ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Днес се провеждат зрелостните изпити по български език. Подходящ момент да споменем техните плюсове и минуси:
1. При определени обстоятелства матурите биха могли да служат като бенчмарк за качеството на държавното образование. Проблемът е, че сложността и съдържанието на тестовете се променят всяка година и оценките по тях са почти толкова лош ориентир, колкото и тези в бележниците
2. Критериите за това, какво е важно за един младеж, завършващ училище, са определени централизирано. Група специалисти решават, кое знание е важно и кое не е, те задават правилните и неправилните отговори. Регулират и „какво е казал Яворов”.
3. Както всеки друг контролиран от политици и чиновници процес – този с изпитите – е особено податлив на корупция. Преписване, издаване на теми, помощ от учители и т.н. И както при други държавни регулатори, когато има доказан многократен провал, промени няма заради законовия монопол.
4. Все пак, полагането на изпити (дори и администрирани от МОН) изпълнява поне едната функция на формализираното образование – сигнализационната. Учещият показва не толкова знания, колкото последователност, трудолюбивост и възможност да свърши определена задача. Голям проблем на нашето образование е, че повечето отлични ученици всъщност просто сигнализират, защото наученото често има ниска практична стойност.
5. Решението на въпроса, как да разберем колко знаят учениците, отдавна е намерено. И то е конкуренцията между различни фирми и неправителствени организации, които предлагат тестове и системи за оценка на знанията. Пример.
6. Всъщност, тестовете и стандартизираните изпити не са най-добрият (или единственият) начин за оценка на знания и умения. Съвсем правилно, при кандидатстване в американски и британски университети, изпитите са само част от оценяването – гледат се извънкласни занимания, препоръки, интервюта, участия в семинари, състезания и конференции.
