Възможен път за политическата система след протестите

Продължаващите повече от двадесет дни протести дават повод за размишления на тема политическата система в страната. Кои са лостовете на влияние, как функционира нашият тип представителна демокрация, къде са приликите и разликите с други модели по света? По този повод е интересно да се погледне откъде произлиза легитимността на съществуващите политически сили, кои обществени групи прокарват своите интереси чрез сегашните политически говорители в Народното събрание.

Нещото, което изпъква при сравнение в България, е обърната наопаки връзка между представители и представлявани. За разлика от Западна Европа и САЩ – групите (constituencies), които партиите защитават в парламента зависят от политиците, а не обратното. При нас механизмът на представителност е наопаки – евангелистите в Тенеси лесно могат да се откажат от своя конгресмен и да го заменят с друг, докато българските (леви) пенсионери са закрепостени към социалистическата партия и нейните несменяеми лица.

Пресен пример за това колко по-директни са в пренасочването на подкрепата си групите по електорални интереси в чужбина, можем да видим сред консервативните избиратели във Великобритания, особено тези със силно скептично отношение към Европейския съюз. ЕС-скептиците не само гласуват за такива представители на Консервативната партия, които изявяват подобно на тяхното мнение, относно европейския проблем, но напоследък (недоволни от позицията на партията на Камерън) преминават към нова формация – UKIP на Найджъл Фараж, застрашавайки сериозно управляващите. И това се случва в страна с first past the post избирателна система, която има и други механизми (смяна на кандидатите) за отразяване на електорални предпочитания.

Тоест  това, което е дълготрайно и организирано, са интересите на определени групи от граждани – лекари, синдикати, природозащитници, противници на абортите и т.н. – не политическото им представителство. При тази система един кандидат трябва да представи такава програма, която да му осигури подкрепата на определената група и на разнообразните й канали за влияние.

Един кратък поглед и е ясно, че при нас нещата стоят по-различно. Процесът на преминаване от сегашния модел към другия, зависи от възможността на лоби групите (консерватори, социалисти, зелени, монархисти, почитатели на homeschooling и каквото се сетите) да се еманципират и да „изтъргуват” подкрепата си срещу поведение, което смятат за правилно и представително за техните идеи и принципи.

Тази еманципация среща два разнопосочни проблема в различните спектри на българския политически живот. Що се отнася до партии с твърд електорат като БСП и ДПС, при тях нямаме толкова силна принадлежност към някакво принципно идеологическо ядро, колкото симбиоза на политическото с краен сървайвълски битовизъм. Т.е. пенсионерите на село си чакат помощите за отопление от социалистическия кмет, а пък ДПС „пазят” своя електорат от нов възродителен процес и осигуряват субсидии за определени земеделски култури. В така нареченото дясно пък дори не се вижда опит за идентифициране на електорални групи, чийто интерес да се защитава – по–скоро се правят неуспешни опити за създаване на партия „за всички българи”.

За сметка на това, самоопределянето в някаква степен вече се случва сред националистическия електорат, който е компактен и добре политически представен – с поне три партии, борещи са за вниманието му. Националистите най-вероятно ще се отдръпнат от Атака, след поведението на Волен Сидеров и приближените му,  като прелеят вота си към други политически сили. На по-различен етап от осъзнаването си са групи, за които предстои да поискат подходящо представителство, и точно политическата криза (в която сме) може да създаде възможност за заявяването на техните нужди.Ключово за организирането на тези constituencies са собствените им извънполитически канали за комуникация и асоциация, чрез които те да се самоорганизират и да излъчват свои лидери и искания.

За финал е подходящо да се направи уточнението, че едно преобразуване на настоящата ни политическа система в такава, при която дневният ред се диктува от добре изявени групи с общи политически интереси и принципи, не представлява панацея и не предлага месианското спасение, което чакат много българи. Дори напротив – много от тези обединения могат да стоят зад корумпирани и опасни идеи, като например преследват финансов интерес за сметка на данъкоплатеца. Положителното на такава промяна би било ограничаването на властта, с която разполагат политиците до това, което са обещали – без да могат да правят резки завои заради погледа на гласувалите за тях.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!