ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Утре българите ще имат уникалната възможност да изберат кой да не реформира здравната, пенсионната и образователна системи; кой да преразпределя част от богатството им; кой да подкрепя един или друг монопол и кой да влошава състоянието на икономиката. С други думи – утре българите ще гласуват за запазване на статуквото.
А ако са късметлии, може минималната работна заплата да стане 1000 лева или да получат сметката за още една ядрена централа.
Това ще са поредните избори, след които най-значимите икономически и обществени проблеми ще продължат да си съществуват, а освен това e вероятно да се влошат. И все пак има хора, които твърдят, че е много важно да се гласува. Всъщност, при всеки изборен цикъл има коментатори, които казват, че настоящият вот е със съдбоносно значение за постигане на промяна. Но това не е така, защото докато преобладаващата част от българите имат погрешна представа за ролята на държавата, гласът им ще е глас в подкрепа на социалистическото ни минало на голям държавен контрол върху живота, който живеем.
Тогава възниква логичният въпрос – ако няма партия с истинска про-пазарна идеология, трябва ли все пак да се гласува? Много хора считат, че трябва да се гласува дори и възгледите на никоя партия да не ти допадат (или поне не изцяло). Теорията е, че тези, които не гласуват, нямат мнение. Но всъщност тези, които не гласуват имат мнение и то е, че не одобряват това, което политиката им предлага. И въздържанието им изпраща точно това послание към политиците. Това е принципна позиция с важно стратегическо значение. В контраст, тези, на които също никоя партия не им допада, но гласуват, запазват настоящата идеология в политиката и правят по-трудно навлизането на други. Техният вот дестимулира политиците да се променят и удължава прехода към свободно общество.
Друга теория е, че ако не гласуваш, някой друг решава вместо теб. Очевидно почитателите на тази теория не одобряват това някой да решава вместо другиго. Но в същото време не осъзнават, че гласувайки, те правят точно това – налагат волята си върху други чрез принципа на мажоритаризма.
Има я и теорията, според която, въпреки че всички партии са лоши, то те не са еднакво лоши. Съответно, трябвало да се гласува за по-малкото зло. Преди всичко тази теория е напълно безпринципна и води до запазване на статуквото. Но също така е признание, че изборният процес не е процес към подобрение на живота ни, а механизъм за избирането на това кой (по-малко?) зъл човек да ни управлява.
В крайна сметка нито диктаторите, нито политиците могат да си позволят да правят злини, без да имат публична подкрепа за действията си. Това трябва да ни издаде, че политиката не съществува във вакуум, където някакви лоши хора вземат някакви решения без да се съобразяват с нагласите на обществото. Напротив, политиката отразява преобладаващата сред населението идеология. Докато в България това е идеологията на държавата-родител и хората гласуват за по-малкото зло, ще виждаме промяна единствено в нюансите на злото.
Политиката не е самоцел, а предполагаемо съществува, за да разреши някакви проблеми, които иначе ще останат неразрешени. И всъщност би трябвало върховната цел на политиката е един ден да няма нужда от нея. Ако мислиш, че в момента политиката не постига целите си и искаш реална промяна, може би утре не трябва да посещаваш изборната урна.
Ще ми се да поставя и аз един въпрос: Може ли да съществува (не само на думи) партия с про-пазарна идеология?
По дефиниция партиите се борят за власт. Предполагаме, че тази партия някак си (как ли?) се е докопала до властта. И сега трябва да действа. За да е последователна, тя трябва да започне да сваля всички непазарни ограничения в икономиката, като с дадения процес намалява непрекъснато собствената си власт.
И тук ще възникнат следните проблеми:
1. Обществото си има виждания как трябва да е устроена държавата, например, че трябва да има социално осигуряване. Ако тази партия реши да махне социалното осигуряване, то тя си осигурява един народен бунт и изхвърляне от властта. Като през 97 година в България.
2. Колкото повече намаляват собствената си власт, толкова по-малко имат да печелят участващите в дадената партия от властта. А да се отбележи, че дори в рамките на една партия има борба за власт.
Следствието от горните проблеми според мен (лично виждане) е, че ако такава партия някак си се появи (това е възможно) и вземе властта (крайно невероятно), то тя ще се принуди да играе политическата игра. В нея ще вземат сили елементите, които искат запазване на статуквото, а така и така няма да и бъде позволено да направи много. Следствието е, че тя ще се изроди в едно лицемерно подобие на себе си, което само скандира призиви, но нищо не възнамерява да прави (или дори увеличава властта си).
Личното ми мнение е, че в едно свободно общество партии не трябва да съществуват.
Като не искате да правите и милиметър компромис си правите СОБСТВЕНА партия с вашите си възгледи и пишете правилната програма.
Мрън, мрън, ТЕ не правят партии, които АЗ да харесам. МРЪН МРЪН МРЪН