ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Днес българският парламент одобри на първо четене предложението на правителството за актуализация на бюджета. Законопроекта предвижда нарастване на дефицита от сегашния 1.3%/БВП до 2%/БВП и вдигане на тавана за емитиране на нов дълг през текущата година от 2 млрд. лева до 3 млрд. лева.
На всички е ясно, че единствено протестите можеха да предотвратят приемането на този законопроект. За съжаление се стигна до вот и резултатът не е изненадващ. Гласуваното обаче беше предшествано от почти двумесечна кампания, целяща да убеди гражданите в нуждата от тази актуализация.
Все пак мнозинството от хората, които ще изплащат финансирането на един по-голям дефицит, се усъмниха в мотивите зад предложението. Това е много добра реакция и дано се запази – всяко намерение и решение на всяко правителство трябва да се поставя под съмнение, колкото и благородно да изглежда на пръв поглед.
Скептицизмът не попречи на опитите на финансовия министър Петър Чобанов и премиера Пламен Орешарски да ни убедят, че ако дефицитът не нарасне, икономиката ще се срине. Да, колкото и абсурдно да звучи и този аргумент присъстваще сред репертоара им – как ако държавата не изхарчи допълнителни стотици милиона лева икономиката на България ще заприлича на тази на Детройт.
Финансовите корифеи Чобанов и Орешарски дори не си бяха направили труда да координират версиите си, така че да изнасят еднакво погрешни цифри и факти в публичните си изяви. От единия се чуваха приказки за допълнителен дефицит за годината от 2 млрд. лв., а от другия – „допълнително стимулиране на икономиката“ за около 1 млрд. лева.
Впоследствие и двамата ревизираха тези числа надолу – при това само около 10-15 пъти. Ревизия имаше дори за краткото време между публичното оповестяване на проекта за актуализация от министерството на финансите и неговото одобрение от министерски съвет.
Все пак си избраха едни числа – според тях ще има неизпълнение на приходите с 207 млн. лева от заложените, а разходите ще са с 286 млн. лева повече от планираните. Така дефицитът се очаква да нарастне с 493 млн. лева.
Аргументите, които корифеите изтъкваха в полза на тезата си за по-голям от очаквания бюджет, варираха между:
– ще се разплатим с бизнеса (като под бизнес трябва да се разбира шуробаджанашкия бизнес в България, придадът на дръжавата и който съществува само заради корумпирани държавни поръчки)
– ще използваме парите за социалната си програма
– няма да използваме парите за социалната си програма
– защото държим на стабилността, но пък държим повече на растежа
Меродавността на всеки един от тези техни „мейнстрийм“ аргументи е очевидна. Но днес в парламента Чобанов успя да представи върховната защита за нарастването на дефицита и акумулирането на нов дълг.
Според него, тъй като кабинетът планира да натрупа само 1 млрд. лева нов дълг до края на годината, това всъщност не е трупане на дълг, защото дори и с подобни нови задължения равнището на консолидирания държавен дълг ще остане малко под тавана от 14.6 млрд., заложен в бюджета на ГЕРБ.
Вторият брилянтен аргумент, изразен от Чобанов днес, е, че новият дълг всъщност няма да е дълг, а увеличаване на държавните спестявания, защото средствата, привлечени от издаването на „недълга“ ще се държат във фискалния резерв.
В крайна сметка, не е изненада това, че социалистите искат да харчат повече чужди пари, а не по-малко. Затова са социалисти. Натискът за повече разходи ще нараства. Социалисите ги обещават, а различните групи със специални интереси искат облагите за тях.
