ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
През изминалия месец разгледахме производителността на труда в България като един от основните проблеми, възпрепятстващи достигането на т.нар. „европейски стандарти“ на живот (линк). Време е да проследим и причините за липсата на достатъчен растеж в това направление.
Не е изненада, че всъщност решението на проблема се крие в неговия източник. Страната се представя слабо в международните класации според индикаторите, които оказват влияние върху човешкия капитал и бизнес средата или с други думи – конкурентоспособността. Проблемът в нашия случай е, че именно конкурентоспособността до голяма степен се предопределя от производителността на труда. България е все още далеч от най-добрите в Европа, като постига едва 37%, 26% и 15% от резултата на първенеца в Европа съответно по индексите за икономическа свобода на Фрейзър, правене на бизнес на Световната банка и конкурентоспособност на Световния икономически форум[1].
За да определят ключовите фактори, които влияят върху увеличението на производителността на труда и степента им на влияние, от МВФ изследват връзката между този индикатор и 11 макроикономически и институционални фактора[2] от 76 страни, като не се включват изключително бедни икономики и големи производители на петрол[3]. За да определят въздействието и значимостта на тези фактори за България, всеки от тях се представя като разлика между средните нива в ЕС и тези в България.
Резултатите показват, че значимо влияние върху човешкия капитал оказват едва 5 от факторите: Висше образование, Ефективност на пазара на блага, Иновации, Инфраструктура и Институции. Според модела, ако България достигне средните нива на ЕС по тези показатели, ще се добави 1 пр.п. към годишния растеж на производителността на труда (за който проследихме, че е средно 3,75% за 2000-2010 г.). Към момента по всички показатели страната изостава значително спрямо държавите от ЕС. На графика 1 се вижда, че най-голям принос към растежа носи подобряването на качеството на инфраструктурата и ефективността на пазара на стоки. Изненадващо малки са ползите от подобряване на институциите, където разликата със средните нива в ЕС е голяма.
Графика 1. Принос към растежа на производителността, %
Източник: IMF (2012),“Productivity growth and structural reform in Bulgaria”
Всички тези показатели се изчисляват от Световния икономически форум (World Economic Forum) и се обобщават в Индекс на глобалната конкурентоспособност (Global Competitive Index).
От МВФ правят сравнение на оценките на тези показатели между България и 9 бенчмарк страни[1]. Данните показват, че България е с най-ниски оценки по 3 от показателите – Институции, Висше образование и обучение, Ефективност на пазара на стоки. Превъзхождаме единствено Румъния по показател инфраструктура и 4 страни (Естония, Латвия, Литва, Словения) по показател Фактори за иновации и усъвършенстване.
Необходимо е обаче да проверим, какви всъщност са разликите в оценките на България и развитите икономики в Европа. Колкото по-далеч сме от тези икономики, толкова по-голямо трябва да е увеличението на производителността, за да съкратим разликата в доходите. Както се вижда на Графика 2, с изключение на Ефективността на пазара на стоки, оценките за България изостават значително от тези на Португалия (страната с най-ниски доходи от Еврозоната). Първоначално разликите изглеждат незначителни, но те могат да доведат до значими различия в международните класации. Например по отношение на инфраструктурата България изостава от Португалия с 1,7 точки, но това се равнява на цели 52 места в световната класация. Ситуацията е сходна и при оценките за Институциите и Висшето образование и обучение. Когато направим сравнение с лидера в Европа, проблемът значително се влошава – страната постига средно едва 64% от най-добрия резултат в Европа по съответния показател.
Графика 2. Глобална конкурентоспособност, България (2012-2013)
(максимална оценка = 7, минимална оценка = 1)
Категориите, отбелязани в синьо са с най-голямо значение от гледна точка на конвергенцията с ЕС
Източник: World Economic Forum, The Global Competitiveness Index
Изводи
Изследването на МВФ показва, че ниската производителност на труда е основен фактор, възпрепятстващ конвергенцията между България и развитите икономики в Европа. В ситуация на влошаващи се демографски тенденции проблемите на бизнес средата, образованието и като цяло конкурентоспособността оказват негативен натиск върху растежа на производителността на населението.
Осъществяването на тази конвергенция обаче е възможно, макар и във времева перспектива, надвишаваща стандартния 4-годишен парламентарен мандат. Положителното в случая е, че необходимото увеличение на производителността на труда може да се постигне чрез малко на брой реформи, основно в сферата на разгледаните по-горе пет ключови области. Резултатите от изследването показват, че насочване на усилията към подобряване на висшето образование, ефективността на пазара на стоки, нивото на иновации и усъвършенстване, както и качеството на инфраструктурата и институциите носят най-голям потенциал за достигане на „европейските стандарти“. От МВФ посочват, че е необходимо:
– съответствие между обучението, което получават хората, и уменията, които се търсят от работодателите;
– повече изследователска и развойна дейност, с цел по-лесно усвояване на новите технологии;
– подобрение на инфраструктурата, което от своя страна ще улесни търговията между България, ЕС и страните от региона;
– да се постигне по-голяма прозрачност и предсказуемост на регулациите особено на регионално ниво;
Линк към публикацията – http://ime.bg/var/docs/2012ind/Bulgaria_In_International_Rankings_2012.pdf
Г-н Стоян Христов,
При Ваши коментари Вие избягвате правилен отговор на конкретен въпрос: „Запазеният стар, от време със Златни пари начин на държавно управление е годен или негоден за сега ползвани Незлатни пари?”.
Верният отговор е НЕГОДЕН.
Именно тази негодност е причината за развитие на сегашна криза. Всичко останало е съпътстващи (включително измерение на производителност на труда) последици при криза, поради наличие на тази причина.
Пример: Ако тази слабост липсваше – държавите нямаше да имат наличните през 2013 г. дългове.
Всеки който осъзнава тази особено важна причина за криза знае, че при наличие на тази държавната непълноценност хората сме обречени жертви и (при достатъчно време) колкото повече работим да постигнем икономически растеж, включително постигаме по-голяма производителност на труда – толкова по-силна криза ескалира.
Днес проблемът е, че живеем при наличие на грешка – негоден за парите начин на държавно управление.
При тези условия всяко правителство е обречено на сигурен провал, тъй като министрите колкото повече работят да постигнат икономически растеж – толкова по-голям потенциал за криза се развива и щетите са по-жестоки.
Катастрофалната зависимост не е публично известна и нейните вреди продължават.
За да е възможно пълноценно управление и обществен стопански успех е потребно прекратяване на катастрофалната грешка.
С поздрави,
Иван Митев