ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Лидерът на крайнодясната Британска партия на независимостта Найджъл Фарадж стана ромски цар за един ден. Сбъдването на най-лошите му сънища всъщност се оказа привидно доста екзотично и емоционално изживяване за него в столичния квартал Факултета, в компанията на Цветелин Кънчев и коктейл от песните на сладкопойния цигански павароти – Джаго.
Любомир Мартинов
Разбира се, представата за България би била доста непълна без някой виден политик да демонстрира на скъпия чуждестранен гост бойни умения. В отсъствието на премиера в оставка Бойко Борисов, тази задача беше възложена на Слави Бинев, европейски шампион по таекуон-до от ’92 г., а сега ГОРД представител на родния политически елит. След социално-ангажираната програма дойде ред и на заслужен отдих в луксозен ресторант, като този път за музикалния аранжимент се беше погрижил самобитният рап изпълнител Устата.
Гледайки през прозореца на колата сградата на бившия партиен дом, Фарадж направи коментар, който ме наведе в дълбоки размисли за цикличността на външнополитическите мрежи, в които се вплита България: „Това е бившата сграда на комунистическата партия, нали? Сега сте я заменили с тази на Европейската комисия в Брюксел. Това е абсолютно същото!”
След вдигането на „желязната завеса” заменихме Москва с Брюксел и Вашингтон. Когато руският посланик Юрий Исаков се изправи да говори на катедрата в аулата на Алма Матер преди две седмици, той беше запитан какво мисли за демокрацията в България. Професионализмът му го накара да отклони въпроса, като отговори, че статутът му на дипломат не позволява той да прави коментари за състоянието на демокрацията в страната ни. Това, продължи той „ще се интерпретира като намеса във вътрешните работи на републиката и аз не мога да бъда мустакатия чичко, който да ви сочи с пръст и да ви критикува”.
Но един друг чичко с бяла коса, козя брада и със сериозна физиономия, носещ цилиндрична шапка с цветовете на американското знаме на главата си, дори няма доблестта да ни излъже, че възнамерява да спази международноправния обичай като задържи за себе си своето мнение за вътрешната ни политика. Годишният доклад на Държавния департамент в САЩ отново беше изпълнен с критики, че в България функционира една фасадна демокрация, медиите обслужват интересите на властта, а обществото няма възможност да съобщи на политиците какво мисли, затова излиза на улицата да протестира. Куриозно е да получаваме упреци за неправомерни практики с подслушване от държавата, имаща Уотъргейт за свой патент.
Напразни са надеждите, че държава като България може да води самостоятелна вътрешна и външна политика. Има обаче механизми, чрез които малката държава да отстоява на световната сцена твърди позиции чрез гъвкава мултивекторна външна политика. Мобилизирането на несилови ресурси в дадена насока за постигане на рационална цел и използването на меката сила във всичките ѝ аспекти (средствата на публичната дипломация, оказването на културно влияние и умелото използване на международни срещи и форуми като трибуна, от която да се търси подкрепа в представянето на една идея) са само част от тях. За тази цел обаче е необходимо да се използва повече експертния потенциал на специалисти по геополитика, международни преговори и публична дипломация, отколкото да се залага на сервилното политиканство, което води само до номинално изменение на силовия център, който ни притегля.
Статията е публикувана за първи път на страницата на Liberum – ЛИНК
Не ми хареса тази статия. Не разбирам какво казва. Фараж при циганите -> Исаков в университета -> Защо американците ни критикуват.
Съгласен съм с 2 неща, че не взимаме максимума от международното положение заради сервилност, и че ЕС започва все повече да се задушава с малоумни регулации, макар че разбира се, е много далеч от комунизма.
Това, с което не съм съгласен е да взимаме за меродавно мнението на един краен популист в Англия, дошъл на гости на Слави Бинев, да взимаме йезуитското мнение на посланика на Русия, който на вас дипломатично е отговорил, а в интервюта и най-вече на живо се държи тук, все едно командва парада.
САЩ като наш съюзник и лидер на Нато е много прав да ни критикува и не виждам как посочването на проблемите е намеса във вътрешните ни работи. Някакси се прокрадна мнението в България, че дипломат не може да взима мнение по никой въпрос в държавата, а ако е американец, то това е директна намеса във вътрешните работи. А за какво са посланиците? Само да присъстват на откривания на книги и национални празници ли? И не виждам нищо куриозно САЩ, доста по-правова и принципна държава от нас, да ни критикува. Ако Германия ни критикува за човешки права, ще кажете „куриозно е да ни критикува държавата на нацистите“, така ли?
Не разбирам и заглавието, то отразява само няколко изречения от статията, но те не ми отговориха на: „И какво от това?“
Накрая статията завършва с „има механизми“. Малко конкретика няма да навреди, все пак читателите трябва да излязат с нещо по-умни след прочитането. Липсата на капацитет особено в администрацията ни спира много да извървим в международен план, но ако експертите по геополитика направят завой извън ЕС-Нато, по-добре нищо да не правим.
Прочети Виенската конвенция за дипломатическите отношения и Устава на ООН и ще разбереш защо дипломат не може да взима отношение по който и да било въпрос от вътрешно естество в приемащата държава. Концентрирай вниманието си в/у чл. 41
Член 41
1. Без да накърняват тези свои привилегии и имунитети, всички лица, ползуващи се от
привилегии и имунитети, са длъжни да уважават законите и правилниците на приемащата
държава. Те са длъжни също тъй да не се месят във вътрешните работи на тази държава.
А за какво са посланиците? – да насърчават приятелските отношения между изпращащата държава иприемащата държава и да развиват двустранните отношения в областта на
икономиката, културата и науката. Също така и да защитават интересите на изпращащата държава и на нейните граждани в границите, допускани от международното право. Имат и други функции, но като разгледаш Виенската конвенция ще придобиеш по-точна представа.
„има механизми”… ето конкретика:
– Преодоляване на асиметрията чрез търсене на съюзници и създаване на коалиции с цел превъзмогване на предимствата, които има силовия играч
– Пренареждане на дневния ред на международните преговори като проблемите, които засягат малката държава да отидат по-напред
– Силната страна в преговорите е със самочувствието, че нейната позиция е обезпечена от военно-икономическия потенциал на държавата, от чието име преговаря. Съответно слабата страна може чрез по-добра подготовка на преговарящите лица и по-добри доводи да обори мнението на отсрещната страна и дори да я убеди, че предлаганото споразумение е по-изгодно за нея
– Уповаване на междунаодноправни норми и обичаи. Ако предложението на отсрещната страна е в явен разрез с международното право, ти си в правото си да не я приемеш и да обърнеш вниманието на международната общност, че това, което ти предлагаш е правно обосновано и разумно.
– Разполагане с добра BATNA (Best alternative to a negotiated agreement), т.е. и да не стигнете до споразумение, твоята страна да има резервен вариант.
Колкото до заглавието, ти какво предлагаш без да бъде скучно, дълго и описателно?
Вместо заключение: Тази статия не е научна и няма за цел да обогатява със знания никого. Тук са описани просто три моментни изживявания и как ги съчетавам в съзнанието си. Първото е свързано с онова прословуто клипче от посещението на Фарадж в България. Второто – Н.пр. Юрий Исаков беше гост на Студентски дипломатически клуб в СУ и изнесе лекция в Аулата за руско-българските двустранни отношения и геополитиката на Руската федерация. Третото – докладът на Държавния департамент за състоянието на демокрацията в България.