ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Днес българският парламент одобри на първо четене предложението на правителството за актуализация на бюджета. Законопроекта предвижда нарастване на дефицита от сегашния 1.3%/БВП до 2%/БВП и вдигане на тавана за емитиране на нов дълг през текущата година от 2 млрд. лева до 3 млрд. лева.
На всички е ясно, че единствено протестите можеха да предотвратят приемането на този законопроект. За съжаление се стигна до вот и резултатът не е изненадващ. Гласуваното обаче беше предшествано от почти двумесечна кампания, целяща да убеди гражданите в нуждата от тази актуализация.
Все пак мнозинството от хората, които ще изплащат финансирането на един по-голям дефицит, се усъмниха в мотивите зад предложението. Това е много добра реакция и дано се запази – всяко намерение и решение на всяко правителство трябва да се поставя под съмнение, колкото и благородно да изглежда на пръв поглед.
Скептицизмът не попречи на опитите на финансовия министър Петър Чобанов и премиера Пламен Орешарски да ни убедят, че ако дефицитът не нарасне, икономиката ще се срине. Да, колкото и абсурдно да звучи и този аргумент присъстваще сред репертоара им – как ако държавата не изхарчи допълнителни стотици милиона лева икономиката на България ще заприлича на тази на Детройт.
Финансовите корифеи Чобанов и Орешарски дори не си бяха направили труда да координират версиите си, така че да изнасят еднакво погрешни цифри и факти в публичните си изяви. От единия се чуваха приказки за допълнителен дефицит за годината от 2 млрд. лв., а от другия – „допълнително стимулиране на икономиката“ за около 1 млрд. лева.
Впоследствие и двамата ревизираха тези числа надолу – при това само около 10-15 пъти. Ревизия имаше дори за краткото време между публичното оповестяване на проекта за актуализация от министерството на финансите и неговото одобрение от министерски съвет.
Все пак си избраха едни числа – според тях ще има неизпълнение на приходите с 207 млн. лева от заложените, а разходите ще са с 286 млн. лева повече от планираните. Така дефицитът се очаква да нарастне с 493 млн. лева.
Аргументите, които корифеите изтъкваха в полза на тезата си за по-голям от очаквания бюджет, варираха между:
– ще се разплатим с бизнеса (като под бизнес трябва да се разбира шуробаджанашкия бизнес в България, придадът на дръжавата и който съществува само заради корумпирани държавни поръчки)
– ще използваме парите за социалната си програма
– няма да използваме парите за социалната си програма
– защото държим на стабилността, но пък държим повече на растежа
Меродавността на всеки един от тези техни „мейнстрийм“ аргументи е очевидна. Но днес в парламента Чобанов успя да представи върховната защита за нарастването на дефицита и акумулирането на нов дълг.
Според него, тъй като кабинетът планира да натрупа само 1 млрд. лева нов дълг до края на годината, това всъщност не е трупане на дълг, защото дори и с подобни нови задължения равнището на консолидирания държавен дълг ще остане малко под тавана от 14.6 млрд., заложен в бюджета на ГЕРБ.
Вторият брилянтен аргумент, изразен от Чобанов днес, е, че новият дълг всъщност няма да е дълг, а увеличаване на държавните спестявания, защото средствата, привлечени от издаването на „недълга“ ще се държат във фискалния резерв.
В крайна сметка, не е изненада това, че социалистите искат да харчат повече чужди пари, а не по-малко. Затова са социалисти. Натискът за повече разходи ще нараства. Социалисите ги обещават, а различните групи със специални интереси си чакат облагите.
На мен много ми е интересно в коя банка ще сложат тези 1 млрд. лева нов заем… Знам, че фискалния резерв се държи основно в БНБ, но като имаме предвид близките връзки на правителството с една частна банка, се чудя какви са законовите възможности да държат парите в нея.
То просто няма друг смисъл от тези 1 млрд. лв, които се канят да ги взимат половин година преди началото на следващата година когато се очаква, че ще има нови плащания, които евентуално може би ще застрашат нивото на фискалния резерв. И защо точно пълно рефинансиране на облигациите от 800 млн., а не примерно частично колкото да се вдигне ликвидността.
Все пак да се държат заети пари на разплащателна сметка в банка води до загуби от лихви за милиони върху този заем от 1 млрд. А банковата ни система показа, че може да усвои доста бързо дори един извънреден заем като този февруари за земеделските субсидии за 800млн.
Иначе другите неща… Акцизите, които Орешарски е обещавал да ги вдигне с някакви милиарди предизборно се коригират надолу с 195 млн. и това е почти толкова колкото и ДДС-то, въпреки че ще се връща невърнато ДДС и „конюнктурата на растежа“ е лоша за ДДС. Тоест аз очаквам, че акцизите специално за горивата ще потънат в Лукойл, защото правителството бори монополите много активно.
Харчовете също са тотално неясни и попадат в резерва за структурни реформи, от които правителството може да си ги изхарчи както иска. Обясненията бяха за някакви болници с мухъл, за някакви влакове, на които им пречели някакви радиочестоти, и тук-таме някоя цифра, които общо обясняват под половината от новите разходи по мои груби изчисления. Еми на мен ми прилича на просто заковаваме 2% дефицит с нови разходи и вадиме това, което няма да съберем като приходи. Сега чакаме големият растеж да дойде защото фискалната политика вече не е „ултра-либерална“.