Гост статия: Либерален поглед към държавата и обществото

Бушуващата в медийното пространство дискусия за ролята на пазара и държавата  е безспорно интересна тема. Тоталното игнориране на основни понятия и факти в нея е определено смущаващо.  Към разясняването им е насочена и тази статия. Кой е пръв? Човекът или обществото.

Човек се ражда, живее и умира в общество. Това е заварено положение и единствено в този смисъл индивидът е на второ място. В същото време знаем, че обществото не е „живо” само по себе си. Напротив, то е колективно човешко действие и  не съществува вън от него. Човешкото действие е израз на разума, който е единствената ни даденост, с която разполагаме, за да обясним света около нас. То е целенасочено използване на средства за постигането на дадена цел. Целите са нашите нужди. Те са субективни, което означава, че всеки ги степенува по различен начин. Например, едни предпочитат песните на  Лили Иванова, други тези на Азис. Има действие и недействие, няма друга категория, която нашият разум може да разпознае. С действието си човек се стреми да замени едно състояние, с друго, по- благоприятно, т.е. да преодолее някаква тежест. За тази цел индивидът избира различни средства.

Обществото е най- великото средство, което човек е измислил за постигане на целите си. Което не означава, че един ден предците ни са се събрали и са планирали съзиданието на обществото. То е възникнало в този момент, в който индивидът е разбрал, че с помощта на себеподобния си може да задоволи повече нужди, по по – лесен начин. Очевидно е, че повечето достижения на цивилизацията са плод на колективни действия(т.е. на обществото), има неща, които са непосилни за отделния човек. Един такъв факт обаче  не прави обществото по- малко подчинено на индивида, напротив, то е най- силното му оръжие в борбата с тежестите на живота, най- вярното му средство. Разделението на труда, като основна обществена характеристика, е резултат от обществените действия. Колкото по- голямо е то, толкова производителността на хората се увеличава.

За законите

Човек степенува нуждите си. Ползите от разделението на труда и следователно от обществото не са без своята цена. За да се възползва от тях, един индивид трябва да се откаже от други свои желания, като например да потисне сексуалния си нагон или това да не отнеме живота на противник, изпречил се на пътя му. Индивидът се отказва от тези цели, защото разбира, че доброволната размяна и обединените сили ще доведат до повече ползи(задоволяване на по- важни нужди) от конфронтацията и разрухата. Така възникват законите- доброволно, защото и двете страни разбират ползите от кооперативните действия. Тук няма значение дали законите са писани, неписани, дали ще ги наречем норми, морал, обществена рамка и т.н. Важното е, че те са приети и от двете страни доброволно, в името на по- доброто, индивидуално за всеки, благополучие.

Следователно законите имат за цел да гарантират свободната размяна между хората. По този начин те съхраняват фундаменталната градивна частица на обществото.  Както бе посочено, то е избор. Индивидът трябва да избере между общество и насилие, т.е. незачитане на свободната размяна. Съвсем естествено продължение на такъв безспорен факт е нуждата от частна собственост или по- конкретно от нейната защита. Без тази защита се нарушава свободата на размяна, т.е. обществото и всички негови плодове са обречени на геноцид.

За пазара

Всяко действие е избор и акт на размяна- стремеж да се замени едно състояние, с друго, по- добро. Има два типа действия- индивидуални и такива, в които участва и друга страна. Привидно едно действие може да бъде както от първия, така и от втория тип. Например, има разлика, дали правим подарък безкористно или очакваме срещу него някаква бъдеща отплата. Разбира се, въпреки че трудно ги различаваме с наблюдение, логически границата е ясна. Вторият тип действия са обществените.

Типично е хората да разделят обществените действия на икономика и неикономика. Две отделни сфери, в които действат различни закони, често противоречащи си. Например, казват лаиците, в икономиката водещ е егоизмът, в социалния живот, обратното- алтруизмът. Това не е вярно. „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ е загадка само за тези, които не разбират, че човешкото действие е фундаментално, т.е. описаните по- горе закони са валидни без изключение. Няма такова нещо като масова шизофрения, в която едни и същи хора действат ту така, ту иначе. Икономиката е част от науката за човешкото действие, която се опитва да обясни пазарните цени.

Пазарът е процес на свободна размяна между отделните индивиди, следователно нужен феномен за съществуването на обществото. Затова всяка полемика на тема пазар срещу общество е обречена на безплодни резултати и бабешко бърборене. Цените са резултат от този процес.

За да се състои размяна, трябва и двете страни да оценяват по- високо това, което ответната страна притежава, в противен случай няма смисъл от смяна на собствеността. Тези, които са против пазара, са против мирната размяна, следователно против обществото и всичките му постижения. Това неразбиране се дължи на факта, че някои индивиди правят грешните логически изводи, че могат да вземат по- голям дял от достиженията на обществото, не с доброволна размяна, а напротив- със сила. По този начин те поставят средството- насилие, пред средството общество, за да угодят на нуждите си.

Разбира се, съществува и вариант, в който размяната не е доброволна- човек често избира да даде правото за избор на друга страна. Възниква асиметрично отношение, т.е. власт. Няма значение какво е управляващото тяло- добър или лош диктатор, една или друга партия с определена идеология. Важното тук е, че човек винаги има избор, т.е. може да действа- може да се подчиниш или да не се подчиниш, това действие е първо. Следователно власт не съществува без избор. Разбира се, изборът не винаги е лесен, човек претегля своите нужди субективно. За един е по- важно да стане велик журналист, та макар и сътрудник на ДС. За друг- животът на прост електроженист е за предпочитане от това да бъде настъпан цял живот.Избор винаги има.

За държавата

Държавата е форма, не съдържание на обществото. Отъждествяването им води до безплодни спорове и грешни логически заключения. Конфликт възниква, когато формата не отговаря на съдържанието. Управляващите държавата действат силово и, когато това действие е в разрив със свободната размяна, пазара, разделението на труда и законите които ги защитават, то е против обществото, т.е. унищожава се най- доброто средство за удовлетворяване на най- важните ни нужди. Никой управник, било то едноличен или колективен орган, не може да действа против интересите на обществото вечно. В момента, в който индивидите разберат, че обществото се разпада, те ще свалят управника. Това, разбира се, е процес, колкото по- бавен е той, толкова последиците от разрухата на обществото и разделението на труда са по- тежки.

Абсолютизирането на държавата е непростима грешка, противоречаща на здравия разум. Тук е мястото, да се обясни, че логически никой не може да заключи, че държавата е зло. Напротив, единственият правилен логически извод е, че ако формата не отговаря на съдържанието имаме проблем и можем да очакваме първо, разпад на обществото, второ ответна реакция на индивидите и делегитимация на управниците.

 Анархистите твърдят, че доброволната размяна и следователно спазването на закони може да се случи без държава, отричат я. Разбира се, възможно е, но е възможно и обратното.  Доброволната размяна не предполага отричането на държава, като инструмент за прилагане на закони. Човешкото действие е доказало, че в годините създава държавата, като ефективен механизъм за спазване на законите. Дали ще продължава да го прави, дали ще създаде по- малки структури или една световна структура, ние не може да знаем. Човешкото действие е непрекъсната спекулация относно бъдещето, то е несигурно. Единственият сигурен и разумен извод е, че когато средствата не са подходящи за целите ни, те се заменят с други.

Как се случва така, че държавата да работи против обществото, е логичен въпрос. Хората грешат. В това няма нищо нередно, резултат от всяко действие може да бъде както печалба, така и загуба. Не са малко примерите, в които мнозинството индивиди избират грешни средства за постигане на целите си. Няма абсолютни истини, няма готови формули, светът е динамичен. Задача на разума е да прави непрестанна оценка на човешкия избор. Нито увереността на масите, нито сляпата вяра могат да преборят безкомпромисните аргументи, които разумът повдига. Погледнато през призмата на държавата, човек е измислил демокрацията, разгледана като процес за взимане на решения. Това е най- доброто, с което разполагаме на този етап. Отричането на несъвършенствата й обаче, неотменно води до загуба на свободен избор и разруха на обществото.

За идеологиите.

Идеологията е система от възгледи за човека и обществото( колективното човешко действие). Въпреки че са многобройни, те рядко се различават от крайната си цел. Няма политически оратор, който проповядва робство и разруха, защото пропагандирането на подобни доктрини е обречено на провал- не отговарят на субективните човешки нужди. Всеки обещава свобода, щастие и обилност. Въпреки общата цел, те се различават по субективната оценка за средствата, с които  да бъде постигната целта.

Следователно това е спор за средствата, не за целите на човешкото действие. Тук разумът има за задача да отсее гнилите ябълки. Идеологии, които противоречат на разделението на труда и пазара, са обречени на провал. Типична тяхна черта е, че са логически непоследователни и създават конфликти между индивидите. Примерите не са малко, противопоставят се богати и бедни, черни и бели, християни и мюсюлмани, стари и млади, една нация срещу друга. Следователно всяка националистка, лява, антипазарна идеология е против обществото. Против мирното обединение на хора с общи цели. Често те опитват да отрекат разума, човешка даденост, която е единственото ни средство да разберем света около нас. Издигат в култ някоя свръхестествена сила, с която да оправдаят идеите си – разбира се, субективно избрана. Разрухата е неизбежна, защото там където разумът е отречен, битката между субективните доктрини е сигурна. Във всяка битка има насилие, точно това, което обществото отрича.

Много пишещи, независимо колко и какво са чели, правят непростима грешка, свързана с либерализма. Те смятат, че крайната му цел е монетарната печалба, че индивидите са водени само и единствено от тази нужда, че действат по един предначертан монетарен модел, при който всеки максимизира паричното си благосъстояние. Няма заключение, което да е по- далеч от истината.

 Всяко действие предполага надеждата за печалба, то има за цел премахването на някаква трудност и заменянето й с нещо по- добро. Разбира се, тук не става въпрос за пари, а за субективно състояние, което оценяваме по- високо след действието си. Безспорен факт е, че монетарните печалби са частен случай на човешкото действие, че цените са логическото следствие от човешкия избор(както бе споменато), но те не го обхващат изцяло. Невиждането на този факт води сигурно към нездрави заключения.

Либерализмът защитава обществото, разделението на труда и свободната размяна, като най- доброто средство за задоволяване на индивидуалните ни нужди. Нито повече, нито по- малко. Неслучайно в едно друго време, българите изоставят своите еснафи и богати чифлици и отиват в горите, защото нуждата за свободно общество и равенство пред закона е била по- силна от това да имаш три торби злато, скрити в някое мазе. Няма нищо по- либерално от това.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!