ГМ общество

Стела Златкова

Преди известно време в медийното пространство се завъртяха два материала, които положително издават признаци за някой доста стряскащи тенденции.

Първият бе публикуван още през 2010 година и предизвика масово недоволство сред българските селскостопански производители. Вторият е изтеклата в нашумелият напоследък сайт Wikileaks информация относно стратегията на Посолството на САЩ в България за постигане на въздействие и модифициране общественото мнение за ГМО продуктите.

В статията си във в-к Сега от 12.02.2010 посланикът на САЩ в България, г-н Уорлик, казва:

„Не бива да се допусне тази възможност (вноса и продажбата на ГМО продукти на българския пазар – бел. авт.) да бъде пропусната поради дезинформация и необосновани страхове.“

Напълно съм съгласна с него поне в едно отношение – не бива да се допуска дезинформация по такъв значим въпрос от обществен интерес.

Макар някой от твърденията в статията да ми се струват абсурдни, тук няма да се спирам върху качествата на храните, „произведени на основата на модерните биотехнологии“. Това е дебат, който дълго време ще занимава както световната, така и българската общественост. Не мога обаче да подмина две основни постановки, които биха обосновали евентуалната нужда от въвеждането на биотехнологиите в българския селскостопански процес (въпреки че вносът на подобни култури все още не е ясно законово регламентиран не означава, че те не се ползват от някои производители и не се предлагат на пазара).

1. Населението на Република България, както и на всяка друга свободна демократична държава има правото само да преценява дали да допусне продукция от подобен характер на пазара си (право, припознато и на общоевропейско ниво).
2. В Република България няма недостиг на хранителни продукти и няма обективна нужда от „преодоляването на глада в световен мащаб“. Дори и в един момент да се появи проблем с изхранването на определни групи от населението, той по всяка вероятност ще бъде в резултат на висока инфлация и ниска покупателна способност, а не на реален недостиг на биологична храна.

Според една от телеграмите, публикувани в Wikileaks, посолството на САЩ в София планира мащабна кампания за обръщане „хода” на нагласите в българското общество спрямо генно-модифицираните култури и продукти. И тъй като тези нагласи са предимно негативни, бих искала да внеса малко яснота по три основни аспекта на проблема.

–

Дипломатически аспект

Според теорията на дипломатическото и консулското право, дипломатическото представителство е постоянен държавен орган в чужда приемаща държава, който провежда дипломатическа дейност. То следва да представлява своята страна на територията на държавата, в която се намира по всички въпроси и да поддържа официални отношения, с нея и с другите представителства.

Член 3 на Виенската конвенция за дипломатическите отношения (уреждаща дипломатическите отношения между държавите) определя 5 основни функции на дипломатическото представителство:

• Представителна: т.е. дипломатическото представителство и неговият ръководител представляват по всички въпроси изпращащата държава и изявленията на посланика се считат за позиция на държавата, която той представлява;
• Защитна: защита на всички законни интереси на изпращащата държава и нейните граждани;
• Преговорна, Информационна и Приятелска;

Четейки конвенцията се замислям дали защитата на интересите на конкретна американска корпорация (виж трети аспект) изразяват политическата позиция на Белия дом и (в случай че е така) влиза ли това в така изброените функции на посолството и неговия ръководител?

Дори и при хипотезата, че американското посолство в изпълнение на консулски функции оказва защита на американски юридически лица, то тази защита би следвало да бъде в съответствие със съществуващите закони и срещу евентуална дискриминационна политика към компанията по признак националност, а не под формата на лобизъм за приемане на ново законодателство, което би било изключително и само в полза на въпросните чуждестранни юридически лица.

Тук е мястото да вмъкна, че за разлика от САЩ, лобизмът в България не е регламентирана легална практика. В българската реалност той все още си е корупционна практика.

–

Икономически  аспект

Често се пропускат и индиректните ефекти от навлизането на генно-модифицирани продукти на българския пазар. Пропускат ги, като че ли, дори българските власти.

Пак според документа от Уикилийкс, в който се цитира г-н Мирослав Найденов, поради силното анти-ГМО движение в България, парламентът приема 5 годишен „стратегически“ мораториум върху приемането на закон с разрешителен режим.

Телеграмата посочва като основна цел на мораториума правителството, под натиска на европейските институции , да бъде принудено да либерализира достъпа на подобен вид продукти

Дори и да приемем, че дипломатическият представител на САЩ намира основа на която да стъпи, за да защитава интересите на една американска компания, въпросът е за чии интерес се застъпва от българския политически елит?Какъв би бил ефекта върху българските селскостопански производители можем да прогнозираме единствено хвърляйки поглед върху влиянието на отглеждането на ГМО в други държави (САЩ главно, тъй като Европа като цяло е скептично настроена към идеята).

На първо място всеки бизнес има микросреда, в която оперира. Основен елемент в тази микросреда са доставчиците. В този смисъл, предвид факта, че генно модифицираните семена са патентовани и не позволяват възпроизводство за по-нататъшно ползване, производителите ще бъдат изправени пред силно редуциран брой доставчици, скъпи патенти и принудата всяка година да закупуват нови семена от същите тези доставчици.

Освен по линия на доставките на семена, зависимостта расте и по линия на използваните пестициди (отново патент на компанията-производител на семената), без които всъщност семената са неизползваеми. От 2006 година насам трендът за цената на пестицида Раундъп (основен търговски продукт на американската компания Монсанто) е изцяло възходящ.

Според Кийт Мъд от американската Организация за конкурентни пазари (ОКП):

„Липсата на конкурентост и иновации на пазара смалява избора на фермерите и позволява на Монсанто да вдига цените“.

Не на последно място, след началото на производствения процес част от  производителите са принудени да плащат годишна технологична такса, определяна по усмотрение на доставчиците.

Практиката показва че голяма част от фирмите (Монсанто напр.) се стремят към вертикална интеграция на бизнеса си. В САЩ това най-често се случва чрез сключване на ексклузивни договори с фирми за обработка на реколтата, а в Европа подобни договори компанията създател на семената сключва с търговците, разпространяващи продукцията. Селскостопанските производители в един момент се оказват между чука и наковалнята. За тях това би означавало да няма кой да обработва реколтата им, ако тя не е ГМО или съответно да няма кой да я разпространява.

Друг проблем в тази насока е, че дори и конвенционалните насаждения под влияние на атмосферните условия, лесно се заразяват с ГМО насаждения. Има дори случай, в които на земеделци се  търси отговорност защо притежават такива насаждения при положение, че не са платили съответните такси и не са закупили правото на ползване на „патента“. Дори в страна като Канада този проблем е много сериозен – ръководството на „Монсанто“ отделя годишно огромен бюджет предназначен за водене на дела срещу фермери, в чиито градини случайно са попаднали „патентовани“ семена.

Що се отнася до приходите за земеделците от генно-модифицираните култури, те са съизмерими с тези от обикновената реколта. Няма конкретни данни, които да доказват по-евтиното използване на ГМО продукция (особено при нашите производствени мащаби).

ГМО продуктите, обаче, предполагат  по-малко разходи за работна ръка, реколтата е издръжлива на пестициди и, за разлика от конвенционалните култури, е  доста непретенциозна – което води и до по-големи печалби.

Проблемът идва от монополизираните на доставките на семена, пестициди, фунгициди (голяма част от които са на основата на петрол) и пр., които са под контрола на няколко големи световни корпорации. Към момента първата петица на най-големите компании за биотехнологии в света е както следва: Novartis (Швейцария), Monsanto (САЩ), Du Pont (САЩ), Zeneca, AgrEvo и Rhône-Poulenc. Използвайки икономически натиск и лобизъм, те ефективно изолират другите производители от пазара.

–

Монсанто

Кои са доставчиците, чиито интереси е толкова важно да бъдат защитени на българския пазар?

В условията на глобална финансова криза (и най-вече през 2008 и 2009 г.) американският биотехнологичен концерн Монсанто отбелязва постигането на рекордни печалби.

През ноември 2005 г. компанията „Монсанто” е разобличена, при опити за подкупване на чужди правителствени служители, за да допуснат в своите страни генно модифицирани култури. „Монсанто” плаща глоба от $1 млн., като в същото време официално поема отговорност, че неин служител е предложил 50 000 долара подкуп на представител на правителството на Индонезия под формата на хонорар за „консултантски услуги“.

Ако се върнем малко назад във времето, без да изпадаме в исторически подробности, Монсанто е гигански биотехнологичен концерн, чиито продукти често пъти са се оказвали доказано канцерогенни.

По време на войната във Виетнам например, американските части използват продукта Agent Orange, чието предназначение е било обезлистването на големи райони във Виетнам. По-късно се доказват неговите канцерогенни свойства, за които компанията е знаела още преди продажбата. Над 3 милиона цивилни и военни са заразени, а около 500 000 виетнамски деца се раждат с тежки малоформации. Именно поради тази причина Монсанто е един от основните ответници по делото, заведено от ветераните от войната в САЩ.

След забраната на Agent Orange, компанията създава няколко нови продукта, като считаният за най-успешен сред тях е пестицидът Roundup. Всъщност в това се състои и основния бизнес на Монсанто. Генно-модифицираните семена са умишлено създадени в последствие. Те издържат на пестицида Roundup и широката им употреба в селското стопанство е предпоставка за значителни продажби на Roundup, чиято цена, както вече казах, следва постоянна възходяща тенденция.

През 2005 година с приемането на крайно рестриктивно законодателство спрямо ГМО културите,  компанията Монсанто  прекратява дейността си в България. Днес тя отново има свое представителство на българския пазар, а явно се ползва с подкрепата на хора от дипломатическия и политическия елит.

Като подходящо заключение ми се струва един цитат от книгата „The Live Food Factor“ от Сюзън И. Шенк:

„Компании като „Монсанто“ разработват ГМО, за да могат да патентоват семената. Продажбата на семена без патент не е особено печеливша. Освен това, тъй като ГМ посевите не могат да се възпроизвеждат заради един „самоубийствен“ ген, добавян в тяхната ДНК, фермерите са принуждавани да закупуват нови семена всяка година. Резултатът в крайна сметка ще е потенциален монопол върху храните, доста сходен с този при петролните и банковите картели. Тази практика постепенно установява една подмолна форма на монопол, която ще става все по-лоша и по-лоша, докато картел от шепа хора установи контрол над цялото производство на храни.“