Четете ли, госпожо просветен министър?

Лично аз ще запомня поредния скандал в правителството „Орешарски“ с необмислените и неадекватни действия на министър Клисарова. С коментарите си тя остави впечатлението, че в четвъртък защити проект, с чието съдържание е абсолютно незапозната. Логично е, при тези обстоятелства, да повдигна въпроса: Четете ли преди да говорите, госпожо министър?

Миналия вторник председателят на ДПС Лютви Местан обяви, че кабинетът „Орешарски“ няма право на повече грешки. Но от тогава до петък „грешките“ на кабинета набъбнаха.

Поредното действие на правителството, което разгневи мнозина, беше предложената промяна на учебния материал в училищата. Министърът на образованието и науката Анелия Клисарова изрази твърда позиция, че част от творбите на Христо Ботев, Димитър Димов, Никола Вапаров и Алеко Константинов ще отпаднат, за „да се олекоти учебната програма и да има повече време за преговор и упражнения, каквито са новите тенденции в българското и европейското образование“.

Напълно разбираемо, изказването на министърката предизвика остро недоволство, в резултат на което тя промени позицията си още на следващия ден и побърза да се опрвадае с това, че проектът е започнат при управлението на предишното правителство, а самата тя не е била информирана за него при встъпването си в длъжност като министър.

В настоящата статия нямам намерение да ви занимавам с взаимните обвинения между просветните министри от настоящия и предхотните кабинети, търсенето на виновник, или възхавалата на литературните качества на отхвърлените творби. Лично аз ще запомня поредния скандал в правителството „Орешарски“ с необмислените и неадекватни действия на министър Клисарова. С коментарите си тя остави впечатлението, че в четвъртък защити проект, с чието съдържание е абсолютно незапозната. Логично е, при тези обстоятелства, да повдигна въпроса: Четете ли преди да говорите, госпожо министър?

Възможните отговори са два. Ако приемем, че министър Клисарова изразява подкрепа за проект, с който не е запозната, то това говори за непрофесионализъм, който злепоставя както въпросния министър, така и шумно прокламирания „екип от професионалисти“ на премиера Орешарски. Ако обаче приемем, че просветният министър е била запозната с готвените промени от самото начало, то излиза, че е променила мнението си под натиска на общественото недоволство в наистина сложна политическа обстановка, без дори да направи опит да го защити. Подобно поведение може да се интерпретира като комформизъм и би означавало, че решени да се задържат на власт на всяка цена, министрите оттук нататък няма да прояват смелостта да проведат каквито и да било реформи. Какъв по-силен аргумент в подкрепа на оставката на Орешарски?

При всички положения повдигането на въпроса за промени в учебната програма не беше оценено чисто стратегически, което добавя към дългия списък с недъзи на кабинета „Орешарски“ и недалновидност. Видно е, че управлението започва да се огъва под външен натиск, да прибягва до метода на пробите и грешките, с което възможностите му да проведе решителни и необходими реформи във важен сектор като образованието клонят към нула.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!