Безусловна базова бедност

Известна популярност в последните седмици набира идеята за т. нар. безусловен базов доход (ББД). Той представлява минимална сума, която всеки гражданин на една страна би получавал, независимо дали и какво работи. Защо ББД е лоша идея, прочетете тук.

Майкъл Тончев

Нека отделим тези редове, за да сме сигурни, че подобна идея никога няма да бъде възприета сериозно. Американският журналист Хенри Хазлит разбива всички сходни социални политики още в средата на 20-ти век. Но както се знае, от време на време, когато политиците изразходват своя арсенал от демагогски предложения, решават да преразгледат някои схеми, които отдавна са дискредитирани. ББД е една от тях.

В тази статия, ще се анализира общият план за въвеждане на ББД,  ще бъдат посочени разликите с онзи, предложен от българските привърженици на идеята. Макар и представян за панацея, безусловният базов доход страда от много от същите проблеми на сегашните социални системи.

Изкривени стимули

Да речем, че сме добронамерени и щедри политици и не искаме никой от нашия неголям, но горд и трудолюбив народ, да получава по-малко от 1000 лева на месец. Тоест, без каквито и да било условия, всички в нашето общество ще имат месечен доход от поне 1000 лева. На тези сънародници, чиято заплата е под избраното ниво, държавата ще доплаща разликата.

Дотук добре – но само защото сме описали плана, без да го анализираме.

Първият ефект на тази социална програма, е извращаването на стимулите в икономиката. Нека вземем, на първо място, човек, който преди програмата е взимал заплата по-ниска от 1000 лева. При новото законодателство, той не само ще получава предишната си заплата, но и ще му бъде гарантиран доход от 1000 лева. Без значение колко е получавал преди ББД, той сега има гарантирани 1000 лева на месец. Какво следва? Решава, че вече няма нужда да работи толкова много, за да получи 1000 лева месечно. Всъщност, изобщо няма да е необходимо да работи и спира да го прави.

Какво се случва с човека, който преди новия план е получавал заплата от 1000 лева на месец? Той също вижда, че вече няма смисъл да работи – дали се труди или не, му е гарантиран доход от 1000 лева. Защо тогава да се занимава напразно? И той отпада от работната сила.

Въздействията на закона щяха да бъдат достатъчно негативни, ако спираха дотам, но за съжаление, продължават и след тавана от 1000 лева. Какво става с човека, който преди е печелил 1100 лева? При новия закон, той би се мъчил цял месец само за 100 лева в повече. Вероятно е да реши, че не си струва да работи 160 часа на месец за 100 лева. Лесно може да реши да не работи изобщо и само да харчи тези гарантирани 1000 лева. Може да си намери някакво хоби – например да се научи да имитира песните на горските птички. А работникът, който е получавал 1200 лева? И той може да реши, че не си струва цял месец труд за тези допълнителни 200 лева. Много от хората, които преди са печелели 1200 лева на месец ще решат да отпаднат от работната сила. И така нататък, и така нататък.

Това означава ли, че в крайна сметка никой няма да работи? В нашия примерен случай – надали. Все пак ще има някои индивиди, които ще работят за заплати чувствително по-високи от 1000 лева. Но и техните стимули за работа ще бъдат значително намалени, както можете да видите в следната графика:

Всъщност, ако се приеме закон, при който всички получават 1000 лева на месец и, в допълнение, никой не може да получава повече (за да сме всички равни), Хазлит доказва в книгата си Man vs.Тhe Welfare State, че тогава наистина, при спазване на закона, продуктивността на държавата ще спадне до нула.

Планът, предложен в България, е малко по-различен от общия минимален гарантиран доход, който току-що беше анализиран. На първо място, държавата не доплаща разликата между оригиналния доход и гарантирания доход, а всъщност плаща цялата сума на всеки човек. Това не намалява стимулите за работа до същата степен като минималния гарантиран доход, но за сметка на това създава други проблеми.

 Нито всички пълнолетни граждани (включително и най-богатите) ще получават ББД за дълго време, нито политиците ще успеят да устоят на изкушението да не раздават специални привилегии на различни части на населението (бележка 1). Другата разлика е, че предложеното число за ББД не е 1000 лева, а е чувствително по-ниско (не е уточнено конкретно в плана), но трябва да се има предвид, че може да се извърши същият анализ с каквито и числа да боравим.

В края на краищата, ББД не премахва проблемите, пораждащи бедността, а само се занимава с техните симптоми.

Цената на преразпределянето

Причините да се съмнявате в привлекателния ББД не спират дотам. Има някои характеристики на социалната държава, които са универсални странични ефекти на бюрокрацията и държавния контрол. В Америка, от всеки $5, събрани като данъци за социални помощи, само $1 стига до бенефициентите [2]. Тоест 80% от парите на данъкоплатците се губят в бюрокрацията. Не е далеч от въображението, че в България този процент е по-висок, познавайки характера на нашата корумпирана политическа и бюрократична система.

Изтласкване на частни решения и предприятия

Може би още не сте убедени. Да продължим. Историята на всички социални държави (а кои вече не са такива) показва безспорно, че когато държавата се заеме да предоставя услуга, която преди това е била предлагана доброволно от свободни и ненасилени хора, тя изтласква тези сполучливи частни инициативи. Тоест, когато държавата изземе грижата за добруването на населението и реши, че вече тя ще се грижи за даден въпрос, който засяга обществото, тогава частните предприемачи нямат стимул да се съревновават с държавните проекти, които, независимо от това колко неефикасни са, се финансират от данъците – които държавата винаги може да повиши. Би ли един човек започнал ново предприятие, ако знае, че всеки момент държавата може да влезе в същия пазар и да  изтласка конкуренцията, подхранена от данъци, които са почти безкрайни в сравнение с наличните на предприемача средства?

Освен изхвърлянето на частните социални инициативи от пазара, трябва да отбележим, че когато държавата преразпределя парите в обществото, те не растат по дърветата и не падат от небето. Тези средства трябва да бъдат взети от някъде – тоест, от данъците. Всеки път, когато държавата налага данък, тя изтласква частната инвестиция, работни места и бизнеси, които биха били финансирани с тези пари.

 Както отбелязва великият френски икономист от 19-ти век Фредерик Бастиа, много често се взираме замечтано в това, което се вижда и напълно пренебрегваме това, което не се вижда. Човек може да пипне с ръка проектите, финансирани от данъците, наложени върху населението. Но твърде често забравяме, че ако парите бяха останали в портмонетата на данъкоплатците, също щяха да бъдат използвани, за да създадат други работни места – а и употребени по-интелигентно от политиците, колкото и вторите да са филантропски настроени. Нима друг човек – особено непознат, безличен чиновник, който живее в друг град – може да ви каже как да използвате собствените си пари по-добре от самите вас?

 Заблудата, че държавните харчове могат да вдигнат стандарта на живот на населението и да стимулират икономиката е подобна на твърдението, че когато си лежите във ваната, можете да вдигнете нивото на водата като изгребете една чаша вода от ваната и я изсипете отново в друга част на ваната. [3]

Заключение

Дори и без да се фокусираме върху моралните провали на социалната държава е ясно, че и най-добронамереният социализъм е обречен на провал, защото не може да промени законите на икономиката. ББД би бил предразположен към политическо манипулиране за да се печелят гласове, както и навярно поради тази причина идеята е била внесена в България.

 Ефектите от ББД ще са: дестимулиране на пазара на труда, спад на съвкупното производството, изхвърляне на ефикасни частни социални предприятия от пазара и създаване на пречка пред нови бизнеси, инвестиции и, в крайна сметка, разкриване на нови работни места (което народа дори няма да осъзнае, защото никога няма да ги види).

 ББД е поредната заблуда, че може от нищо да се получи нещо, или че съществува безплатен обяд. С други думи, ББД е мисленето, че държавата може да помогне на икономиката по друг начин, освен като просто се оттегли Другите решенията неминуемо включват преразпределение наресурсите към по-долните класи, или, както се среща често в псевдо-капиталистическите държави, чрез създаването на монополи и регулации в името на социалната сигурност, които всъщност само съсредоточават икономическата сила в ръцете на горната класа.[4]

Бележки

[1] Когато държавата раздава ББД на всеки гражданин независимо от неговия действителен доход, се създават други проблеми за системата. На първо място, бюрократичните разходи нарастват, защото се изгражда система, в която трябва първо да се наложи данък върху хората, които получават над ББД, а после  да им се върнат тези пари. Например, човек, който получава 1200 лева на месец първо ще плати данъци за изплащането на ББД, а после ще получи (част от) сумата обратно.

Освен това, съществуват и по-коварни проблеми в българската ББД схема от гледна точка на теорията на обществения избор. Въпреки че привържениците на този план твърдят, че ББД 1) ще бъде гарантиран на всеки българин независимо от това, колко печели и че 2) ще се премахнат всички други социални помощи и ще остане само ББД, това няма да стане така в действителност. Нека обсъдим двете претенции отделно.

1 – Ще бъде трудно да се защитят плащанията на ББД на българи с високи доходи по време на икономическа криза. Народът ще извика „как така на бедните ги боли стомаха от глад, а ‚ние‘ даваме X лева ББД на тези богати, които нямат нужда от него?“ (пренебрегвайки факта, че не са бедните, които плащат ББД на богатите, а са всъщност самите богати).

 Друг вариант е недовлството да дойде от пенсионната система – възрастните, които са били ограбени от държавата многократно през живота си, ще искат по-високи пенсии. Но поради причини обяснени в други статии на ЕКИП (именно това, че системата е пирамида), държавата няма да може да им достави тези по-високи пенсии. Тогава, гневът на възрастните ще бъде насочен към богатите, които получават ББД. По един или друг начин, една група от населението вече няма да получава ББД.

С времето, по-малко и по-малко хора във високия край на доходния спектър ще получават ББД. Безсмислено е привържениците на ББД да сочат към плана си и да твърдят, че тяхната конституционна промяна ще „гарантира“ ББД за всички българи. Нима не осъзнават, че както те смятат да променят конституцията, така и бъдещите поколения ще могат да я променят за да отменят ББД за по-богатите?

Освен това, ще има постоянен натиск да се вдигат плащанията на останалите хора, които все още получават ББД. Отново, твърденията на поддръжниците на ББД, че техният план ще премахне корумпираните политици чрез забраната да се бърника в детайлите му, са ирелевантни – стимулите, които съществуват в тяхната социална система неизбежно насърчават народа да иска да увеличи дохода си чрез политически мерки.

2) Дори и да се премахнат всички други социални помощи, когато се приеме ББД, това не означава, че системата ще остане така завинаги. Напротив – от историческа гледна точка, винаги, когато на държавата бъде връчен нов начин за преразпределяне на средствата , тя се възползва от него и не се отказва от другите си правомощия. За да сме напълно честни, трябва да отбележим, че само защото всички схеми, подобни на ББД не са се сбъдвали по начина, по който привържениците им са се надявали,  не означава, че и тази  ще се окаже гнила. Тоест, не е необходимо историята да се повтаря. Но тъй като стимулите в обществото са еднакви при всички подобни системи, има силна склонност към същия резултат. Неизбежно ще има някоя група, която ще моли правителството за само малко помощ – само за да се стопли през зимата, само да нахрани децата си, само да си позволи еди-какво си – и скоро цялата корумпирана социална система се възвръща, заедно с безкрайния парад от лобисти и чиновници.

Анализът на самия текст на законопроекта ще остане за друга статия, но ако читателите се съмняват в способността на политиците да създават все повече и повече вратички в един закон, тогава ги насочвам към самия текст на плана. Той вече дава работа на безработните занаятчии във форма на монтирането на вратичката за спортистите – има специална клауза, която гарантира на сполучливи млади спортисти под 18 годишна възраст ББД (докато други непълнолетни не получават ББД), както и клауза, която дава двоен ББД на пълнолетни спортисти, които са стигнали върха в национално първенство. Май вече става течение, но се боя, че скоро може да се превърне във вихрушка като добавим още някоя друга вратичка.

[2] The Costs of Public Income Redistribution and Private Charity, by James Rolph Edwards, Journal of Libertarian Studies, Volume 21, No. 2, Summer 2007, 3-20 – http://mises.org/journals/jls/21_2/21_2_1.pdf

[3] По-изтънчените привърженици на държавните харчове биха могли да твърдят, че по време на криза, може да се стимулира съвкупното търсене чрез държавни проекти без изтласкване на частните предприятия, защото има така наречените залежаващи ресурси, които частния сектор не използва. Икономистът Робърт Мърфи оборва тази заблуда в неговата статия “Does ‘Depression Economics’ Change the Rules?” (http://mises.org/daily/3290).

Той отбелязва, че държавата не е способна да се прицели във и да въвлече в употреба само тези залежаващи ресурси, а неизбежно въвлича и други ресурси, които биха били използвани от частния сектор в по-продуктивни предприятия. Но дори и това допуска прекалено много, защото даже държавата да може да приложи кейнсианската теория перфектно, държавите, които всъщност съществуват в реалния свят не правят това – мотото на кейнсианските коментатори е “харчи, харчи, харчи, без значение за какво.”

[4] За повече анализ по темата на социални помощи, посетете http://thelibertyhq.org/learn/index.php?listID=24