ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Какво се случи с демократичната идея, какво се случи със сините партии, какво се случи с идеята за индивидуална свобода? Нима всеки български гражданин реши, че свободата му е незначителна, ненужна и е готов да я жертва в името на „общото благо”?
И нима общото благо не е съвкупност от благото на всеки един индивид? Много въпроси остават отворени. Много въпроси, на които гласоподавателите трябва да си отговорят, а анализаторите на общественото мнение да проучат.
Историята е доказала, че при кризи електоратът се поляризира – крайно ляво или крайно дясно. В България границите между Лявото и Дясното са размити и никой не си прави труда да ги дефинира ясно. От това „ясно” изразените консервативни партии стават ясно неизразени, същото се отнася и за либералните такива. Партийният модел, който ни бе завещан от изборите, говори за 100% червено присъствие в Парламента, независимо от това, че ГЕРБ се водят „дясна” партия, но все пак с леви идеи. Национализмът на Атака може да бъде определен като национален комунизъм или национален социализъм. ДПС са типичната ляво-либерална партия. Колкото до БСП – „защото сме социалисти”…
Същите тези формации, които имат членове част от бившата Държавна сигурност преди промените, прокламира демокрация в днешно време. Даже се оказа, че дванадесет (12) депутатиотновия парламент са с принадлежност към ДС. И тъй като всички се обръщат към своите избиратели като към хора с общ мозък, нека е ясно – че общ мозък няма, всеки има свой собствен. Тъжното е, че след като партиите представляват демократично желанието на хората (поне така обявиха за себе си), правят генерализации, като вкарват целия български народ в кюпа, а истината е, че гласувалите бяха само 50% . Ами другите 50? Можем ли наистина да ги обвиняваме за това, че не гласуваха?
Интересният поглед – представителите на Атака с тяхната евтина реч от трибуните, евтина за тях, но скъпа за народа. Както казва Ран Босилек – „Родна реч, омайна, сладка…”, перефразирано в „Народна реч, о, майна, сладка”… икономическите им „експерти” са на най-високо световно равнище с бакалските си сметки по икономика, правени вероятно върху някоя салфетка в столична кръчма под звуците на сладка музика и миризмата на пури. (Не, че имам нещо против де.) Идеите за заплати от 1000 лв. и пенсии от 500 лв. се претопиха набързо, защото инак щеше да се претопи резервът. Болната психика на лидера – Волен Сидеров закара „Атака” директно в батака, откъдето се и появиха, честно казано. Ashes to ashes, dust to dust, Волен се закопа в калната пръст.
И комунистите, грешка, икономистите от новото правителство вещаят щастие и радост за майки, пенсионери и хора с минимални доходи – вземайки парите от бездънната яма, наречена Държавен резерв, и разпределяйки според нуждите – големи или малки. Както казва Мъри Ротбард:
„Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана дисциплина, повечето хора така или иначе я смятат за ‘слаба наука’. Но е напълно безотговорно тези хора да имат силно и гласовито становище по икономическата тематика, като същевременно са в състояние на пълно невежество. „
С назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, правителството се опита отново да „финтира” народа по един много елементарен начин, но за щастие вече доста от хората се научиха да следят парламентарната дейност. След 24 години безконтролност хората разбраха най-висшето философско кредо – „Във всичко се съмнявай!” В този случай – „Във всекиго се съмнявай”. Всяка червена власт до ден днешен се опитва да пусне корените си надълбоко в държавата и да изсмуче жизнените сокове, както и да скове напълно икономически и демократически страната. Ето защо това напрежение създаде влага, която се изпари в облаците и сега се надига гръмотевична буря срещу корумпираното управление.
Буря, но каква? Повечето дясно-мислещи блогъри бяха критикувани за това, че разделят протестите от февруари, както и днешните – на тези на „умните” и „глупавите”. Но не е ли това именно човешкото – различията? Протестите от февруари искаха безумното – намеса на държавата в икономиката и национализация, за да се върне страната ни 50 години назад в историята. Днешните протести са за промяна на status-quo на политическата сцена. Нямат вредни икономически искания, искат единствено некорумпирана власт, нови и чисти лица в политиката и някой, който наистина да защитава демократичните им интереси. Ето защо летните протести взимат превес като по-ясни и по-разумно проведени, без ексцесии, без побой, без радикализъм.
Затова следва да гледаме този панаир на суетата, който ще бъде устроен от новото ляво правителство, подобно на старото такова. В България истинското дясно изчезна, загуби се (ако го е имало дори за кратко), а може би хората още не са дорасли за него, не са се отучили от старите си привички и идеята за обществото като едно монолитно цяло, не виждайки индивида като prim в това уравнение. Въпреки всичко проблясва светлина в края на тунела и за щастие това не е влак, задава се ново дясно, средната класа, която е неговия двигател е в количествен превес на днешните протести. Остава само да се конкретизира и да намери единно ядро, далеч от създадените до днес такива.
За край, един цитат от Станислав Лец: „Квадратурата на свободата може да се изчисли по ъглите на усмивките.” Бъдете усмихнати и търсете свободата си, само така, цената, която плащате за нея ще падне и ще я имате!
*В духа на романа на Ремарк – „На Западния фронт нищо ново” или „Im Westen nichts Neues” реших да кръстя днешната тема. Защо ли? Защото идеята в нея е една и съща, въпреки че сюжетът и времето са различни.
