ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Кой иска комунизъм? Никой, разбира се, всеки иска свобода… и ако може социална държава. Това звучи също толкова парадоксално, колкото и разсъжденията за Ахил и Костенурката.
Единственият начин свободата да бъде свобода за всички е, когато има справедливост. СПРАВЕДЛИВОСТ и уточнявам: това не е когато Х гледа как У работи и накрая си поделят заплатата, а когато всеки получава това, което е изработил дори това да означава У да получи цялата заплата. И справедливостта предполага отговорност- първо, към себе си, всеки трябва да осъзнае, че сам е отговорен за собствения си живот и никой друг не е длъжен да се грижи за него, и второ, отговорност към другите, да зачиташ чуждия живот така както и своя.
Изплува въпросът защо след като всички искат свобода, либерализмът има малко привърженици? Популярната поговорка „не оставяй днешната работа за утре“ често се допълва „ако можеш да я свършиш вдругиден“ и, за да отговаря най-точно на народопсихологията ще добавя, или ако може да я свърши някой друг. Преди векове религията е изпълнявала същата функция, която днес се приписва на социалната държава. Причината за неуспехите не се е търсела в хората, а това е била божествената воля. Днес „държавата не си е свършила работата“. По бавен, мъчителен, еволюционен път ролята на религията и съдбата е изгубила своята тежест, но вместо най-накрая хората да осъзнаят, че трябва да вземат живота си в ръце, Бисмарк въвежда задължителното социално осигуряване, по-късно се появява задължителното здравно осигуряване, задължителното образование и други задължителни „блага“ осигурени от държавата. Но човек не се пита от къде са дошли тези блага, защото му харесват, те му спестяват усилията да взема решения за живота си. Какво означава свободата за хора, които очакват някой друг да поема отговорността вместо тях.
В никакъв случай не твърдя, че хората са алчни и нагли същества, които смятат, че всеки е длъжен да дели с тях обяда си по братски, а просто че са забравили един израз, който по един или по друг повод са чували в детството си „парите не растат по дърветата“, парите на държавата също. Те са събрани от народа, най- често чрез данъци. Данъците обикновено се изчисляват като процент от дохода и този процент или е еднакъв за всички или се увеличава с нарастването на дохода, т.е. тези, които имат повече пари плащат повече данъци, но получат същото, което и тези с по-ниски доходи. В икономката, когато един и същи продукт се предлага на всеки по максималната цена, която е способен да заплати се нарича ценова ДИСКРИМИНАЦИЯ.
Може ли дискриминацията да бъде справедлива?!
Кои дискриминира желаната социална държава: хората с доход над-средния. И защо тази дискриминация остава незабелязана: просто те са по-малко. Въпреки това кое кара хора да продължават да си затварят очите? Просто обичат да им е лесно, ако не беше така, щяхме да продължаваме да перем на ръка, да смятаме на пръсти и изобщо цялата компютърна индустрия щеше да се е сринала. Улесненията ни спестяват време, което отделяме за стотици други неща, които ни харесват. Примерно задължителното здравно осигуряване ни улеснява, защото знаем, че държавата ще се погрижи за нас при здравен проблем и няма да се налага сами да търсим начин, улеснение, също като пералнята, но нея сами ли си я купуваме или чакаме на съседа? Тогава защо разчитаме на преразпределението на доходите за здравето ни и изобщо за всички други социални придобивки? Ако можем да го правим сами защо трябва да го прави държавата? А ако не можем защо някой друг да го прави вместо нас? Ако е толкова важно за всеки, защо да е задължително, нали всеки ще осъзнава необходимостта?
Няма свобода без справедливост, няма справедливост без отговорност. А отговорността е да спрем да казваме на децата „недей да чупиш играчките СИ“ (т.е. защото са твои, с чуждите прави каквото искаш), а „недей да рушиш“ – независимо дали си го построил ти или не, уважавай чуждото, както и своето дори понякога да не ти харесва. Всеки път, когато някой казва искам, замисля ли се дали може да си го позволи сам и ако не може как изобщо предполага да го получи, кой трябва да му го даде? Само от личния отговор на този въпрос зависи можем ли наистина да сме свободни.
Много глупости… и то на едно място:
1. Свободата не е състояние. Тя е отношение. Зависи от вътрешните задръжки на индивида и външните ограничения върху него.
Така, че свобода може да бъде постигната при различни общества.
2. Справедливост е морална норма и зависи пряко от степента на развитие на обществото.
Във всяко общество има понятие за справедливост, независимо, че включва различни елементи.
3. Не разбрах какво ще получи хикса и зависи ли това от „пълнотата на заплатата“ на игрека :-D. Нещата със заплащането на наемния труд не са толкова елементарни, колкото са представени. Защото „заплата“ е общо понятие, но „надник“ и „заработка“ са вече нещо конкретно. И двете имат своите плюсове и минуси от гледна точка на количеството и качеството на свършената работа.
Надникът предполага, че времето е пари и се плаща, когато се наема работна сила, независимо от количеството на предстоящата или свършената работа. Съществуват и такива работни места.
4. Да, всеки е отговорен за своя живот. Но такива са и вълците-единаци. 😉 А болшинството от вълците живеят и ловуват в глутница. Вярно е, че при тях има строга йерархия и неспазването ѝ се наказва жестоко. Но това все пак са вълци…
Хората са избрали да живеят в общество, защото взаимопомощта позволява на цялата група с по-голяма сигурност да оцелее. Това не е тяхно откритие, разбира се.
Хиеновите кучета в Африка освен, че при лова използват много интелект и разпределят задачите в групата, но при храненето имат предимство болните и слаби индивиди на глутницата!
Но търсенето на по-лесния начин за задоволяване на потребностите е основна характеристика на живите организми. Това в комбинация с развитието на мозъка довежда до появата на тарикатите, прехранващи се от чуждия труд. Отново не е откритие на човека. Такива индивиди се наблюдават и в животинското царство.
При хората желаещите да живеят на гърба на другите използват въображението си за да откриват все по-рафинирани начини. Единият от тях е да бъдеш „работодател“ За което наетите работници трябва да са му благодарни, но предполагам, че според него би трябвало и да му плащат те. В никакъв случай не твърдя, че всички предприемачи са нагли и алчни и се стремят да ограбват до шушка труда на работника. Не, не са всички, но огромната част от тях са точно такива.
5. С дискриминацията на богатите няма как да се разберем 🙂 Плоският данък много добре би си вървял с ограничение на нормата на печалба от всяко едно начинание. Но тарикатите не са съгласни с това. Те искат „свобода за предприемчивия“ и най-вече икономическа свобода за всякакви спекулации с цените на предлаганите стоки и услуги. Те искат „да оставим невидимата ръка на пазара да регулира икономическите взаимоотношения“. Естествено за да могат да я насочват в своя полза.
„Уважавай чуждото като свое!“ С това съм съгласен. И дори ще допълня: Уважавай чуждия труд като свой! Когато наемаш хората на работа, се замисли, дали ти би я вършил за тази заплата ден след ден, година подир година! Защото запомни: Ти не си работодател, а работонаемател!
Та… Те, такива ми ти работи със свободата…
1. Отношението на човек към света, определя състоянието му в него. Съществува причинноследствена връзка между мислите ни (отношението ни към нещата) и нашите действия, които определят състоянието, в което ще се намираме. Ние правим това, което мислим. И със сигурност свободата не е възможна само на вътрешно или само на външно равнище. Тя е функция и на двете променливи.
2. В страни от арабския свят е в реда на нещата, ако едно момиче бъде изнасилено, след това да бъде убито от собственото си семейство, защото ги е посрамила. Те считат това за справедливо. Много неща съществуват, но това не означава, че са правилни.
3. Известният в България израз „един работи и всичко го гледат“. Примерът със заплатата беше елементарно обяснение за справедливостта при разпределянето на благата. Иначе съм наясно с различните форми на наплащане на труда и че те са специфични за различните видове труд.
4. Човекът се нуждае от общество, съставено от други индивиди като него. Разделението на труда и търговията го показват. За функционирането, на която и да била обществена, икономическа или политическа система, е необходимо лично осъзнаване и отговорност от хората. Работодателите също без изключение се включват към тези хора. Между работника, който не върши съвестно работата си и работодателя, който експлоатира работниците си, няма особена разлика – и двамата искат незаслуженото. Но ако работникът може да напусне работа, когато пожелае, то за работодателя е почти невъзможно да уволни работник и след това да не загуби делото в съда, ако работникът реши да го съди.
5. Тук ще отговоря с един цитат от присъдата срещу Американската алуминиева компания, макар да е произнесена много отдавна: „Не е било неизбежно тя (компанията) винаги да изпреварва увеличението на търсенето на желязо и да е готова да го задоволи. Никой не я принуждавал да удвоява отново и отново капацитетите си преди останалите да влязат на пазара…“.
Аз поне се сещам пример за големи спекулации с цените, които да не са подкрепени от държавата. Когато се появят спекулативно високи цени, някой друг вижда възможност да продава на по-ниски. Спекулаторите губят клиентите си. Това се случи преди няколко години с такситата във Варна. Имаше цени и над 1 лев на км., когато една фирма започна да изпълнява поръчки на цена от 55 ст.. Потребителите бяха свободни да изберат колко да платят и на кого. След това цените бяха урегулирани и сега всички возят на 79 ст. Невидимата ръка не защитава спекулаторите, при свободен пазар монопол може да съществува само ако е ефективен. Кой губи от тези справедливи държавни регулации?
1. Не винаги можем да правим това, което мислим. Аз твърдя, че индивидът има усещане за свобода, когато ограниченията наложени от околната среда (в случая обществото) са по-слаби или еднакви с вътрешните му скрупули (морални задръжки). В този смисъл „абсолютна свобода” е пълната липса на външни ограничения и вътрешни задръжки. За кратко време, това усещане индивидът може да почувства и при пренебрегване на външните ограничения. Например при скок от осмия етаж.
2. „Правилно” и „неправилно” са субективни понятия свързани с морала.
Аз например считам за неправилно да се отхвърля като ненужна държавната здравна помощ, а след това да се възползваш от нея:
http://bg.wikipedia.org/wiki/Айн_Ранд
раздел „Последни години”
„…През седемдесетте години здравето на Ранд се влошава. През 1974 г. е оперирана от рак на белия дроб, причинен от тютюнопушене. Въпреки критиката си към политиките, осигуряващи общодостъпно здравеопазване, Ранд настоява и получава реимбурсиране на медицинските си разходи, като полученият от нея чек е на името Ан О’Конър, както тя се казва по мъж[29][30]. По думите на адвокатката ѝ Ева Прайър това се е наложило, понеже „Докторите струват повече, отколкото може да се изкара с писане на книги, и тя щеше да остане разорена“[29]…”
3. „Справедливостта при разпределения на благата” изисква работникът да може да възстанови своята работоспособност и да отглежда спокойно децата си с получаваното от него трудово възнаграждение. Това в България е невъзможно в момента, а и не само тук. А неолибералните „мислители” препоръчват отпадане на защитената от държавата минимална заплата. И „освобождаване на пазара на труда”. Дори в момента има „работодатели”, за които и тези 310 лв месечно им се виждат много (http://www.kik-info.com/useful_info/mrz.php ). Вие бихте ли работили за такава заплата?
4. Не знаех, че обществото се самоорганизира за да се появи търговията. Нека не се вайкаме над „горкия работодател с вързани от закона ръце”. Защото не е в равностойно на работника икономическо положение. И освен това работникът не може да „напусне когато пожелае”. Поради същия този закон. И законът в България много добре защитава „работодателя”.
5. Тук направо ме разсмя 🙂 . Защо трябва да се връщаме толкова назад във времето? Сегашната криза е отличен пример. Не бяха ли спасени спекулантите от фалиралите банки с парите на държавата – на всички останали данъкоплатци в обществото? След което висшия ешелон в същите тези банки си разпредели огромни бонуси именно с тези пари:
http://www.segabg.com/article.php?issueid=5108§ionid=5&id=0001201
http://www.monitor.bg/article?id=207484
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=333890
И то при положение, че „всеки трябва да носи отговорността за последствията от своите действия”! Това ли е справедливост?
6.А „свободният пазар“ отдавна не съществува. Твърденията за “обективно саморегулиращия се свободен пазар” са абсолютно безпочвени. Пазарът никъде не е свободен, откакто информацията за него се разпространява достатъчно бързо. Пазарът отдавна се крепи на субективните очаквания на участниците в него. Които много лесно могат да бъдат манипулирани от хора с възможности, но без скрупули. Това означава, че и икономическите условия за развитие на обществото са пряко следствие от обществения морал, отношенията между хората, отношението им към държавността и желанието за взаимопомощ. Държавният контрол в икономиката е необходим, защото действа като спирачка за човешката безразсъдна и унищожителна алчност.