ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Повече от месец многохилядни протести не изглежда като да обезпокояват управляващите – те не само нямат намерение да подадат оставка, но и продължават да провеждат вредна политика. Последното ѝ проявление беше актуализацията на държавния бюджет. В статията ще се анализират аргументите, с които този ход е обоснован.
Мотивите за актуализация на бюджета се побират в пет страници, чието съдържание спокойно можеше да е дело и на първокурсник по макроикономика. Би било редно вземане на дълг да се аргументира не само със сериозен недостиг, но и с очакваните положителни резултати от този дълг. Но на практика такава обосновка липсва в документа. Както казва и икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика: „Аргументите в официалните мотиви към законопроекта за промяна в закона за бюджета или са изключително неубедителни, или представляват откровени лъжи.”
В мотивите на МФ четем: „… строгите мерки за ограничаване на разходите не следва да бъдат самоцел, тъй като опитът от последните години показа какви негативи носи процикличната фискална политика за икономиката. Свиването на колективното потребление би оказало негативно влияние върху крехкия растеж и може да тласне икономиката отново в рецесия.” Няма нужда се коментира несъстоятелността на величини като „колективното (съвкупното) потребление”[1]. От Министерството на финансите по никакъв начин не аргументират голата си констатация. Изглежда, цитираният „опит от последните години” съществува само в имагинерния свят, в който екзистенцират социалистите.
В пълен разрез с техните представи за икономиката, в началото на месеца ръководителят на международната мисия на МВФ в България Мишел Шанън коментира фискалната стабилност така: „България запази трудно постигнатата макроикономическа и финансова стабилност въпреки нестабилната политическа конюнктура.” Резултатът? Учудващо за другарите от БСП, които искат да увеличат харчовете си на всяка цена, според Шанън дисциплинираното поведение е „… спомогнало за предпазване на страната от най-тежките последици от световната криза.” Толкова за деструктивната фискална стабилност.
Прогнозираната от социалистите дупка в приходната част на бюджета значително се сви за по-малко от седмица. Когато за пръв път се заговори за актуализация на бюджета, премиерът прогнозираше неизпълнение на приходите с „между 1 и 2 милиарда”. В документа на Министерството на финансите дупката е вече едва 293 млн. лв. Както отбелязва икономистът Георги Ангелов: „При бюджет от над 31 милиарда лева, това представлява по-малко от един процент и не е достатъчно голяма, за да заслужава актуализация (подобни неизпълнения/преизпълнения се случват почти всяка година). Бюджетът има достатъчно възможности, за да покрие подобни неизпълнения (например от средствата за кофинансиране, които ще бъдат спестени заради по-малкото от планираното усвояване на еврофондове и др.под.).” Но при толкова голям и бърз спад в очаквания недостиг на приходи може да се постави под съмнение реализацията му изобщо. Трябва да се припомни, че, за разлика от управляващите, експертите от Международния валутен фонд не виждат пречки пред изпълняването на бюджета. С други думи и аргументът с дупка в приходната част е изключително нестабилен.
В документа е заявено благородното намерение на управляващите да съживят икономиката, като изплатят дължимото на бизнеса. „Предвиденият ресурс в размер на 160.4 млн. лв. (0.2 % от прогнозния БВП) е предназначен главно за погасяване на просрочени задължения на държавата към бизнеса, натрупани основно в системите на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи и Министерство на правосъдието. Предвидени са също така и допълнителни средства за инвестиции по бюджета на Министерство на здравеопазването и средства за земеделските производители.” Тук отново не се дава абсолютно никаква обосновка как точно издължаването на две министерства ще съживи икономиката и ще доведе до „подобряване на бизнес средата”; т.е. налице е поредното управленско голословие.
Не само това, но и изобщо не се обосновава защо именно чрез държавен дълг ще се финансират дълговете на МВР и МО. Авторите на документа опитват да създадат впечатление, че ако не се изтегли този заем икономиката може отново да потъне в рецесия. В светлината на това опасение за тях е по-правилно не да се пести и да се правят реформи, които да съберат пари и в бъдеще, а да се покриват стари задължения със заем. Което е изконно грешно. Все пак как се гради конкурентоспособност и бизнес среда?
Класацията Doing Business оценява индикатори като необходимите процедури за започване на бизнес (тежестта на бюрокрацията), издаване на разрешително за строеж, регистриране на собственост, защита на правата на инвеститорите, нивото на данъците, бюрократичните процедури, необходими за започване на международна търговия и трудностите при закриването на бизнес. Тук нищо не се споменава за плащане на дълговете на полицията. Други подобни класации, като Икономическа свобода на Heritage Foundation и The Wall Street Journal, Икономическа свобода на Института Фрейзър и Глобална конкурентоспособност на Световния икономически форум, измерващи бизнес средата и конкурентоспособността на националната икономика също не говорят за плащане на дългове чрез държавни заеми. Тоест това е напълно несъстоятелен аргумент в подкрепа на вземането на дълг, който всички данъкоплатци ще бъдат принудени да изплащат.
Последният довод в подкрепа на заема и увеличаването на бюджетния дефицит е: „Липсата на гъвкавост в разходите не предоставя възможност за изпълнение на част от най-неотложните стабилизационни мерки в програмата на правителството. Един от основните ангажименти на правителството са политиките, насочени към растеж и подобряване на бизнес средата, сред които са и мерките за разплащане на задълженията към бизнеса, за намаляване на административната тежест, подобряване на концесионната дейност, възстановяване на добрите практики в работата на приходните агенции на основата на принципа на доброволното плащане на данъчните и осигурителните задължения и други. Разплащането на просрочените задължения към бизнеса и стриктното спазване на законоустановените срокове за извършване на разплащане на задължения по договори от страна на държавата е основен ангажимент в програмата на правителството. Държавата следва да бъде равнопоставена при взаимоотношенията си с бизнеса и да бъде коректен партньор. Неразплащането на просрочените задължения се мултиплицира в икономиката многократно при контрагенти и подизпълнители и в крайна сметка поставя много коректни фирми в изключително тежко състояние, като спиралата на междуфирмената задлъжнялост постоянно нараства.”
Както вече отбелязах, напълно отпада аргументът, че тегленето на заем за плащане на дълговете на полицията и армията ще подобри бизнес средата (въпреки че от министерството са отделили по-голямата част от абзаца именно на това). Остава само скромната част в началото: „Липсата на гъвкавост в разходите не предоставя възможност за изпълнение на част от най-неотложните стабилизационни мерки в програмата на правителството.” Липса на гъвкавост, означава, че кабинетът не иска да променя политиките си. Дотук беше показано, че посочените „стабилизационни” идеи са нищо повече от демагогия, която по-скоро ще навреди на бюджета, отколкото е способна да стабилизира икономиката. Уви, и в този абзац прозира хищническото желание на управляващите да харчат, без оглед дали има нужда от това и, както посочва Калоян Стайков, какви ще бъдат последиците от техните харчове.
Всички „аргументи” на Министерството на финансите са напълно несъстоятелни. Дупката в приходната част на бюджета може изобщо да не се състои, бизнес средата няма да се подобри, като се изплатят задълженията на силовите министерства, политическият инат да се харчи на всяка цена (описан като „липса на гъвкавост”) може лесно да се промени, като харчовете не се осъществяват, а фискалната стабилност и отказът от задлъжняване не са предпоставка за рецесия. Дори напротив, както отбелязват от МВФ.
Интересен е още един абзац от слабия текст на Министерството на финансите: „Освен това министерствата и ведомствата в хода на изпълнение на държавния бюджет за 2013 г. поставят настоятелни искания за допълнителни средства за над 500 млн. лв. (0.6% от прогнозния БВП). Не всички искания, обаче биха могли да бъдат удовлетворени при запазване на фискалната позиция. В тази връзка първостепенните разпоредители с бюджетни кредити трябва да предприемат и мерки за приоритизиране и оптимизиране на разходите по бюджетите им.”
На пръв прочит изглежда като нонсенс – след като няма да им давате, защо изобщо това се споменава? Но всъщност с него авторите на мотивите искат да сме им благодарни! Ето алтернативния прочит: „Ние ще увеличим дефицита до предела. Но, отхвърляйки исканията на министерствата, запазваме стабилността – благодарение на нас дефицитът е само 2%, а можеше да е по-голям.” Този абзац е показателен за арогантността на управляващите. Те не само увеличават дефицита и теглят заем, като по този начин унищожават трудно постигната фискална и финансова стабилност, но и искат да сме им благодарни!
Дотук се разглеждашевидимото. Но това, което не се вижда, е не по-малко страшно от увеличаването на бюджетния дефицит до 2%-ния предел и тегленето на заем. А именно – не се предвиждат никакви реформи. Единственото, което бегло се доближава до идеята, че някакви промени може да бъдат извършени, е: „намаляване на административната тежест, подобряване на концесионната дейност …”. Тоест парите не се теглят, за да се осъществи реално дългосрочно подобряване на средата (да се инвестира в нея), а за да се „изядат”. Вече видяхме, че социалистите имат афинитет към увеличаване на различни помощи и трансферни плащания. В дългосрочен план тези увеличения, извършени без оглед на възможностите на бюджета да ги понесе, могат да завихрят кредитна спирала – да се наложи и догодина да теглим нов кредит, за да обслужваме раздадените от правителството облаги за определени групи за населението. Или да увеличим данъците. Това ще е пагубно и за потреблението (което социалистите толкова искат да стимулират), и за бизнеса.
При все, че прогнозираният бюджет е изпълним и няма никакви реални индикации за обратното, заемът и увеличаването на дефицита са просто слаба маскировка на желанието на управляващите да харчат повече. Фискалната стабилност беше извоювана в условията на криза. При това управляващите от ГЕРБ също имаха склонност към импулсивно отпускане на средства. Изглежда, че при сегашната тройна коалиция този успех, както и бюджетната стабилност, ще бъдат жертвани на олтара на популизма и обслужването на интереси. Нашата съседка Гърция е добра илюстрация точно колко деструктивна е тази политика.
