Несполучливият байпас на здравната реформа

^{Графика 1: Tърсене, предлагане и таван на цените.}  

Таван на цените, по дефиниция, е законово (т.е. насилствено) установяване на максимална цена, по която може да се продава. Новата цена винаги е по-ниска от пазарно установената цена – в противен случай налагането на „таван” e излишно. Но защо говоря за таван, когато правителството всъщност е замразило цените? Защото такава мярка не би била необходима, ако се очакваше понижаване на цените; управляващите дори биха извлекли ползи от въздържането от регулация. Но очевидно случаят не е такъв и най-вероятно цените ще скочат. От което здравното министерство се опитва да „предпази” потребителите чрез отнемане на възможността, фармацевтичните компании да регулират предлагането си по пазарен начин.

За да се поддържа предлагането на лекарства на нивото на търсенето, фармацевтичните компании трябва да претърпят загуби, което е вредно – и за самите фирми, и за потребителите, тъй като загубите задължително „избиват” някъде; в случая най-вероятното „някъде” ще бъде нерегулираният пазар, който обаче е значително по-малък от регулирания. В краткосрочен план компаниите ще успеят да се справят някак, така че да не фалират. Но когато цените се размразят, те несъмнено ще са по-високи. Ръст на цените никога не е добър за потребителите. Възникването на един нерегулиран пазар е по-малкото зло, защото, при отсъствието на форсмажорни обстоятелства, се случва плавно, позволявайки на потребителите да се настроят към него. След една година, когато замразените цени се размразят, увеличението ще е рязко. Както се вижда от графиката, рязък скок на цените на лекарствата не е чужд за българските пазари, въпреки че през последното десетилетие цените са били по-скоро стабилни.

^{Графика 2: Цени на фармацевтичните продукти в България. Източник: Евростат.}

Предвид демонстрирания дух на етатизъм, не изглежда никак невъзможно здравното министерство отново да влезе в ролята на антикризисен супермен, който с едно решение да „ликвидира” „социалните последици” от повишаването на цените и отново да ги замарази или опита да намали – такъв тип регулации са „на мода” в Европа, нищо чудно да ги видим и у нас. Но такъв вид намеса далеч не ликвидира нарастването на цените. Да се приложи веднъж е вредно, но повторянето може да вкара пазарите на лекарства в хронична „спирала на цените” – рязкото повишаване на цените да се посреща с нови „срочни” регулации, след чието изтичане отново цените да нараснат рязко, което да „оправдава” следващ пакет регулации и така до безкрайност.

Замразяването на цените е поредната проява на три много по-притеснителни явления: монополът върху регулирането на цените на Министерството на здравеопазването и монополът в здравното осигуряване на НЗОК, чийто бюджет е нараснал с 300 млн. лв. само за последните 3 години, въпреки нулевото подобрение на услугата и пълната липса на стратегия за подобряване на здравеопазването в България. Резултатът – дъното на Индекса на европейския здравен потребител спрямо всички останали членки на ЕС.

^{Графика 3: Индекс на европейския здравен потребител за 2012 г.}

Ситуацията в здравеопазването може да се промени след изборите, но от гледна точка на държавната намеса в сектора – към по-лошо. БСП и Атака ще се стремят към здравеопазване, тотално доминирано от държавата (уж за нашето благо). ГЕРБ не дават никакви признаци, че по някакъв начин ще променят статуквото. „България на гражданите” също не цели намаляване на държавната роля в здравеопазването, но все пак се прокрадва и идеята, че освен задължителното държавно здраве хората ще могат да се осигуряват и на частно. Цел в програмата им е „нова лекарствена политика”, но каква точно, остава енигма.

ДПС са едни гърди напред – в тяхната програма е заложена демонополизацията на НЗОК, което обаче не означава премахване на държавния контрол върху цените. ДСБ дават най-либерални обещания: раздържавяване и демонополизиране на НЗОК, конкуренция между болниците, пазарно разпределение на държавно разпределяните средства, премахване на ДДС за болниците и лекарствата, плащани от НЗОК (т.е. дори и те няма да освободят цените на лекарствата). Но, като контраст на всичко това, ДСБ ще увеличат разходите за здраве до 6% от БВП; т.е. увеличение с 50%. Освен че повечето програми са етатистки, никоя от тях не дава гаранции, че необмислени фантомни мерки, като замразяването на цените, няма да се повторят.

Популистки решения, като въвеждане на „антикризисни” замразени цени, неминуемо ще окажат негативен ефект върху пазара. Докато системата на здравеопазване не се либерализира, няма изгледи да видим по-добри резултати. Ако статуквото на държавния монопол се запази, подобни временни решения едва ли ще спрат – следващите управляващи дори ще имат стимул да действат „антикризисно”, защото ще се борят за нов мандат. Един от основните лекарски принципи е въздържането от намеса, ако тя ще влоши състоянието на пациента. Но, изглежда, не само лекарските, но и икономическите принципи не се зачитат от Министерството на здравеопазването.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!