ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Държавите по света са като хората в природното им състояние. Те не са нито напълно добри, нито пък може да ги контролира законът.
– Кенет Уолтц из Човекът, държавата и войната , 1954
Краят на Студената война беше триумф за теоретиците на международните отношения, които отричаха „баланса на силите“ като основно обяснение на случващото се в човешката история. За хора като Франсис Фукуяма 1989 година се превърна в символ на победата на една идеология над всички други алтернативи. Това беше и момент на злорадство срещу „неореализма“ и неговия създател Кенет Уолтц, който ни напусна миналата седмица, дни преди да навърши 89 години. Уолтц, който защитаваше тезата, че двуполюсният модел на Студената война е най-стабилната международна структура, се превърна в обект на подигравка от някои негови колеги, които побързаха да обявят края на историята.
Само година след разпадането на Съветския съюз, обаче, историята се върна с цялата си сила на Балканите. И отново понятия като баланс на силите, противопоставяне на Великите сили и сфери на влияние се появиха в речника на наблюдатели и журналисти. Неслучайно самият Уолц през 1993г. пише знаменитата си статия, Структурният реализм през 21-век, където точно предупреждава либералите, че глобалният ред, базиран на хегемонията на една държава, САЩ, е временно явление и то със сигурност ще провокира балансиране от страна на другите играчи на международната сцена. Той критикува и идеята, че глобализацията и икономическата взаимосвързаност са гарант за международната сигурност. Напомня, че именно преди Първата Световна война, глобализацията е била на най-високите си нива и това не е попречило на започването на най-големия конфликт в историята до тогава. Именно взаимосвързаността на страните прави интересите им взаимноизключващи се и така създава условия за директен сблъсък.
Думите на Уолтц се потвърждават през последните 5-6 години, през които наблюдаваме постепенната промяна в отношенията между геополитическите съперници на САЩ. За разлика от 90-те години на миналия век, когато всички малко или много заставаха зад американската позиция, войната в Ирак и по-късно световната икономическа криза дадоха повод на Русия, Китай, Бразилия и Индия да се сближат, обединявайки се около общата идея да не позволят на САЩ да диктува решенията по основните политически и икономически въпроси. Въпреки че все още не можем да говорим за военно балансиране заради огромната преднина на американската армия пред всички нейни конкуренти взети заедно, вече виждаме проявления на “меко балансиране“ под формата на общи инициативи като БРИКС или Шанхайската организация за сътрудничество в областта на сигурността.
Балансирането се вижда много ясно и в конфликта в Сирия и преговорите с Иран. Русия и Китай, които в принципен план са съперници с големи различия в позициите, сега са готови да си сътрудничат за възпирането на едноличната намеса на САЩ. Предвид факта, че и двете страни планират гигантски увеличения на военните си бюджети, тенденцията за геополитическо противостояние ще продължи.
Уолтц и анархията
Откъде произтича процеса на балансиране на силите? Отговорът на Уолтц е много прост, което е енда от причините за огромната полемика около неговите теории. Според вече покойния американски професор международната система има анархична структура, в която отсъства надсуверенен елемент, контролиращ действията на отделните страни. Всяка държава е сама отговорна за сигурността си, което я кара да търси съюзници, усещайки заплахата от един доминиращ играч. Затова и Уолтц не вярва, че може да съществува хегемон за дълго време, защото рано или късно останалите страни ще се опитат да защитят интересите си като се обединят против него.
Спрямо разпределението на силата, според него, могат да съществуват само две системи – двуполюсна и многополюсна. Двуполюсният модел е най-стабилен, защото двете велики сили не могат да вземат решаващо преимущество при директен сблъсък и защото могат да контролират съюзниците си без да им позволяват независима политика. Многополюсният модел, който предшества и двете световни войни пък се характеризира от постоянни промени в съюзите в зависимост от разпределението на силите в дадения момент. Това кара основните играчи да се съобразяват с по-малките си партньори отнемайки гъвкавостта в стратегиите им. Непредвидимите ходове на държавите засилва риска от нежелана война. Лидерите не могат да избегнат развитието на събитията, защото действията се диктуват от структурата на международната система, а не от вътрешните политически решения. Парадоксално желанието за сигурност води страните до пагубни решения като превантивна атака или необмислен съюз. Въпреки че е пресилено да говорим за многополюсна структура днес, важно е да не забравяме, че никоя хегемонна система не е продължавала безкрайно без да е имала противовес.
Уолтц и ядрените оръжия
Другата ключова теория на Уолтц се отнася за ролята на ядрените оръжия в международните отношения. И тук неговите идеи създадоха противоречия и остра полемика. През 1980г. в статията си Разпространението на ядрени оръжия: Колкото повече, толкова по-добре той настоява, че наличието на огромно количество ядрени оръжия в арсенала на САЩ и СССР е основна причина за мира между двете сили. Заплахата от взаимно разрушение след размяната на ядрени удари ги прави много внимателни в избора си на стратегия и провокации. Критиците на Уолтц го обвиниха, че си играе с огъня, съветвайки световните лидери да продължат въоръжаването. Според тях последствията от инцидентно използване на ядрена ракета са толкова кошмарни, че нищо не може да оправдае тяхното съществуване
До края на живота си Уолтц не измени позицията си. Напротив, той използва разсъжденията си за възпиращата сила на ядреното оръжие, за да защити ядрената програма на Иран. За него единственият начин за остановяването на баланс на силите в Близкия изток е ядрен паритет между Иран и Израел. Това повелява структурата не международните отношения в региона и, опитвайки се да й се противопоставим, само засилваме изолацията и враждебността на Иран. В опита си да запази суверенитета си, страната може да бъде лесно тласната към отчаяни действия като пряка военна намеса в конфликта в Сирия, Ирак, та дори и в Палестина.
Първата и единствена
Колкото и да беше мразен от своите критици, дори те не могат да не признаят заслугите на Уолтц за изграждането на цялостна теория на международните отношения. За разлика от своите предшественици и до голямата степен своите наследници, Уолтц избягва капана на историческия анализ. Той настоява, че трябва да бъде фиксирана рамката на изследването, така че теорията да е последователна. Тя трябва ясно да изолира явлението обект на изследване (действията на страните) от причините, които го пораждат. Така се избягва от омагьосания кръг, в който попадат историците, мъчейки се да покажат, че всичко зависи от всичко останало. Добрата теория на международните отношения не се опитва да обясни всичко (това е просто невъзможно), но да начертае общите тенденции.
И все пак как да си обясним разпадането на Съветския съюз, ако моделът на Уолтц е толкова добър. Уолтц признава, че теорията му не е предсказала края на Студената война. Въпреки това, той настоява, че само защото е настъпило преразпределение на силата не означава, че светът се е променил кой знае колко. Анархията и инстинктът за оцеляване на държавите са все още основният принципи водещи международните отношения. Наличието на една хегемонна сила не променя системата изцяло. В този „еднополюсен модел“, както го нарича Уолтц, се намира и зародишът на нов баланс на силите. Как ще изглежда той е трудно да се предскаже. Едно е ясно – историята не е достигнала своя край, защото тя се задвижва от механизъм, неподвластен на нашите собствени действия.
