Бюрократи решиха да оправят и неравенството между мъже и жени

През последната седмица бюрократите са настъпили газта на криворазбраните си опити да подобрят света. Видяхме трагикомични решения, като забраната на стъклените оливерници в ЕС. Това ще навреди на сектора, но едва ли ще го съсипе. Може наредбата дори да не просъществува до влизането си в сила. Докато чиновниците на ЕС се занимаваха с вредите върху човешкия организъм от стъклото, колегите им от ООН определено са на път да въведат значително по-вредни ограничения.

От статията в „24 часа” разбираме, че от есента пазарът на труда, който изглежда удря дъното (т.е. може би ще започне да се възстановява полека-лека), ще бъде обременен с нови рестрикции. С друга наредба СЕМ ще може да внася моралност в женските образи и да определя дали може полугола манекенка да рекламира сапун, или ще трябва леля Мария да поеме промотирането и на други стоки.

Дължим задаващите се нови ограничения на документа Заключителни препоръки на Комитета на ООН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените[1]. Член 33 гласи: „… Комитетът изразява загриженост за продължаващата вертикална и хоризонтална сегрегация в заетостта, както и постоянната разлика в заплащането между жените и мъжете, особено в публичния сектор, повишаващото се ниво на безработица при жените и изключването на жените от ромски произход от формалния пазар на труда.”

Предложеното решение е: „Да намали и премахне разликите в заплащането между жени и мъже чрез прилагане на схеми за оценка на работата в публичния и частния сектор, свързани с увеличаване на заплатите в секторите, в които преобладават жени, както и да се разшири достъпа на жени до формална заетост и предприемачество, включително на жени от ромски произход и от други групи в неравностойно положение.”

Според данните на НСИ наистина има разлика в заплащането между мъжете и жените. За 2011 г. средната годишна работна заплата е била 7354 лв. за жените и 9123 лв. за мъжете[2]. Средната годишна работна заплата удобно крие екстремумите – т.е. колко е максималната и колко – минималната заплата по пол. Изкуственото изравняване на средните заплати е уравниловка. А резултатите от такива политики са ни добре известни (виж точка 2 и 3).

Авторите на документа говорят за сегрегация. По дефиниция, „сегрегация” означава „отделяне на определена група от цялото по даден признак” (в случая – пол). Не можем да говорим за „отделяне” на жените, при все че те нямат никакви законови ограничения да работят. Статистиката за заетите лица по класове професии също отхвърля тезата, жените да са жертва на дискриминация на пазара на труда (виж Таблица 1). На ниво „специалисти” са заети повече от два пъти повече жени отколкото мъже.

Таблица 1: Заети лица по класове професии през 2012 г. Източник: НСИ.

Как тогава чиновници и активисти са стигнали до заключението, че има полова сегрегация? Отново чрез боравенето със „сурови” данни и по-конкретно с абсолютния брой на заетите по пол. Според данните на НСИ, заетите мъже през 2012 г. наистина са били повече от жените (1541700 мъже и 1329300 жени). Но дали това се дължи на „отделяне” на жените от пазара на труда? Отговорът е „не”. Фактори, които определят по-ниската абсолютна заетост сред жените, са:

1. Жените в трудоспособна възраст са по-малко от мъжете[3].
2. Жените се пенсионират по-рано.
3. Традиционно жените са тези, които се занимават с отглеждането на потомството. В България е рядко срещано мъж да прекъсне работата си, за да се заеме с отглеждането на дете.

Т.е. аргументът, че се наблюдава „сегрегация”, е несъстоятелен.

Комитетът за премахване на дискриминацията срещу жените е загрижен за „повишаващото се ниво на безработица сред жените”. Подобна посока на аргументация показва изключително едностранчивото тълкуване на данните. Безработицата сред жените е значително по-ниска от тази сред мъжете. По данни на Националния статистически институт[4], безработните мъже за първото тримесечие на 2013 г. са били 267500, а безработните жени – 188800.

Продължаваме с поредната невярна констатация, а именно, че жените от ромски произход са изключени от „формалния пазар на труда”. Като цяло се наблюдава нисък коефициент на икономическа активност сред ромското население. Едва малко повече от 70% от тях са икономически активни в България, а 30,9% са работещи[5]. Тази статистика е по-лоша за жените, отколкото за мъжете. Но причините за „изключването” са културата, социалното устройство и липсата на образование, особено сред жените (само 6,8% от тях са икономически неактивни защото са учащи. За мъжете този процент е 10,7%), а не формални забрани.

Предложенията на ООН са базирани на грешна хипотеза. Резултатите от нея са две изключително вредни политики:

1. Държавата ще подкрепя фирми, които назначават повече жени на работа.

2. Подпомагането на ръста на заплатите ще се случва (и) с държавна помощ. Предвиждат се стимули за политически партии, които имат равен брой мъже и жени..

Държавна подкрепа за фирми, които назначават повече жени на работа, не е гаранция, че работната заплата ще се изравни с тази на мъжете. Но на лице имаме полова дискриминация и гаранция за загуби в икономиката. Ето какви ефекти очакваме да видим:

1. Рентоориентирано поведение на фирмите – фирмите ще започнат да назначават все повече жени, за да спечелят държавната „подкрепа”. Държавните субсидии винаги водят до загуба на благосъстояние и конкуренция. Примери за това са съсипаното образование, ВЕИ-балонът в енергетиката и живеещото на държавна помощ земеделие.
2. Тотално опорочаване на заплатата – при пазарна икономика заплатите имат две функции: оценка на добавената от служителя стойност и информация за търсенето и предлагането на труд. Трудовите договори се сключват доброволно. Ако самите жени считат, че заплатите им са подценени, те са свободни да не сключат трудов договор. При сегашните пазарни условия добавената от тях стойност е реално оценена, самите служителки са се съгласили на тази оценка и тя отговоря на търсенето и предлагането на труд. Когато оценката се прави от някой бюрократ, тези две важни функции на заплатата ще бъдат унищожени.
3. Демотивация – служителите са силно чувствителни към оценяването на техния труд. Повечето хора нямат проблеми друг да получава повече от тях, стига да виждат защо. Това се наблюдава и на макрониво – хората не са несъгласни да има богати, стига източникът на това богатство да е ясен и то да е натрупано по честен път. Но когато заплатите са по-високи заради решение на (добре платени) бюрократи, тези, които не печелят от облагите, най-вероятно ще се почувстват ощетени и тяхната мотивация за труд ще намалее.
4. Непропорционално нарастване на заплатите на жените – за да максимизират печалбата от държавната помощ, фирмите ще имат стимули да наемат жени с ниска квалификация, защото разходите за труд на нискокваилифицираните служители са ниски. Дори и да има конкуренция за жените с по-високо образование (повечето от които не са загубили работата си заради кризата), най-голямо увеличение над увеличението, което ще бъде платено от държавата, ще имат най-ниските заплати. Разбира се, това би било така, ако законописите не измислят прогресивна помощ за фирмите, която нараства с по-високия ценз на служителките.
6. По-скъпи партии – засега не е ясно как точно партиите, които имат равен брой мъже и жени, ще бъдат „подпомагани”. Ако това става чрез субсидии, политическата класа ще стане още по-скъпа. А тя не се слави с производителността си.
7. Сива икономика и нулев реален ефект върху заетостта – за да се увеличи броят на жените спрямо мъжете, собствениците ще имат стимули да освобождават мъже и да наемат жени, което няма да промени броя на безработните. Фирмите може да започнат да „крият” мъже.
8. Дискриминация – когато държавата подкрепя определени социални групи, тя дискриминира останалите (полова дискриминация); когато подпомага определени фирми, тя дискриминира останалите.
9. Проблеми с балансирането на бюджета – когато някой свикне с привилегии, е много трудно те да му бъдат отнети, т.е. всички данъкоплатци ще плащат дълго време. Тези по-високи заплати ще трябва да се платят от бюджета, който или ще трябва да изземе парите за тях от данъкоплатците, или ще трябва да ги натовари с плащането на дълг.
10. Унищожаване на благосъстояние – предложените политики ще трябва да се финансират някак. При държавен бюджет, който и сега е на дефицит, няма много потенциални източници на финансиране. Независимо дали моментално (увеличаване на данъците) или в дългосрочен план (увеличаване на държавния дълг), данъкоплатците ще трябва да понесат тежестта на „антидискриминационната” политика на ООН. Чрез потреблението си хората определят, какво да се произведе и какво – не. Когато бюрократите се намесят, данъкоплатците ще трябва да се лишат от стоки и услуги, които биха потребили – сега или в бъдеще. Това не само унищожава благосъстоянието, а и изкривява икономиката, създавайки изкуствено търсене на някои стоки, (което ще раздуе балони), и изкуствено занижено – на други.

Предложените от ООН политики „за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените” са базирани на изключително избирателно и едностранчиво тълкуване на данните и пропускане на неудобните факти. Авторите на доклада напълно игнорират основата на пазарната търговия – доброволността при договарянето. Дискриминация означава определена група хора да е с ограничени права. Случаят при сключване на трудови договори в България не е такъв. И жените, и мъжете, имат равни права – трудовите договори се сключват по взаимно съгласие между служителя и компанията. Жените могат да откажат да сключат трудов договор, ако условията в него не ги удовлетворяват.

Решенията на ООН са дискриминационни – по същата логика могат да увеличат заплатите на всички по-високи от 180 см. Не за пръв път бюрократи се опитват да използват законодателната сила на държавата за да спечелят облаги за определена социална група. Негативните последици са добре известни. „Защитата”, която те осигуряват за определена група, ощетява всички участници на пазара на труда извън нея. Законите, които ще се гласуват през септември, са дискриминационни.

Но те не просто ощетят мъжете, но и ще доведат до рентоориентирано поведение в частния сектор. Това ще изкриви пазара на труда. Щетите за ощетените ще са по-големи от ползите за печелившите и общото благосъстояние ще намалее. Към това се добавят и публичните разходи за тази политика, а те несъмнено ще са високи и също ще бъдат платени от цялото общество. Но бюрократите на ООН и българските законодатели ще си измият ръцете, че те за доброто го правели и няма те да понесат цената.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!