Нова изборна манипулация. И какво от това?

Сред надигналата се какофония остана някак незададен въпросът „И какво от това?“. По какво точно вчерашният инцидент се отличава от тривиалната практика, на която ставаме свидетели на всички избори, с изключение може би на аматьорството си?

„Прокуратурата разследва печатница „Мултипринт“ за открити 350 000 бюлетини в склада й“. БСП разпозна тотална фалшификация на изборите, ДПС обявиха това за преврат, зелените настояват всички бюлетини да се проверят, АТАКА иска извънреден съвет, СДС напира за три подписа върху всеки глас, ДСБ държи изборите да се отложат. Истерията от страна на политическите партии е разбираема – те не пропускат шанс да представят боричкането си за власт като централен проблем на цивилизованото общество, но е неясно защо всички изведнъж трябва да се чувстваме засегнати от това.

Сред надигналата се какофония остана някак незададен въпросът „И какво от това?“. По какво точно вчерашният инцидент се отличава от тривиалната практика, на която ставаме свидетели на всички избори, с изключение може би на аматьорството си? Кратката, но за сметка на това кална история на българската демокрация помни меко казано съмнителната победа на окопаната комунистическа върхушка на първите избори след 1989 (единствен случай в Източна Европа), изборен туризъм, купуване на гласове, гласуване под строй под заплахи, разнасяне на чували с бюлетини от действащи депутати и още безчет рафинирани и не чак толкова техники за овладяване на вота. И ако сред партийните програми може да се прочетат заклинания за тотална чистка, възмездие и подобни решения на проблема чрез отстраняване на личностите виновни за това, грешката се корени в самата същност на системата.

В десета глава на книгата си „Пътя към робството“ Хайек казва, че колективистичните диктатури са идеална почва за асоциалните и безскрупулните личности, защото готовността да се извършват злини отваря пътя към издигане и власт. От там идва и заглавието на главата „Защо най-лошите достигат върха“. Това наблюдение важи обаче и за по-поносимите демократични форми на управление, където демагогията, подкупването на избирателя с чужди, а все по-често и със собствените му пари, насъскването на едни групи срещу други и откровени изборни фалшификации дават достъп до пари и власт. И ако стремежът към придобиване на богатство по насилствен начин е обща черта между политика и престъпника, то последният поне се задоволява с откраднатото, не иска да регулира живота на жертвите си и не очаква благодарност и преклонение от тях.

Фактът, че човешките способности варират много широко, определя преобладаването на разделение на труда и специализация в обществото. Законът за сравнителното предимство важи не само за разработването на софтуер, търговия с финансови инструменти или пък за каране на болид от Формула 1. Съществува малка част от населението, която има вродени/усвоени умения за придобиване на власт над другите и се специализира в това. Същият закон предопределя и йерархичната структура на организациите, без значение дали разглеждаме  легитимен бизнес или криминална групировка – начело винаги излизат най-способните.

Веднъж разпознали условието, че политическият процес, за разлика от икономическия, награждава асоциалното поведение не бива да се учудваме, че достигналите избираеми позиции личности са неморални. Хора без талант за лъжи, кражби и всякакви манипулации няма как да успеят в политиката – при първа възможност биват изместени от безскрупулни опоненти или напускат сами отвратени, все пак свестният човек по дефиниция не изпитва желание да налага волята си насила над своите съграждани.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!