началните степени на образование са с малък обем на материала-само най-необходимото.След завършване на дадена ниска степен детето може да избира „занаятчииски“ или „научен“ профил(вероятно в зависимост ото резултатите,а може би и от желанието на родителите).Това се повтаря на няколко степени като по този начин децата се насочват по-адекватно.Още преди 30 год. с учудване установих,че две американчета,които ни бяха на гости и са връстници на дъщеря ми изучават много по-малък обем материал.След време едното дете завърши колеж,а другото винаги е имало собствен бизнес и минимално образование.Познайте кой има по-големи доходи.И две съществени особености-родителите не смятаха,че детето им трябва непременно да е „вешиз“,а в училищата никой не продава дипломи на килограм..Освен всичко май че и преобладамащия морал има значение.Мисля ,че крайно ниското му ниво у нас е от основните причини за състоянието ни.И друго-престижните университети са престижни,защото се завършва само със способности и резултати.То и цар Киро беше изпратил сина си (лека му пръст) в Англия,но диплома не получи.
Тази мания за „више“ на всяка цена е от края на соца, а през годините на демокрацията придоби уродливи размери та се стигна до университети с цинична абревиатура… Пак по времето на соца, имаше елитни езикови гимназии /наистина елитна подготовка се получаваше/, елитни гимназии във всеки окръжен град /казваха им „реални“/ и завършилите ги обикновено отиваха да учат висше в хуманитарни специалности. Имаше елитни техникуми, където се получаваше много добро техническо образование и често имаше случаи, когато новозавършилият инженер да знае по-малко от средния техник /това, разбира се, е във връзка с практиката/. Имаше СПТУ-та, за деца с по-малки възможности, имаше ПТУ-та за деца с още по-малки възможности, или за такива, на които не им се учи. Имаше вечерни гимназии и ПУЦ-ове, за тези, които са изпуснали момента, когато е трябвало да учат… Е, имаше икономика, която да поема тези кадри /друг е въпросът колко ефективна е била/. След това започнаха реформи – та ЕСПУ-та, та УПК-та, СОУ-та с ученици от 1 до 12 клас, та шеговития лаф на хората, работещи там, беше – едните още се напикават, а другите …../ясно какво/. След демокрацията икономиката тотално се срина, образованието, логично, също. И по повод случая с училищата в Атланта и техните резултати – ами какво са перверзните матури, ако не почти същото? Минимален праг за преминаване – 23 точки! Преписване и подсказване – юнашки! Какво да говорим!